Петиция относно неравноправни клаузи в банковите договори

Нарушения на Правата на потребителите във финансовия сектор и при данъчното облагане
Много кратко време е нужно на човек, който е малко по-информиран по отношение на правата на човека в едно демократично общество да установи колко много и колко груби са нарушенията на правата на българските потребители. Тук искам да обърна внимание на няколко такива примера, които са в много важния банков сектор и неизменно са свързани и с данъчната уредба /тук няма въобще да дискутирам забавеното връщане на ДДС, неправомерно начислените акцизи при фирмите и невъзможността на физическите лица да обявят несъстоятелност и да бъдат донякъде предпазени от изхвърляне на улицата.
Банките в България имат монопол на пазара на кредитите, тъй като са основна кредитна институция, няма големи финансови компании, които да имат по-евтин финансов ресурс/по-евтини пари/ и да предлагат жилищно кредитиране при облекчени за гражданите условия. Нито пък държавата предлага такива фондове, които да осигуряват облекчено жилищно финансиране на гражданите. Няма го исконното право на българския гражданин да има право на поне едно жилище, за плащането на което да получи някои данъчни облекчения (въобще не споменавам дискриминиращия по възраст закон за „младите семейства”, който всъщност показва колко некомпетентни са нашите депутати и законотворци в сферата на демократичното общество), нито пък правото на физическите лица да приспадат вноските по лихвите като данъчни облекчения. Няма алтернатива пред гражданите за друго финансиране освен около 10-те на брой банки, които са завладели и са си разпределили пазара и работят при едни и същи условия. Като че ли между банките има негласно споразумение да поставят едни и същи ултимативни условия/лихви, няколко вида взаимнопокриващи се такси, комисионни, неустойки при предсрочно погасяване/ към кредитоискателите и да ги оставят без реална алтернатива и без никакви права. Такова гласно или негласно споразумение е грубо нарушение на демократичния принцип в гражданското ни общество, тъй като не позволява появата на лоялна конкуренция, която да наложи естествените изисквания на пазара.
Нека разгледаме следните случаи:
1. При сключването на договорите за ипотечен кредит, който е обикновено за период от 20-30 години и в който се определя месечна вноска и се прилага таблица на погасителните вноски за целия период на кредита, одобрена от двете страни, банките „си запазват правото едностранно, по всяко време и без предупреждение, нито обсъждане със кредитополучателите да променят лихвения процент” на основание на решение на самата банка, като много често се спекулира с основния банков лихвен ресурс или пък с ОЛП на БНБ. Договорите се сключват без да е описано основанието за това, т.е съгласно кой закон се уреждат техните взаимоотношения по-нататък, да не говорим, че в повечето от случаите погасителният план и окончателният текст на договорите за кредит се сервират в последния момент пред самия нотариус, когато вече е твърде късно за кредитоискателя да се откаже от сделката /в случаите на покупка/ тъй като вече е платил поне 30-40% самоучастие и е подписал предварителен договор за покупко-продажба. Играта на думи и терминологии още в наименованието всъщност е доста лукративно и грубо нарушение на правата на гражданите, тъй като когато настъпят противoречия и трябва да си потърсят правата, гражданите всъщност не знаят на кой закон да се опрат. Оказва се, че някои постигнати и гласувани в началото на годината законови облекчения се отнасят само за „потребителски” кредити, които пък от своя страна били само до 40000лв. Нищо не се казва за онези потребителски кредити, кото са в по-големи размери. Едностранната промяна на договорните отношения, която от 2008г. насам обикновено настъпва всеки втори месец по посока нагоре в лихвения процент, не дава никаква възможност на кредитополучателите да защитят правата си и да