Подписка на учените, служителите и докторантите от БАН

Уважаеми млади колеги,

Искрено се надявам това да е ваша инициатива. Ако е така - аз съм с вас.
Но според мен не бива да тръгвате с минимални искания. Ако те бъдат удовлетворени на какво основание после ще искате (искаме) нови промени ?
Вашето заплащане е срам за България. Както разбира се е срам и моята професорска заплата, и заплатата на лекарите в бърза помощ и т.н. и т.н.. Но това се реалностите в Мутроландия.
Но за нас в Академията има и допълнителен срам. Българското обществото ни СЪЖЕЛЯВА и ни се ПРИСМИВА, че искаме да се занимаваме с наука. Българското общество е така обезличено, че то вече не е в състояние да разбере какво бъдеще може да очаква един народ без образование и без наука. И за това голяма вина имат някои  от ръководните кадри в Академията, които нямат морала и професионалната квалификация на истински учени. Поради това те не изпитват и никакъв срам от своите действия.

Проф. Александър Караманов, ИФХ - БАН

В заключение искам да добавя един велик цитат, който стои в моята лаборатория:
„Свободата, Санчо, е сладко нещо. От сладкодумците властимеющи не я чакай – с обещанията ще си останеш. Сладките неща те за себе си ги пазят. Я гледай за година власт само какви търбуси правят. Теб най-много с някое позагнило морковче да те залъжат.
Свободата, Санчо, сам трябва да си я вземеш. Парченце по парченце. Отваряй си очите да не ги изпускаш! Не се лакоми за цялата наведнъж – цялата само с бой се взема, а боят е лошо нещо, никога не знаеш как ще свърши, какво ще спечелиш. Най-често тия, задните, прибират печалбата и я заключват и ти пак парче по парче оттук оттам…
Та пак ти казвам, Санчо, отваряй си очите! Било зорлем да измъкнеш някое парченце свобода, било да чукнеш през пръстите някой забравил се свободолюбец.“