В защита на отец Василий Зографски и на зографското книжовно дело

Какво е клевета и защо трябва да я понасяме?

Клеветата е най-отвратителното проявление на ненавистта и злобата, много болезнена рана за този, който е подложен на нея.

Клеветата е защитното оръдие на низката душа. Тъй като не може да прикрие своята голота и низост, тя се опитва да очерни тези, които са по-добри от нея, за да си намери оправдание, както ѝ се струва.

Клеветата, както и лъжливото и несправедливо обвинение са най-тежка травма за страдащия от тези грехове. Справедливо е казал пророк Давид, объщайки се към Бога: Избави ме от човешка клевета и ще пазя Твоите заповеди (Пс. 118:134 - слав.).

Врагът дявол знае колко жестока е и каква душевна болка причинява клеветата, и поради това я използва срещу силните си противници, за да сломи търпението им. И нашият Господ е станал нейна жертва посредством фарисеите.

По своята злоба и коварство клеветата заема първо място сред пороците. Но наградата на този, който я понесе, превъзхожда всички награди, които получава добродетелният подвижник за своите трудове.

Само с помощта на благодатта и под покрова на Божествената любов може да се понесе тежестта на неоснователната клевета. Нека вярващият да вземе пример от нашия Бог, Който простил на уподобилите се на дявола клеветници: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят (Лук. 23:34). Тези, които са понесли този най-тежък кръст, са се удостоили и със съответстваща награда - Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква да е лоша дума заради Мене (Мат. 5:11).

Ние, носещите любов в себе си, нека я последваме, нека да претърпим и да понесем тази дяволска язва, по примера на Господа, знаейки, че голяма е наградата ни на небесата (Мат. 5:12).

АТОНСКИ БЕСЕДИ
Старецът Иосиф Ватопедски