Декларация към НС за обсъждане на проектозакона за образованието

Напълно съгласна с гореизложеното!

#25: -

"Обсъждане на какво по-точно?"

за това, че родителите в законопроекта са "изхвърлени". Трябва да е точно обратното. Служителите в Образователната система трябва да отговарят пред родителите и родителите да решават кое е добро и е приемливо за децата им. Те са тези, които плащат за образованието и имат право да оценяват успеха, да избират друга форма на образование и т.н. Всички вече приети стратегии, документи, и т.н трябва да се преразгледат.

Вече изпратихме доста сериозни коментари на МОМН и нямаше отговор и коментар по същество за тях.

Дискусия реално не е имало. Просто публично говорене от тях, а не от нас, гражданите, данъкоплатците и потребителите на тяхната образователна услуга.

Кога най-накрая ще започнем да мислим за децата? Кажат ни "Правете реформи" и тръгваме да поменяме всичко. Защо не оставим доброто и работещото и да го доразвием. Да променяме само лошото. Добрия треньор сменя само слабите играчи. С тази децентрализация МОМН абдикира от всичко. Страхуват се от отговорност. Нали образованието е държавна политика.

Направените предложения никой в МОМН не иска да вземе на сериозно. Предложения изведени от реалната практика, а не предложения измислени от министерски съветници, за което вземат куп пари. Щом в този проект на закон няма място за математическите гимназии и със сигурност ще ги приравнят към профилираните, какво бъдеще за нацията. За няколко години дейността в училищата свързана с ресурсното подпомагане стана разпознаваема и от учителската колегия и от родителите на деца. Но и такъв термин като ресурсен център и ресурсен учител няма в проекта на закон. С преобразуването на ресурсните центрове в центрове за личностно развитие каква методическа и финансова обезпеченост ще има в общините по места. Това не е децентрализация, а прехвърляне на отговорност или пълна абдикация от задължения. В България само средното образование не бе приватизирано, но сега и на това се слага начало със спонсорирането на частните училища. Замисъла е много дълбок, прикрит под формата на добро намерение. А идеята за преминаване в по-горен клас със слаба оценка по един предмет си е направо малоумна. Това е узаконяване да се учи по един предмет по-малко. Какво ще се получи ако този предмет е български език или математика?

да...необходимо е оброзованието да бъде държавна политика, но какво се случва в новият проект на закон???..къде са стандартите, не е ли редно при представянето на закона да се запознаем и със стандартите??? кога ще ги видим...

Господ да ви дава мъдрост и пак Господ да ни пази от човешката глупост.

Срокът за обсъждане на Закона за предучилищното и училищно образование трябва да се удължи независимо какви срокове са ни поставили от Европа.Това е важен документ,който касае бъдещето на децата ни.Много са грубите нарушения в сегашния му вид и ако се приеме в този вид ще последват месеци и години след това на спорове,съдебни дела и т.н.Всичко това може да се избегне при едно прозрачно и задълбочено обсъждане,но най-вече предложенията да бъдат взети под внимание,а не аругнтно подминати.

Към образованието на децата си трябва да подходим мъдро и много внимателно. Трябва да има достатъчно време за обсъждане и постигане на консенсус!!!

Аз съм Зорница Стоянова и работя като психолог на деца със СОП към Ресурсен център. Новият проектозакон силно ме безпокои, не само с отношението си към процеса на интеграция на децата с увреждания и техните родители, но и с дълбокото неразбиране на основните проблеми на училищното образование в страната. В онези малки населени места, където борбата е за ограмотяване, а степента на етническо различие в клас граничи с това през първата година учителят да не бъде разбран от над 50% от учениците. Със забраната да се повтаря първи клас, поколения деца от ромски и турски произход, преминават от клас в клас , без да се ограмотят! А, всеки от нас, предполагам споделя тезата, че първите четири за образованието са като първите седем за възпитанието. И да не забравяме, че всяко дете един ден порасва и става възрастен човек...

Наистина е необходимо обсъждане и допитване до мнението на хората работещи в училищата и детските градини.