осигурят дългосрочно планиране на финансите си ида останат добри платци на задълженията си към банките или кредиторите. Новият лихвен процент влиза в сила само след едностранно уведомление до кредитоискателя, при свършен факт. Това обезмисля дългосрочността на заема, който уж е фиксиран/кредита и задължението на Банката за „ангажимент” към кредитоискателя. Новите условия са промяна на договора и е законно да има ново предоговаряне – това не се случва, а ако се случи, кредитоискателят трябва да плати огромна такса за предоговаряне/настъпило не по негова вина/ – ново накърняване на правата, тъй като новите условия са насилствено и едностранно наложени от банката. В случай, че кредитоискателя намери по-добри условия и реши да рефинансира, същият трябва да заплати неустойка по договора, независимо, че не е отговорен за промяната – неустойките достигат до доста голям размер - 5% от остатъка по главницата, и реално се обезмисля рефинансирането – ново грубо нарушение на правата на гражданите. Все още липсват гъвкави решения на банките за разрешаване на тези ситуации. В много от случаите те отказват преразглеждане и преминават към публична продан с помощта на частни съдебни изпълнители, които не дават и не са задължени да дават никаква информация на собствениците за хода на „проданта”, както и за резултатите от нея освен при свършен факт. Не е ли конфликт на интереси фактът, че сметките на ЧСИ, по които постъпват вноски и плащания обикновено са в банките, чиито интереси те защитават.
Увеличение на лихвени проценти- в цял свят лихвеният процент се разделя на осем пункта – 0.125 и разликите варират между 1- 4 пункта. У нас, в България, банковите проценти скачат с цели проценти – повече от 2 дори - това са огромни суми. За изминалите осем- десет месеца българските кредитополучатели имат повишение на месечните си вноски от около 30%. Курсът Лева – Евро е фиксиран, но това всъщност с нищо не помага на потребителя, тъй като лихвите по кредитите в евро също стремително растат. Няма указание нито определение на използваното понятие „пункт”, неговата стойност и когато сам всъщност разбереш, че пункт е равен на цял процент а не 0,125% е твърде късно. Ако попитате защо в договора използват понятието пункт вместо процент – не мисля, че можете да получите смислен отговор.
Нека разгледаме и промяната на лихвения процент за Забава при плащане на дължима вноска – 0.1% на ден, което реално значи годишна лихва от 36 процента, която въпреки, че е незаконна съгласно направените промени в закона за защита на потребителите, се оказва действаща в настоящия момент.
Освен това, при отпускане на кредити всички случаи се поставят под един лихвен процент и не се взема под внимание процента на самоучастие на кредитоискателя. Това значи, че независимо от това, че даден кредитоискател иска много по-малък кредит като предлага високостойностен имот и всъщност дава по-голяма сигурност на банката и по-малък риск, той заплаща същия лихвен процент както друг кредитоискател, който почти няма собствено участие, взема много по-голям кредит и представлява много по-рисков фактор. Много слабо развита е системата на видовете кредити, просто няма избор, независимо от това, че съществуващите лимитирани кредити се наричат с различни имена или се представят като нови програми. На кредитополучателя не се обяснява, че има разлика между „Ипотечен кредит”, „потребителски кредит с ипотека” или просто „Договор за банков кредит”/тълкува се винаги в полза на банката/ и обикновено тази разлика е в цената на кредита –разлики от повече от 2% първоначална базисна лихва, комисионни (между другото незаконни, тъй като банките получават своята част като по-висок лихвен процент, а не като комисионна), застраховки при определен застраховател без право на избор на такъв и при наложени премии върху пазарни стойности на имотите) плюс такси и множество малки други разходи, съпътстващи нашите кредити и тяхното неимоверно скъпо обслужване.
