Да дадем законен път на българските домашни и занаятчийски храни
Свържете се с автора на петицията
Инициативата влиза в следващ етап: започваме работа по законодателните промени
2026-08-21 11:54:21
Имаме важна новина за всички, които подкрепиха петицията „Да дадем законен път на българските домашни и занаятчийски храни“.
Инициативата получи официалната подкрепа на Националната асоциация на местните инициативни групи в България (НАМИГБ). За нас тази подкрепа е особено важна, защото местните инициативни групи работят непосредствено с малкия бизнес, земеделските производители, занаятчиите и местните общности в селските райони.
Преминаваме и към следващата важна стъпка: започваме работа по предложенията за ЗИД на Закона за храните и Закона за занаятите по исканията, поставени в петицията.
Проведените до момента срещи в Министерството на туризма и Министерството на земеделието и храните (МЗХ) показват добра воля за провеждане на реформата и готовност за търсене на работещи решения.
Днес, 21 август, изпратихме до МЗХ предложен план за работа от страна на Министерството, който да послужи и като основа за последващо междуинституционално обсъждане на необходимите нормативни промени.
Към МЗХ приложихме и допълнителни анализи на европейските практики, изготвени в рамките на инициативата на нашата група, които да подпомогнат разработването на бъдещите решения чрез отчитане на приложимия опит на други европейски държави.
Приложени примери за пропорционални режими за микропроизводствата:
Латвия – режим с най-широко приложно поле, от 2006 г.
Латвия прилага един от най-обхватните модели за регистрирано производство на храни в домашни условия. Режимът е достъпен за физически лица, земеделски стопанства и търговски дружества, обхваща широк кръг продукти и не изисква суровините задължително да са собствено производство. Допуска се работа в домашна кухня или отделно помещение, при адаптирани хигиенни изисквания и разделяне във времето на битовите и производствените дейности. Включва и домашната козметика. Това го прави особено приложим за България, защото създава легален път не само за земеделски производители, но и за малки занаятчийски производители, без непременно да изисква отделен промишлен обект.
Гърция – по-успешният аналог на Наредба 26/2010
От 2014–2015 г. Гърция прилага специалния режим „οικοτεχνία“, който позволява на регистрирани земеделски производители да преработват собствената си продукция в малък мащаб, включително в земеделското жилище. Режимът обхваща широка гама храни и предвижда адаптирани изисквания към помещенията, оборудването и HACCP, включително за традиционни и млечни продукти.
Италия
От 2022 г. Италия има национален режим за малки местни агрохранителни производства (PPL), който допуска преработка и директна продажба на ограничени количества продукти от собственото стопанство. Рамката се допълва от регионални правила, като в Ломбардия е допустимо производство и в кухня на жилище, при адаптирани хигиенни изисквания и разделяне във времето на битовата и производствената дейност.
Франция
От 2009 г. Франция прилага гъвкав санитарен режим, при който малки фермерски и занаятчийски производители могат при определени условия да преработват и продават храни без пълния режим, приложим към по-големите предприятия. Допускат се местни доставки, секторни ръководства за добри практики и адаптирани изисквания според мащаба и риска на производството.
Испания
От 11 декември 2020 г. Испания прилага Кралски декрет 1086/2020, който въвежда специална гъвкавост за малки производства и храни с традиционни характеристики. Допускат се адаптирани хигиенни изисквания, индивидуални или общи дерогации за традиционни продукти и директни местни доставки от производители до крайни потребители и търговски обекти. Режимът се допълва от регионални правила за хранително занаятчийство.
Северна Македония
От 2019–2020 г. Северна Македония въвежда поетапен специален режим за малки и традиционни производители. Той допуска производство в обособена част от жилището, разделяне във времето на процесите в едно помещение, традиционни материали и методи и директни продажби до потребители, магазини, заведения и пазари. Реформата е разработена с активно участие и застъпничество на Slow Food Macedonia в партньорство с Агенцията по храните.
Към пакета от документи включихме и писмо от Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП), с което колегите се ангажират с паралелни предложения по отношение на домашното производство на вино и ракия.
Това е началото на същинската работа по реформата. Предстои предложенията да бъдат преведени в конкретни нормативни текстове и обсъдени с компетентните институции.
За успеха на реформата обаче е важно исканията в петицията да получат много по-широка обществена подкрепа. Затова молим всеки, който споделя целите на инициативата, да помогне за популяризирането на петицията и да я сподели с хора, организации, производители и местни общности, за които тази промяна е важна. Колкото по-ясна и широка е подкрепата зад тези искания, толкова по-силна ще бъде основата за реална законодателна промяна.
Ще продължим да информираме всички подписали петицията за всяка следваща стъпка и за напредъка по законодателните промени.
Виктор Жечев, Мария Жекова, Живко Влашки, Гергана Кабаиванова, Димитър Николов и други