Да спасим пчелите на България от отравяне
Свържете се с автора на петицията
Нашето съществуване зависи до голяма степен от тях.
Живеем в ерата на информацията, стига да не ни мързи - четете хора!Такива неща са истински важни.
С две ръце подкрепям петицията, нека се направи каквото трябва - за да бъдат пчелните семейства опазени!
Моля, всички институции, в чиято власт е това решение да предприемат необходимите действия за въвеждане на нощно пръскане на земеделските култури, което ще спаси популациите на медоносната пчела!
Някой държави вече предприеха действия по този по-голям въпрос.
Нека направим зависещото от нас усилие, за да споделяме заедно природата и битието!
И сега според чл.4 от "НАРЕДБА № 13 от 26 август 2016 г.
за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности" третирането с инсектициди, препарати за дезинфекция и дезинсекция е разрешено само при следните условия:
1. с наземна техника – от залез слънце до 10,00 ч. на следващия ден;
2. с авиационна техника – от изгрев слънце до 10,00 часа.
Питам:
Някой спазва ли го?
Наказани има ли?
Пчелите
Искам да ви разкажа накратко нещо много интересно. Древните народи, най-вече келтите, са имали едно много любопитно поверие, което е навлязло в цяла Европа и се казва "Кажи на пчелите" (tell the bees). Остатъци от него могат да се наблюдават дори и днес, та и в България. За какво става въпрос? Когато се е случвало голямо събитие в селото или фамилията, независимо с какъв знак + или - (погребение на обичан човек, сватба, раждане на дете, голям глад и мор, голям успех на добър човек в нещо си, etc...) хората са отивали до кошерите и като в някаква изповедалня (за разлика от църковната) са споделяли всичко случило се на пчелите, не на свещениците, разказвайки на насекомите с подробности за събитието. Вярвали са, че пчеличките са част от живота на хората и трябва да знаят всичко, че са не по-малко ценни от човешкия живот, че носят не само меда, опрашването и примера за жертвоготовност, но и че трябва да съпреживеят човешките радости и скърби. Човек от дълбока древност е респектиран от уменията и ценността им и връща тази толерантност под формата на любов и споделяне на всичко с тях. Което е било показателно колко много древният човек е бил във връзка с природата и как толерантно я е възприемал, за разлика от днес, когато цялото това увълчване, алчност, замърсяване, индустриални химии и псевдо прогрес, са ни отдалечили ужасно много от тези естествени процеси.
| This discussion has been closed. |