Укрива се фактът, че управителните бордове и съвети на банките се втурнаха в масовата психоза и неразумно хвърлиха спестяванията на гражданите за „по-големи лихви” на фондовите борси, участваха на своя глава, рискуваха парите на вложителите си във съмнителни фондове с „висока възвращаемост” / Евразия и подобни/ и в крайна сметка загубиха страшно много. Сега искат безнаказано да компенсират грубите си грешки, алчността и неспособността си да опазят интересите на своите вложители, като изстискват безскрупулно всички сили и финансови възможности на кредитополучателите, които при това положение няма дълго да издържат на такъв финансов натиск. Като продължават в този дух те вече се оказват в положението на американските си колеги, които са заринати с евтин и бавно ликвиден сграден фонд. Хората просто губят интерес да работят денонощно само за да плащат високи лихви и банките ще трябва да преживеят доста банкрути и лоши кредити, които ще им оставят бавно ликвидни имоти и никакви пари. Нищо не се казва и по въпроса защо има толкова много и големи банкови офиси, огромен сграден фонд със скъпи оборудвания и мебелировки и с ненужно голям брой служители. За разлика от всички останали страни, у нас скромността не е основна характеристика на членовете на бордове и банкови управи – най-скъпи автомобили са паркирани пред офисите, паркингите не са за клиентите на банките – напротив, клиентите биват грубо нахоквани и прогонвани ако посмеят да паркират пред банките. Обидно лошо, много грубо и безнаказано отношение към онези, на чиито труд се крепят и чийто средства ползват и харчат безнаказано. Ние плащаме такса обслужване, но нямаме право да ползваме паркинга, трябва да платим и такса за синя зона?/!!!
2. Банкови такси и комисионни –най-различни, много често – повтарящи се, само че с различни наименования: за ангажимент, за обслужване на кредит, годишна такса, дори такса за внасяне на погасяващи вноски / Райфайзен Банк /, което е един пълен абсурд – отиваш да си платиш вноската и ти вземат комисион, и комисион в момента на отпускане на кредита, такса за предсрочно погасяване независимо от обстоятелствата. Плаща се комисион и на служителя на банката, който се води за кредитен консултант и получава и заплата от същата банка. Конфликт на интереси и груби нарушения. Банките не издават документ, с който да се ангажират макар и за определен период с някакви граници на лихвите и таксите, които си дават право да налагат. Ако поискаш такъв документ – правят ти кредита предсрочно изискуем по най-безапелативен начин. По така съществуващите закони българските граждани нямат никакви права и нямат големи шансове да търсят възмездие и обезщетение за огромните финансови и морални загуби, които претърпяват и които изцяло провалят смисъла на техния живот.
Другото брутално ощетяване на българските граждани са банковите офиси, които са навсякъде в държавните учреждения – митници, КАТ, Нотариат и събират огромни такси за преводи, които не са задължение на гражданите, а на самите институции.
Многократно събиране на такси за едно и също нещо:
Когато придобиеш имот или МПС – плащаш нотариална такса, данък придобивка, общинска такса – след което отново трябва да отидеш в общината и да си регистрираш имота/автомобила – повторение и двойно заплащане на една и съща услуга/ А после същото и при продажбата – и трябва да се отписваш – защо тогава плащаш нотариални такси и защо са тези служби по вписванията? Че и после в КАТ още веднъж.
Пример: Когато регистрираш автомобила си в КАТ услугата струва 55 лв., от които реалната дължима сума е около 31-2 лева, които са разпределени по 7 пера, и всъщност се заплащат 7 пъти такси за превод в рамер на около 14 лева. Това е много брутално обиране на населението.
Когато отидем в КАТ, редно е да си платим на КАТ, а КАТ да има грижата да си внесе парите там, където трябва, а не ние да плащаме огромни такси за всеки малък превод. Същото важи и за Нотариата, и за Общините, за митниците и за всички институции, които са по презумпция създадени да работят за и в полза на гражданите. Грубо нарушение е гражданите да трябва да плащат за справките си в публичния регистър на трето лице – комисионер, още повече когато се намират в самото учреждение и плащат пари в брой /всъщност никъде в тези институции няма пос-терминални устройства за плащане с кредитни/дебитни карти.
