ДА СПАСИМ СЕЛСКОСТОПАНСКА АКАДЕМИЯ!

 Селскостопанска академия има своите проблеми, но те не се решават с тази реформа. Да вземем оптимизацията на личният състав, тя отдавна не е оптимизация, а орязване. Докато административната шапка е твърде раздута и прекалено скъпа. Да вземем сливането или съкращаването на звена, за да се намалят незначително административните разходи. Мисля че създаването на централизирано счетоводство и личен състав могат да постигнат същият, та и по-голям ефект на икономия без да се извършват франкенщайнски сливания. Да не говорим за начинът, по който по напълно неведоми пътища се спуска ръководството на академията и на отделните институти – академичност, не виждам по-скоро сталинизъм. Проблемът с недофинансирането и липсата на вътрешни научни фондове, както и проблемите в националният (ФНИ), не виждам как проектът за реформи променят нещо в това жизненоважно отношение. От друга страна в очите на хората, които се занимават с земеделие селскостопанската наука, която се прави у нас е или твърде фундаментална и откъсната от тяхната действителност или откровено неефективна. Ами, няма как  иначе при положение, че няма никаква държавна стратегия за внедряване на иновациите от една страна и каквато и да е стратегия с ясно определени цели за развитие на земеделието от друга. Най-страшното е че това което вече стана ясно от бъдещата реформа не решаваща проблеми, а е поредната стъпка към окончателното решение (ликвидирането на аграрната наука). Всички вече си даваме сметка, че движещата сила на тази реформа е как да се харчи по- малко за аграрна наука, което при настоящето финансиране (под жизненият минимум) повдига много тъжни въпроси.