ПЕТИЦИЯ В ПОДКРЕПА ЗА ЦЕЛЕВИ ОТПУСК ЗА ОСИНОВЯВАНЕ

През 2011г. осиновихме синът ни, той беше на 1 година и 6 месеца, ползвах отпуск от 6 месеца, в който получавах обещетение в размер на 340,00 лв. Изключително трудно понесе тръгването на ясла  така и не свикна с нея и спря да плаче последните два дни преди да я напусне. През 2014г. когато осиновихме дъщеря ни, тя беше на 1 година и 2 месец, ползвах отпуск 9 месеца и половина, с обещетение в размер на 340,00, слава бого тя е по адаптивна.Надявам се тук е мястото да вметна, че еднократната помощ за живо родено дете може да се поиска в срок 3 години от датата на раждане, защо еднократната помощ за осиновяване да не се поиска в същия срок от датата на влизане на решението на съда. 

Осиновихме дете на една година и естествено получавахме майчинство в размер на 340 лв - 11 месеца до постъпване в ясла. Еднократна помощ за новородено не получихме тъй като по новия закон има давност 6 месеца, а до влизането му в сила беше минала почти година...

Осинових две деца в разстояние на 9 месеца. Познавам трудностите по адаптацията на по-големите деца. Съгласна съм, че осиновителите на деца между 1 и 2 години и над 5 са ощетени, още повече, че задължителното обучение влиза в сила от началото на учебната година /15 септември /, а не от рождения ден, който може и да е през януари.

Когато осинових дъщеря си тя беше на 3г. и 4 м., силно изоставаща както във физическото, така и в нервно психическото си развитие. Не говореше. Без отказ, до последния ден имаше контакт с биологичната си майка, нито преди нито непосредствено след осиновяването с нея не е работил психолог. Отказваше да яде, крещяла съм от безсилие и страх да не умре в ръцете ми от глад. Хранех я насила, притисната като зверче в някой ъгъл, лъжичка по лъжичка. Тежеше около 9 килограма, правеше 2-3 крачки и падаше. Сядаше на масата, поглеждаше храната и извръщаше глава. Нощем имаше кошмари, мяташе се и стенеше на сън. Месеци след това се будех след полунощ в очакване на поредната безсънна нощ. Никой не ме подкрепи. Бях съвсем сама! Социални и педиатър-неонатолог ми казваха "Спокойно, няма да умре от глад" и ми предписваха безполезни сиропчета за апетит, когато и двете имахме нужда от подкрепата на психолог, специалист в проблемите на осиновяванията. Месеци по-късно, психоложката от ДМСГ, която я пое реагираше на всичко с думите "Тя при мене не прави така" и нито един реален съвет как да се справя с агресията, възбудимостта, смукането на палеца, стереотипните движения... Добре че два месеца след като осинових влезе в сила промяната в закона и ползвах платено майчинство, по време на което осинових второто си дете - бебе на 4 месеца. Благодарна съм на хората от АБЕТ, които поеха дъщеря ми - кинези и ерготерапия и логопед и спомогнаха за наваксването. Все още 2,5 години по-късно имаме обучителни трудности/детето е в предучилищна възраст/ и отново се налага ходене по мъките и убеждаване на "специалистите", че има нужда от насочване за ресурсно подпомагане.

Независимо на каква възраст е детето, което осиновяваме ние имаме нужда от време за адаптация /поне 6 месеца/ и за наваксване при по-големите деца от поне 1-2 години. Освен всичко друго осиновителите се осигуряваме за майчинство, а ставаме родители от момента, в който си вземем детето у дома.

Отпускът за гледане на осиновено дете не трябва да бъде прекъсван с тръгването на детето на ясла, градина или училище - престоят на детето в училище е 4-5 часа на ден, предучилищното обучение може да е полудневно, за да бъде спазен закона за задължително предучилищно обучение, като същевременно се даде възможност на осиновителя и детето да бъдат повече време заедно, да се адаптират и да наваксват.

Законът трябва да се промени така, че майките  да запазват работата си, а не да бъдат съкращавани или притискани да напуснат, защото "законът те пази от съкращение / в моя случай/, но не и от дисциплинарно уволнение".

Сега действащите нормативни уредби поставят в позиция на дискриминация част от осиновените деца и техните родители.
Мисля, че всяко дете трябва да има гарантирано време за адаптация с новото си семейство у дома.

Аз осинових моят син през 2009 г. и той беше вече на 3,5 г. Нямах никакво право на отпуск след осиновяването освен полагаемият се годишен платен отпуск. Наложи се да взема неплатен отпуск за да можем да се опознаем и детето да се адаптира. Поради това съм абсолютно съгласна с тази петиция и гласувам ЗА.