Интересно е какво се случва с тези такси и как те се осчетоводяват, и дали всъщност българското население има полза от това, макар и косвена. А дори и да се плащат такива – защо да не се плащат директно на държавата вместо на банките, които от своя страна я внесат я не 10% от тях като данък.
3. Застраховка – много често кредитоискателят няма алтернатива при избора на застраховател – например Райфайзен Банк директно застрахова кредитите си от името и за сметка на кредитоискателя/ /имотите чрез УНИКА, която от своя страна има по-висока застрахователна премия в сравнение с други застрахователи и не дава право на своите кредитополучатели да изберат зстраховател. Освен това, имотите задължително се застраховат на минимум на 100% от пазарната стойност изцяло в полза на банката.
4. Съществува данъчна дискриминация на физическите лица – те не получават никакво данъчно облекчение от това, че плащат огромни лихви по изплащането на своите жилища. Само фирмите/юридическите лица / имат право да изписват като разход плащанията си по лихви, докато при физическите лица има много малък процент, който се приспада. Това е предпоставка повечето от физическите лица да избягват да декларират доходи, както и да показват разходи, тъй като това би ги натоварило финансово още повече. Същевременно „укривайки” доходи, пред банките гражданите попадат в графата „недоказани” доходи и това директно оскъпява техния кредит поне още с 2%. И парадокса - има един „добър” закон, който освобождава гражданите от данъци върху лихвите по депозити. Това е нечувана политика за убиване и осакатяване на всяка предприемаческа дейност у нашия народ.
От друга страна – всички фирмени кредити са с лихвени проценти по-високи от тези за физическите лица. Създаден е един „Параграф 22”, ситуация, от която трудно можем да се спасим и в двата случая много губим.
5. Новият закон за облекчения на „младите” семейства, който Парламентът прие е безпрецедентен пример за некомпетентността или пък на наивността на нашите управляващи по отношение на демократичните процеси – те са много горди с това, което наричат облекчение и не си дават сметка колко са уязвими по темата за дискриминация на гражданите – никой няма право да дискриминира хората по възраст и по семеен статус. Какво значи „младо” семейство до 32-35 години? Облекчения за жилищата на хората трябва да има и то определено не може да се свързва с тяхната възраст и семейно положение. По-логично е тези облекчения да се дават за основно/единствено жилище на гражданите, тъй като жилището е основната и най-голяма инвестиция на хората, те имат нужда от дом, в който да живеят спокойно и от който да тръгват на работа всеки ден с чувството, че могат да създават нови ценности.
С една дума – ако работите много и сте инициативен, предприемчив и имате кураж да предприемете някакво финансиране в България – бъдете сигурен, че можете да изгубите всичко – не само ипотекираното в полза на Банката имущество – те не спират до него. Гоненията продължават цял живот и се разпростират до цялото семейство и това на гарантите, тъй като лихвите и таксите, които банките имат право да си начисляват са непрекъснато растяща величина, независимо, че кредитът е отпуснат срещу обезпечение /ипотека на недвижим имот и в никакъв случай заетата сума не е повече от 70-80% от стойността на имота.
Необходимо е българските граждани да бъдат наистина ограмотени по въпроса за правата си и да са наясно с това как и къде тези права се нарушават. Много малко се прави в страната в това отношение и единственото разумно заключение е , че или така е удобно на управляващите, или те имат други грижи и нямат достатъчно време, което не отменя сериозността на проблемите на гражданите. Истината е, че нашият народ няма скоро да узнае правата си, а и да ги узнае – едва ли ще получи достойна и подобаваща защита при тази ограничаваща правата ни съдебна система.
В друго писмо ще разгледам опаковки, стоки за бита, право на потребителите да връщат стоките или да получават обезщетения за некачествени стоки и услуги, както и за загуба на време, нерви и пари.

Вяра Мелтън, МА Независим консултант
Тел. 0897 968 557 / 02 481 2177
Vmelton60@yahoo.com