Има много недообмислени неща,с които не мога да се съглася. Как може да се закриват Помощните училища? Училищата за деца с увреден слух и сензорни остават,а къде отиват децата с тежка умствена изостаналост-на улицата ли? Ако някой ми каже ,че минават към Центровете, ще попитам дали центровете дават ОБРАЗОВАТЕЛНА СТЕПЕН, защото аз си мисля,че те са по-скоро подпомагаща структура. Както са и Ресурсните центрове,при които отчетите на хартия са отлични,но те не работят както трябва и постиженията им са минимални, да не кажа никакви. Не ги отричам на цяло, има деца, при които системата работи и това са предимно по-леките случаи. При останалите само се отчита дейност. Според мен Помощните училища трябва да останат в системата, трябва да се мисли по-скоро за др. наименование,което да не е дискриминиращо,ако трябва и тях да ги направят Специални училища за деца с умствена/ментална/ недостатъчност. По цял свят ги има.Не може да закриваме нещо,което работи, след 5-6 години да го отчетем като грешка и тепърва да се чудим как да го правим отново,да загубим обучени специалисти и др. А да не говорим,че масовите учители и базата в масовите училища не са готови за такива деца.

Абсолютно справедливо искане. Проектозаконът съдържа много неясноти по отношение на децата със СОП и вратички за пълно ликвидиране на започналия процес на интеграция. Красивите думи не могат да прикрият това. Законът щял да бъде по-дескриптивен, нямало да има нужда от наредби и т.н. Един закон трябва да е достатъчно ясен, а не дескриптивен.

Първото нещо, което помислих, когато прочетох този проектозакон беше "неприложим", второто "блазе им на частните училища" и третото - "горко им на децата и родителите, които искат качествено образование за децата си , но НЯМАТ ПАРИ.Голяма част от структурите и дейностите в този евентуален закон се базират на един Държавен образователен стандарт за приобщаващо образование ( ВСЕ ОЩЕ НЕИЗВЕСТЕН) и Държавен образователен сатнадрт за статута и професионалното развитие на педагогическите специалисти ( ВСЕ ОЩЕ НЕИЗВЕСТЕН). Авторите на това творение виждали ли са как се интегрира дете с ЛУИ в масово училище, като така смело предлагат и деца с тежка и умерена степен също да бъдат там. Също така ми хрумва да попитам в паралелка с 3 деца със СОП кой към кого ще се интегрира. А това безметежно преминаване от клас в клас кого обслужва? Как реално ще се осигури целодневно обучение на учениците до 7 клас - с какви средства и при каква организация на дневния режим.Искате ли да ни чуете наистина?

Какво става с педагогическите специалисти? Ако кметът/общинските съветници/ преценят, че нямат нужда от логопеди и др., къде отиват те при закриване на Ресурсните центрове?

Ресурсното подпомагане е най-подходящо за деца със СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ. РЕСУРСНИТЕ ЦЕНТРОВЕ СА НАЙ-ИСТИНСКИТЕ ПАРТНЬРИ НА СЛУЧВАЩАТА СЕ В БЪЛГАРИЯ- ИНТЕГРАЦИЯ. Подкрепям ги и ЗАНАПРЕД В ХУМАННАТА ИМ ДЕЙНОСТ.

РЕСУРСНИ ЦЕНТРОВЕ ТРЯБВА ДА ИМА ВИНАГИ.

Моето предложение е не само удължаването на срока за обсъждане, а и достатъчно време, за да могат чиновниците от МОН да прочетат направените предложения И ДА ГИ ВЗЕМАТ ПОД ВНИМАНИЕ! А не само да докладват в ЕК, че са "обсъдили публично" проекта за закон - каквато най-често е практиката.

