За отговорните хора и бездомните кучета

Zoya

/ #1

2013-09-30 19:33

След последните събития в Румъния и това писмо нямаше как да не направя тази петиция.Прочетете и Вие писмото и ако нещо Ви трепне подпишете петицията.Това не бива да се случва и в България.Няма никакво значение дали писмото е от Румъния,САЩ,Китай или от където се сетите.

Писмо от мениджъра на приют в Румъния/може и да бъде писмо от всеки приют от всяка държава/:
"Пиша това (а то ще е дълго), защото смятам, че обществото ни има нужда от силен вик за пробуждане.
Ще споделя с вас малко вътрешна информация, като мениджър на приют - поглед отвътре, ако щете.Може би ако видите как живота помръква в тези тъжни, объркани очи, може би ще промените начина си на мислене за развъждането и продаването на кученцата на хора които дори не познавате - много е вероятно, това кученце, което току-що сте продали да завърши живота си в приюта, тогава когато то вече няма да е малко и сладко.
Как бихте се почувствали, ако знаехте, че има 90% шанс изоставеното от вас куче никога да не напусне приюта, независимо дали е чистопородно или не! Около половината от всички изоставени от стопаните си, захвърлени кучета, които идват в приюта, са чистопородни.А извиненията са многобройни...Най-честите са:Местим се и няма как да вземем кучето (или котката) с нас.Настина ли? И какво е това място, на което се местите и където не са допустими домашни любимци?Кучето стана по-едро, отколкото смятахме, че ще порастне.Наистина ли? А как предполагахте, че ще изглежда Немската ви овчарка?Няма достатъчно време за кучето.Наистина ли? Аз работа по 10-12 часа на ден и въпреки това ми остава време за 6-те ми кучета!Кучето копае и разрушава двора ни.Наистина ли? А помислихте ли да приберете кучето вътре при вас и да го превърнете в част от семейството си?
Оставяйки кучето в приюта, обикновено ми казват : "Не искаме да изживява стрес, като му намерим друг дом. Знаем, че ще бъде осиновено, то е прекрасно куче." Лошото е, че кучето най-вероятно няма да бъде осиновено, а за стреса от оставянето му в приют какво ще кажете?Нека аз да ви го кажа - кучето ви е обречено на смърт!Вашето изоставено куче има 72 часа, за които да намери нови стопани и това време тече от секундата, в която го оставите в приюта и си тръгнете оттук. Понякога времето му е мааалко повече, но само когато приюта не е препълнен и кучето успее да се опази напълно здраво.Ако кихне - умира!
Вашето куче ще бъде настанено в малко помещение/клетка с още около 25 други, лаещи и плачещи кучета. То ще трябва да отвоюва свое пространство, за да се храни и спи. То ще бъде депресирано и ще вие постоянно от мъка по семейството, което го е изоставило.Ако кучето е късметлия, то ще има достатъчно доброволци в приюта, които да го разхождат. Но ако не е късметлия, вашето куче няма да получи никакво внимание, освен пъхнатата под решетката паница с вода и храна и отмиването на отпадъците с маркуч, с дюза под налягане.Ако кучето ви е голямо, черно или от порода тип бул (питбул, ротвайлер, мастиф и др.) , считайте го за мъртво още при прекрачването на вратата на приюта. Тези кучета просто не се осиновяват.Ако вашето куче не бъде осиновено за 72 часа от постъпването му и приюта е пълен, то се унищожава.
Ако приюта не е препълнен, кучето ви е достатъчно приспособимо и от предпочитана порода, то би могло да избягва екзекуцията си за известно време. Повечето кучета развиват териториална агресия след около седмица в тези условия. Дори и най-благите кучета се променят в тази среда.Дори и кучето ви да успее да преодолее всички тези препятствия, има огромен шанс то да се разболее от кучешка кашлица или от инфекция на горните дихателни пътища и ще бъде унищожено по простата причина, че приютите нямат бюджет, от който да плащат лечението му.
"Онази", с косата"А ето ви няколко факта за евтаназията, за тези от вас, които никога не са били свидетели как перфектно, здраво, уплашено животно бива "приспано".Първо, кучето ви ще бъде изведено от клетката на каишка. Винаги им се струва, че отиват на разходка и кучетата махат щастливо с опашка. Но това продължава само докато влязат в "Стаята".
Всяко от тях се сковава от ужас и се запъва с лапи, дърпайки се наван от вратата. Сигурно им мирише на смърт или усещат мъката на загубените в тази стая души. Странно е, но същото се случва с всяко едно куче. Вашето куче или котка ще бъде удържано насила, от един или двама ветеринарни техници (в зависимост от големината на домашния ви любимец и това колко е ужасЕн той.) После евтаназатора или ветеринар започват процедурата. Намират вена на предния крак и инжектират смъртоносната доза "розово" . Надеждата е, че кучето няма да бъде ужасено от насилственото му удържане и няма да се тресе и да рита неистиво с крака. Виждал съм издърпани от вената игли, виждал съм как кръвта шурти докато се води битка да удържането на кучето, придружена с викове и писъци.
Те не просто "заспиват" - понякога има спазми, понякога се борят за глътка въздух и се изпускат безконтролно.Когато всичко най-сетне свърши, трупът на кучето ви, ще бъде хвърлен, подобно на дънер в огнище, в огромен фризер, с всички останали трупове на убитите преди това животни, които просто чакат да бъдат извозени като боклук.
Какво става после? Кремация? Изхвърляне на бунището? Преработка в животинска храна? Никога няма да разберете, никога няма да се замислите за това, дори няма да ви мине през ума. То беше просто животно, а и вие винаги можете да си купите друго, нали?!
Свобода и справедливост за всички.Надявам се тези, които са прочели това, да бършат сълзите си и да не могат да се отърват от картината, която описах. Аз съм така всеки ден, на път към къщи от работа. Мразя работата си, мразя факта, че изобщо съществува и ненавиждам факта, че тя винаги ще съществува, освен ако ние хората не направим някаква промяна и не осъзнаем, че влияем върху различни съдби, зарязвайки кучето в приют.
Всяка година умират между 9 и 11 МИЛИОНА животни в приютите и само вие можете да спрете това!Аз правя каквото мога и спасявам всеки живот, който съм способен да спася, но при спасителите е винаги пълно с животни и винаги има много повече животни за спасяване, отколкото приемни домове за тях.Моят апел към всички вас, пишейки това е: НЕ РАЗВЪЖДАЙТЕ И НЕ КУПУВАЙТЕ КУЧЕТА, ДОКАТО ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ ПРИЮТИТЕ СА ПЪЛНИ И ЖИВОТНИТЕ УМИРАТ!
Мразете ме ако щете - истината винаги боли, а реалността е такава, каквато ви я представих.Надеждата ми е да променя мисленето на поне един от вас - да не развъждате вашето куче, да не изоставяте кучето си в приют, да не купувате куче, когато можете да си осиновите. Надявам се някога, някой да дойде при мен в приюта, да ми покаже това писмо и да каже: "Попаднах на това и искам да си осиновя куче от вас."Тогава може би, ще си е струвало да го напиша."