ПЕТИЦИЯ С ИСКАНЕ ЗА НЕЗАБАВНА ОСТАВКА НА МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ ПЛАМЕН АБРОВСКИ
Имаме спешна необходимост от промени в управлението на животновъдството в България, свързани с разпространението на заразите по животните, включително неотложна смяна на управляващия екип и на министъра на земеделието, за да преборим олигархията в земеделието.
Шарката по овцете и козите настъпва в целия Балкански регион, същото важи и за вируса на чумата. Гърция е в тежка криза, Румъния и Турция също са засегнати.
Унищожени са животни за над един милиард евро. Това са пари, които днес може да не осъзнават някои... но ги плащаме ние.
Европейският орган за безопасност на храните вече определя ситуацията в Гърция и България като тревожна и изрази ясна препоръка за използване на имунизация. А на 18.09.26 официално одобриха имунизационния план на Румъния и тя може да започне вече легална имунизация въпреки съпротивата и там на мафиотите. Това е и борба за бъдещето на демокрацията и правото на живот на обикновените хора, които не искат банда самозабравили се мандромафиоти да ги превърнат в зависими крепостни селяни.
Към днешна дата ситуацията у нас е:
България вече втора година подред очевидно има проблем граничещ с катастрофа. У нас са унищожени над 30.000 животни. Унищожени са паралелно с това поминъка на около 250 стопанства/семейства.
Научната и ветеринарната общност у нас и на ниво ЕС, противно на манипулациите през медиите на мандраджиите, еднозначно препоръча на управляващите да започнат имунизация срещу тези вируси. Това важи и за водещи специалисти в областта, така и за Български Ветеринарен Съюз и Федерацията на Европейските Ветеринари.
Важно е да съзнаваме, че тук говорим и за съдбите на реални хора, чиито бизнес бива унищожен, защото за около една година те нямат право да работят. Предлаганите им обезщетения са прекалено слаба утеха. А когато българските ферми затварят, от това губят и регионите на България. Хората се обезкуражават – години наред са градили нещо, което с лека ръка бива унищожавано без достатъчно ясна научна обосновка и при съмнения за влияние на частни интереси от млекопреработвателната индустрия. Отчаяните хора се озлобяват, а някои и напускат България. Социалните проблеми и радикализацията в засегнатите райони също са важни фактори, които трябва да се отчетат в цялата картина. Да не забравяме тук преките щети за българските данъкоплатци от вече над 30 милиона евро и допълнителните и продължителни щети за потребителите от повишаването на цените и влошаване на качеството на продуктите.
Имаме ясни показатели, че разпространението на вируса на шарката не е овладяно и явно няма как само със сегашните методи на бързо унищожаване на животните да се овладее. Това е реална епидемия (епизооноза по-точно), която се дефинира от научно обясними факти.
При шарката вирусът е силно устойчив, като устойчивостта му в природата може да достигне до 6 месеца, поради което и сегашните мерки за карантина от 3–4 седмици изглеждат недостатъчни. Като добавим, че броят на огнищата и ареалът на разпространение постоянно се увеличават, както и периодичното поторение в едни и същи населени места – отново виждаме недостатъчността на сегашните мерки (изтребление на животните), които явно не помагат срещу този силно заразен вирус.
И тук е важно да подчертаем, че България има ваксина срещу шарката, благодарение на тогавашния изпълнителен директор на БАБХ Светлозар Патарински, който прие за разумни нашите научни аргументи преди точно една година и организира вноса на ваксините и тяхната легализация в България. Важно е да е ясно, че при обща ваксинация за България няма да има никакви ограничения за пашуване и придвижване на животни вътре в България. А износ на живи животни ние нямаме поради некомпетентното управление през последните 35 г, така че това ограничение от 24 месеца не е реално стопанско значение за България.
Към днешна дата вече не единствената страна в ЕС, която има легално закупени, доказано ефективни, налични и одобрени от Европейския орган за безопасност на храните ваксини срещу шарка, защото противно на манипулациите по медиите у нас, Румъния също върви по пътя на просветата, а не на мракобесието.
В началото на работата си новият министерски екип в лицето на проф. Неделков ни обеща научен подход, а не политически такъв при вземане на решения за имунизация в животновъдството.
Тогава повярвахме на г-н заместник-министъра, който все пак е и професор по ветеринарна медицина. Но когато днес очевидно научният подход при анализа на епидемията от шарка показва, че вече трябва да се имунизират животните, проф. Неделков отстъпи място на трибуната на министър Абровски, който при парламентарното питане от Айлин Пехливанова изрече едно крайно непоследователно и трудно защитимо становище:
• За да се започне ваксинация, ситуацията трябвало да стане "дори по-ужасна" от 2025 г.
• …когато, както той сам казва, "предишното правителство не успяло да овладее ситуацията с тази болест."
Тоест г-н министърът на земеделието, макар сам да квалифицира управлението на ситуацията от 2025 г. като провал за предишния кабинет на министър Георги Тахов, казва, че тази година трябвало да стане още по-ужасно от тогава, за да разреши ваксиниране срещу шарка.
Тук човек може само да се запита каква е логиката на подобна позиция.
Може би на управляващите не е ясно, че хората не приемат безкритично подобни аргументи. И много хора вече се питат защо, след като имаме ваксини, министърът упорства и чии интереси действително защитава?
Трябва да е ясно, че тези и още много тревоги вълнуват хората като:
• На чии частни интереси би било изгодно унищожаването на българските стада?
• Защо представители на млекопреработвателния сектор са срещу ваксините, след като г-н Димитър Зоров призна сам в националния ефир, че ограничения за износа на техните млечни продукти няма да има?
• Какво тогава точно искат млекопреработвателите? Да няма български животни ли?
• Кой печели, когато българските ферми затварят? Кой печели, когато българското производство намалява? Кой печели, когато пазарът се освобождава за внос?
• Кой печели, когато разплодният фонд, селекцията и генетиката – изграждани десетилетия – изчезват за дни?
• Кой печели от преразпределението на субсидиите и пасищата в България?
Фактите са прости: когато обикновеният български животновъд губи, явно някой друг печели от бездействието на министъра.
Разбира се, партията на г-н министъра има право да представлява било едрите индустриални млекопреработватели, било гражданите на България, но би било коректно да е откровена пред избирателите си.
Отговорността има име.
Министърът на земеделието е политическият ръководител на сектора. От него се очаква да защитава българското животновъдство, а не да наблюдава как стадата намаляват и стопанствата затварят врати.
Решението да не се действа също е решение – но то има последици.
За тях трябва да има отговорност. Затова настояваме министърът на земеделието да поеме лична и политическа отговорност за политиката по отношение на шарката по овцете и козите.
Щом не е в състояние да защити сектора и да използва наличните инструменти, той трябва да освободи поста си.
Това не е политическа атака. Това е искане за отговорност. Защото зад всяко унищожено стадо стоят реални хора. Зад всяка затворена ферма стоят години труд. А зад изчезването на българските стада стои нещо още по-голямо – правото на България да произвежда собствената си храна и нашата национална сигурност!