Петиция за реформа или закриване на ДАБЧ

Размисли за  изслушванията за председател на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) - вж.линк: 

http://www.eurochicago.com/2015/02/petitsiya-za-dabch/

Ние, българските граждани зад граница, заслужаваме Държавната Агенция, която отговаря за нас, да съответства на нашите интереси.Ето защо настояваме за коренна реформа за предефиниране на името от Агенция за българите в Агенция за българските граждани в чужбина.Също така структурна промяна и едва след това провеждането на нов конкурс.

Agenciata e napulno izlishna,pri polojenie,che ima posolstva s atasheta po culturata i pechata,konsulski slujbi.Po-dobre da se zategne rabotata v tezi predstavitelstva i da se vuzstanoviat onezi,koito biaha zakriti v America Latina,kudeto po moi lichni vpechatlenia ima goliamo pole za sutrudnichestvo,poradi lipsa na kriza i sa v uskoreno ikonomichesko razvitie.Pri tazi katastrofa v Bulgaria,niama smisul ot izlishni strukturi.Vuv vsiako vedomstvo i ministersvo ima slujbi za mejdunarodni vruzki.Neka vsichki se koordinarat i shte ima rezultati,no za celta sa neobhodimi profesionalisti,vladeeshti chujdi ezici,ambiciozni i otvoreni kum sveta.V tozi globalen sviat vseki otoriziran organ moje da nameri kontakti i da raboti za interesite na Bulgaria.

Назначаването на председател на Държавната агенция за българите в чужбина е един от най-сериозните тестове на правителството. Никога досега в нито една държавна агенция не е провеждан конкурс за тази длъжност. Председателят се е назначавал от МС. След назначението на Ива Йорданова и нейната светкавична оставка, нещата се промениха. С напускането си Йорданова изненадващо предложи да се проведе конкурс за тази длъжност и амбициозно изрази увереност, че ще го спечели. Впоследствие разумно се отказа от състезанието. Дали тя изразяваше позицията на правителството или беше негов говорител, или импровизираше, не се разбра, но конкурс се обяви и се проведе. Отделни гласове от България и чужбина също се застъпваха за провеждане на конкурс. Това роди надеждата, че най-после няма да има партизанска битка за поста. Появи се вярата, че шанс ще се даде на качествата, компетентността, идеите за промяна и решителността да бъдат осъществени. Публикуваните концепции, събеседванията и заключението на комисията показаха кои от кандидатите как са се представили. Сред всички изпъкна един с ясна визия за реформа в ДАБЧ, с аргументи защо и как да бъде проведена. Сега вижданията на кандидатите са пред очите на всички. Заключението и недвусмислената оценка на комисията – също. Но министър-председателят не подписва назначението. Защо? Близо до ума е: опитват се да го принудят да назначи този, който се е представил неубедително. Защото в противен случай партията му ще оттегли подкрепата си? Жалко, ако г-н Бойко Борисов се поддаде на този натиск. Жалко не толкова за най-добре представилия се кандидат. Жалко за премиер, който се чувства зависим по този недостоен начин. Но конкурсът беше публичен и това ще бъде публично фиаско. Фиаско не за най-достойния кандидат! А за този, който едва ли ще може да отговори на въпроса: на кого беше нужен конкурсът? Ще възникнат много въпроси: популистко ли беше решението за конкурс или обикновен PR, или пореден лицемерен финт, с който да се хвърли прах в очите? Или просто гавра с българите тук и с българите в чужбина? А дали този прах ще замъгли до такава степен зрението, че няма да се види истината? На кого беше нужна тази показна демострация на откритост, ако предварително или в последствие се прави пак онова, срещу което висяхме по площадите и заклеймявахме т.нар. задкулисие? Ако не бъде назначен „отлично” представилия се, класиран на първо място, какво название ще се измисли за този акт? Точно за това казвам, че назначението на председател на ДАБЧ е тест за политиката на сегашното правителство.
Подкрепям обръщението на „Еврочикаго” към г-н Бойко Борисов: „Ако не може да направите реформа в ДАБЧ, така, че тя да е полезна и на България, и на българите извън нея, то по-добре я закрийте!”

Защото ни писна от подигравки с българските граждани, където и по света да се намират. Първо ни делят, после уж ни чуват и обещават, но корупцията и некадърното управление си продължава. Този конкурс е далеч от понятието ''публичен''. Последният опит тази агенция да бъде демократичен катализатор за улесняване на връзките на българите по света пропадна! От създаването и, до през ''казуса'' Ива Йорданова, та до този назначен политически парашутист. Българите в чужбина се делят от продажните ни политици явно на тези, които гласуват за ДПС /автобусите и секциите в югоизточна съседка/ и потенциалните бъдещи български граждани /бизнеса с гражданството/. Другото са конференции, коктейли за една несъществуваща дипломация и празни приказки, без резултат за българските граждани извън страната!

Nie pishem ot north america i sashto smyatame, che tazi organizaziya e absolutno Nenyjna na balgarite jiveeshti izvan stranata. Nyjna e na nykoi, no ne na nas. Imame posolstva i tova e dostatachno, drygoto sa leki slyjbi za nashi hora...Out ..