НЕ на агресията над българските учители

Първо, съм човешко същество, на което не му е чужда състрадателността. Но няма как да помогнем, проявявайки само съпричастие към чуждата болка, клатейки с глава неодобрително или мъмрещи осъдително под нос. Трябва да се вземем в ръце, за да се прекрати това безумно и безпричинно посегателство върху хора, които всячески се грижат за изграждането на морални ценности и духовно израстване в душата на общество, което е заболяло необратимо от отдавна; хора, които се опитват да заличат дефектите в душите и мислите на едно увредено вече поколение; хора, които с подути от безсънни нощи очи, са се трудили неуморно да възпитават, обучават, формират добродетели и за какво-накрая да заплатят цената на труда и изхабените си сили с кървав бой? Затова ли си призван и роден, български учителю? Това ли е твоята награда?! Да ти е посягано с такава безподобна ненавист и да бъдеш малтретиран и мачкан, да бъде поругавано достойнството ти от същества с низки страсти, които стоят на много по-ниско стъпало от теб и които никога не биха могли да достигнат твоята висота, твоята възвишеност! Второ, живея на територията на тази страна, в която виреят злобата, арогантността, завистта, омразата, агресията и се разпространяват мълниеносно. Трето, аз също съм учител и утре пострадалият може да се окажа аз. Искам да изразя огромната си болка от случилото се с госпожа Калоянова, да й кажа, че я подкрепям във всичко, което е предприела, за да се възцари справедливост, и че й пожелавам здраве и сили да се пребори с тази ситуация! Нелепо е и е недопустимо всичко онова, което се налага да преживяваме в днешно време. Случаят не е единичен и е способен да ни откаже да бъдем учители в тези вълчи времена, в които всяка ценност е заменена с порочност. Всеки идеал-добре замаскиран с поквара. Всяка красота-засенчена от пошлост. А липсата на учители ще доведе до още по-голяма деградация и девалвация във всеки един смисъл на тези понятия. Замислете се върху това-какво изобщо се прави с тези хора, в които може би единствено са останали някакви духовни ориентири!

  Учителка съм. Имала съм подобни преживявания с родители. Безсилни сме пред родителската арогантност и безпардонност! Вместо да отчитат факта, че са ни поверили най-ценното си-децата и трябва да оценяват безкрайно-важната ни роля, някои родители грубо    се намесват в учебно-възпитателната работа на учителя. Въобразяват си, че познават работата ни и, че са компетентни по въпросите за образованието. При всяко оплакване от тяхното дете, родителят се жалва направо при директора. Прескачат се учител, възпитател.Учителите не са помощен персонал в отглеждането на децата, а моделират, оформят детското мислене, представи, въображение. Оформят детската личност. Който осъзнае това, ще може да оцени безкарайно-важната роля на учителите!

Защото ми омръзна българският учител да бъде унижаван от самозабравили се директори, от самозабравили се, невъзпитани и арогантни родители, омръзна ми да слушам глупости от управляващите за "светло бъдеще". Омръзна ми да ме лъжат, че няма пари за заплати на учителите.