#25: -

Къде точно го видяхте този добър
модел създаден от ресурсните центрове?!? Та точно родителите от цялата страна,
с много малки изключения, пишат жалби и сигнали за изключително неефективната и
недобра работа на ресурсните центрове. Крайно недостатъчен брой ресурсни учители,
а за други специалисти, че се полагат на децата ни, и са задължение на
ресурсния център да ни ги осигури, като психолог, логопед, до съвсем скоро
масово родителите не знаехме изобщо, камо ли някой да ги е осигурил като подкрепа
и работа с децата. За сурдопедагози или слухово-речеви педагози, това само е
само в мечтите. За приобщаване в училището в момента, и дума не може да става,
до момента се е случвал единствено процес на интеграция, т.е. детето просто
физически се премества в масово училище, без никаква истинска и ефективна
подкрепа, и ако се справи, справи, ако не отпада, или в най-добрия случай
успява да избута донякъде. Шанс за качествено образование, пълен абсурд, шанс
за развиване на потенциал и способности, също, шанс за достойно бъдеще или някаква
реализация, никакъв. И чисто физическото престояване на детето там е в
оптималния вариант, ако родителят преди това е минал през ада на униженията да
го гонят от всички масови училища и градини и да не искат детето му като
прокажено. Ако е преодолял дискриминацията и детето му все пак е в масово
училище, родителя осъществява почти цялата подкрепа за детето си, и на специалистите,
и на ресурсния, и на достъпната среда, налага ни се просто, поради липсата им.
Включително и провеждаме обучения на обикновените педагози, на класния, как се
работи с децата ни, какви са им потребностите, материали носим.... И нещата се
случват качествено и добре, само там където сме успяли да попаднем на
качествен, т.е. добър педагог в масовото училище. Т.е. случва се благодарение
на един най-обикновен редови педагог и един родител, без никакви специалисти и
подкрепа от тях на практика. За цялата специализирана подкрепа, вкл. на
логопеди, терапевти, рехабилитатори....., всякакви, си плащаме като попове,
извън училището. И къде в целия този ад е добрия модел и качествената работа от
ресурсните центрове и великите им специалисти. Та те дори собствените си
ресурсни учители и специалисти не обучават и не повишават постоянно
квалификацията им, какво остава за масовите учители да обучават, което също им
е в задълженията. А в ресурсните центрове след детето влизат два пъти повече
пари, отколкото след детето в училището. Реформата, която е заложена относно
ресурните центрове и подкрепа изобщо в проекта на ЗПУО, е много добра и
правилна. Едно към едно е точно това, което препоръчва ЕКСП конкретно за
ресурсните центрове, в анализите и критиките си към България, относно съществуваща
сегрегация в образователната ни система спрямо децата с увреждания.

Същото да се организира и за Проектозаконът за детето!

Ресурсните центрове изграждат съответната подкрепяща среда за интегрирането на деца със специални образователни потребности в масовите училища.

Иска им се направо да го приемат до 3 дни и да потекат парите към тях...

Приветствам тази инициатива.В този проектозакон има много необмислени неща.Аз съм ресурсен учител.Работя в малка община. Четейки проектозакона откривам много парадокси касаещи приобщаващото образование.Няма го този стандарт и не се знае какво ще съдържа.Според мен преди да се започне такава промяна е необходима база и ресурс ,за да може да се реализират всички онези неща ,за които се споменава.

През последните години се отчита,че България е на първите места по неграмотност, че все повече и повече бисери има на матури по БЕЛ и на изпитите за ВО. Не ги ли виждат господата-горе в министерството, откъде идват тези проблеми. Нима това не са последиците от това, че учениците нямат право да остават в начален етап на обучение. Колко ученици достигат до прогимназиален етап без да могат да четат и смятат дори до 100. Време е когато се правят закони, да излязат господата, извън София и обиколят малките населени места, проучат опита и тези учители, или те да застанат да работят при тези условия. Тогава да настояват и да прокарват проектозакона.

uspeh

А пък най-голям абсурд представлява „гражданското“ сдружение, което си направиха ресурсните центрове, чийто служители всъщност са държавни служители. Истински абсурдното обаче е, че НПО-то им било създадено за да защитавали „гражданските“ си права. Аналогичен пример имахме съвсем скоро, с „гражданинът“ Първанов“, едно към едно същия случай. Всички тези хора или имат нужда от най-елементарно и начално обучение по гражданско образование. Това се отнася само за „НПО“-то на ресурсните центрове, НАРУ, защото на „гражданинът“ Първанов“ проблема му е съвсем друг, тотална липса на морал. Най-лошото е, че сред тях има много свестни хора и директори на ресурсни центрове, чиято дейност и те самите биват дискредитирани заради поведението и манипулациите на председателя им Калоян Дамянов. Реформата заложена в ЗПУО относно дейността и услугата, която предоставят, всъщност създава огромни възможности за всички качествени, мотивирани и добри специалисти от ресурсните центрове, да помагат по най-добрия и полезен начин на децата ни. Да печелят много повече пари, да се утвържават и развиват и като статут и като качество на услугата, в общността си и изобщо като услуга