Против възстановката на двореца на Асеневци върху хълма Трапезица

СТАНОВИЩЕ
От проф. Диана Гергова
Национален Археологически Институт с Музей-БАН,
член на УС на ИКОМОС, България,
координатор на Световния археологически конгрес за Централна и Източна Европа
Относно: възстановяване „двореца на първите Асенeвци на Трапезица
Съобщението на Faktor.bg от 09/01/15 11:51, а впоследствие и на други медии, за възстановяване „двореца на първите Асенeвци” е следващата изключително тревожна със съдържанието си новина, свързана с политиката на опазването на недвижимото културно наследство на страната ни.
Професионалните и широки обществени кръгове през изминалите години многократно са изразявали своето несъгласие с вече реализираните възстановки на български старини. За скандално ниското качество на реализираните досега проекти, сред които са и Пернишката крепост, Перперикон, Созопол, Яйлата, Траянови врата и др., в които са инвестирани милиони европейски и национални средства, при нарушаване на национални и международни норми, са сигнализирани наши държавни, както и европейски и международни институции. Изпратен е призив за преустановяване на практиката на възстановяване на българските старини.
Възстановяването на археологически паметници, при липсата на достатъчно факти за техния оригинален вид, е в пълно противоречие с принципите и етиката на опазването и на научната реставрация в световен мащаб, регламентирани както в международни документи, ратифицирани от България, така и в националното ни законодателство.
Сред тях са:
1. Венецианската харта за консервация и реставрация на ИКОМОС (1964), според която реставрацията се основава на „респект към оригинала” и трябва да „свършва там, където започва хипотезата”;
2. Конвенцията за Световното културно и природно наследство (1972) ,ратифицирана от България и Ръководството за нейното приложение, параграф 86 от която гласи: „Реконструкцията е приемлива, само ако се основава на пълна и детайлна документация и ако в никакъв случай не е хипотетична”.
3. Декларацията от Нара за автентичността (1994)
4. Законът за културното наследство на Бьлгария, който изисква „максимално запазване на автентичността” на културните ценности
Тревожно налагащата се по административен път практика на възстановяване на достигналите до нас в руинен вид български старини, основана на предположения , води до необратими поражения върху автентичността на археологическия паметник като уникално историческо свидетелство. По същество той представлява не само фалшификация на оригинала, но и заличаване на следите за съдбовни събития от българската история.
Конкретният, лансиран в медиите, идеен проект „за възстановяване двореца на първите Асенeвци” е неприемлив не само поради изложените по- горе причини.
Археологическите проучвания на Трапезица се осъществяват в сложна взаимозависимост между дейности от различно естество- укрепващи, консервационни, и др. Те следва да бъдат провеждани в по-мащабен обхват и при перфектна съгласуваност, за да бъде доведено в нормална творческа атмосфера и до успешен край експонирането на паметниците на Трапезица. Досегашната публична информация за случващото се на Трапезица не е оптимистична.
Министерството на културата, което ежегодно намалява средствата за археологическото проучване, на практика обективно възпрепятства ритмичността на нормалната изследователска и консервационно- реставрационна работа на Трапезица.
Поради обстоятелството, че не разполагаме с необходимите изчерпателни данни, блясъкът на епохата на Асеневци не е възможно да бъде автентично възстановен. 
Медиите съобщават и представят проект за възстановяване в идейна фаза, въз основа на който не е възможно да се изготви обективна финансова план-сметка, която да бъде гласувана от Министерски съвет. Обективна финансова обосновка е възможно да бъде направена едва след изработването и на Работен проект .
Идейният проект не е внесен по изискуемия от закона ред за обсъждане от НИНКН.
Преди да получи финансиране , всеки проектът, както и този, следва да бъде обсъден в широки професионални и обществени среди и ако има подкрепа, да бъде финансиран при пълна прозрачност.
Съобщението, че проектът е внесен в Националния Исторически Музей , допринася за поддържането на медийния имидж на тази институция, но създава невярна представа за правомощията и възможностите и в сферата на опазването на недвижимите ценности.
Архитектурно - историческият резерват "Трапезица „ се управлява от Министъра на културата. Основната изследователска работа в него се осъществява от специалисти на Филиала на Националния Археологически Институт с Музей при БАН във Велико Търново, сред които водеща роля има проф. К.Тотев, както и от специалисти от В. Търново. Проучвателят на двореца на Асеневци има и своите права на интелектуална собственост. Изпълнителите на отделните аспекти на консервационно- реставрационните дейности пък се избират съгласно изискванията на ЗОП.
Представянето на НИМ като изпълнител на проекта нежелателно, но естествено, буди съмнения в законосъобразността на цялата инициатива, тъй като НИМ се очаква да получи огромни суми не като основна, а като посредническа институция .
Очакваният туристически поток, при наличието на огромният брой оригинални замъци запазени и в Европа , и в други части на света, едва ли би бил зашеметен от новото строителство на Трапезица - основна дейност при подобни възстановки.
Приравняването на България до останалите страни с богато наследство и като притегателен център за културен туризъм би следвало да стане чрез широкото използване на изключителните възможности на съвременните технологии, които позволяват създаването на значително по- впечатляващи виртуални реконструкции и разходка из старините, а не чрез унищожаването на оригинали и нарушаване на световните норми. 
Информацията за целевото отпускане от Министерски съвет на средства за три обекта, при тежкото състояние на серия от значително по- стойностни оригинални паметници от различни епохи в страната ни, предизвиква също тревога. Отпуснатите средства за консервационно- реставрационни дейности за цялата страна през миналата година са едва 500 000 лв.
През 2015 година в Лувъра - най- значимия музей в света, ще бъдат показани тракийските съкровища. Със сигурност тази изложба ще предизвика огромен интерес към България и ще доведе нов туристически поток. Великолепните останки от тракийската древност, и на първо място тракийските гробници, с много малки изключения, са потънали в бурени и разруха. Примерът със Старосел е съвсем пресен. Позволявам си да предложа да се подкрепи Програма за експониране и социализиране на паметниците на тракийското наследство, като национална инициатива, съпътстваща тракийската изложба в Париж. Съществуват множество готови, качествени и утвърдени проекти за консервация, реставрация и социализация на тракийски гробници, които очакват своето финансиране. Необходимо е и финансиране за разработване на нови проекти.
Новата инициатива за възстановяване на двореца на Асеневци на Трапезица противоречи на фундаменталните европейски и световни принципи за опазване на културното наследство, както и на националния ни интерес да съхраним автентичния дух на историята си, и да социализираме най- ярките си паметници от всички епохи.
Изборът на най-подходящите проекти следва да бъде правен на базата на сериозен експертен анализ, при въведено конкурсно начало и широка дискусия за качеството на проектите и необходимите за реализирането им средства.
Проф. Диана Гергова