Peticiq.com

Сигнализиране за петиция

Позиция за мир, неутралитет и демилитаризация в България!

Петициите изразяват мнения. Несъгласието с петиция или мнението, че е безсмислена, не е основание за сигнал и такива сигнали се затварят автоматично. Докладвайте петиция само ако тя нарушава закона или нашите Насоки на общността, например реч на омразата, клевета срещу личност или организация, публикуване на лична информация или измама. Не проверяваме дали твърденията в петиция са верни, авторът носи отговорност за тях.

Този сигнал отива при хората, които управляват този уебсайт, а не при автора на петицията или до някакъв орган. Ако имате въпрос или обратна връзка за автора, изпратете му съобщение.

Можете ли да напишете сигнала си на английски? Така ще можем да го обработим по-бързо, тъй като няма да е нужно да поръчваме превод.
Защо подавате сигнал за това?
Какво не е наред с името?
Моля, обяснете ни в полето за текст по-долу какво ви кара да мислите така.

Петициите изразяват мнения. Несъгласието с петиция или мнението, че е безсмислена, не е основание за сигнал, и не премахваме петиции само защото хората са против тях.

Ако изпратите това, вашето несъгласие ще бъде записано и сигналът ще бъде затворен автоматично без предприемане на действия, решението ще бъде изпратено на вашия имейл адрес. Ако съдържанието нарушава закона или нашите Насоки на общността, изберете тази опция по-горе вместо това.

Можете също да създадете собствена петиция или да се свържете с автора.

Невярното твърдение за вас, вашата организация или друга идентифицируема личност или организация ли е?

Кой откъс е неверен? Можете да щракнете върху няколко изречения в текста на петицията и да ни кажете за всяко кое е вярно. Това не е задължително.

Съседните изречения се обединяват в едно твърдение. Натиснете отново върху изречение, за да го премахнете.

Позиция за мир, неутралитет и демилитаризация в България!

Уважаеми сънародници!

Вече цял месец войната отново бушува в Европа, само на няколкостотин километра от границите на България. В същото време премиерът Кирил Петков и управляващите, с дестабилизиращата си политика, като уволнението на Ген. Стефан Янев, заради балансираната му и трезва позиция; лишаване на българските граждани от енергийни ресурси и враждебност към Руската Федерация, дават основания за безпокойство, че националните интереси за пълен неутралитет, както и социалноикономическа стабилност, могат да бъдат предадени. Правителството не е заявило категорично, че България ще запази пълен неутралитет в конфликта между РФ и Украйна, както го направиха редица държави членки на НАТО. По обслужващите партийни интереси медии, обикалят обичайните представители на кресливото, но много добре финансирано малцинство от истерични русофоби, което с войнствената си реторика, представлява реална опасност, като катализатор на крайни настроения в обществото, в хода на безпрецедентна пропаганда. Всичко това и влошената геополитическа ситуация в района на Източна Европа, както и натиска, които САЩ оказват, заплашват да въвлекат страната ни в пагубен конфликт срещу Русия!

Преди 25 години българите бяха принудени да направят “цивилизационния” си избор, след като ни бе казано, че пътят към демокрацията е тясно обвързан с членство не само в Европейския съюз, но и във военната международна организация НАТО. Още преди да стане член, България бе въвлечена в конфликт на НАТО срещу своя съседка, като условие за приемане в алианса и ЕС. Така страната ни се оказа пионка в продължителната агресивна политика на Северния алианс, под егидата на САЩ, която застраши директно националната ни сигурност, не донесе обещаните икономически облаги и застраши геополитическата ни стабилност. Ако участие в европейската демократична общност предполага задължително членство в НАТО, тогава защо много развити европейски държави като Финландия, Малта, Австрия, Швеция, Ирландия и Кипър предпочитат да запазят неутралитет в сферата на отбраната и независимо отстояват националния си интерес? В лицето на ескалиращия конфликт на границите на Украйна, Швеция и Финландия отново препотвърдиха нежеланието си да се присъединят към НАТО, въпреки подканите на висши натовски и американски длъжностни лица. Днес българските граждани, в условия на социална, икономическа и здравна криза, биват въвлечени в ненужна и скъпоструваща конфронтация със съседни държави. За първи път от три десетилетия насам сме изправени пред реална опасност от ядрена война между два враждуващи лагера. Именно за това настоящият момент е критичен и изисква незабавното ни и общонационално обявяване за мир и неутралитет!

НАТО е военно-политически съюз, който претендира за равнопоставеност на страните-членки и за демократичност на решенията, взети в рамките на общността. Ако това е така, защо действия, касаещи националната ни сигурност не се подлагат на прозрачно, внимателно, общонационално обсъждане? В България е налице огромно несъответствие между подчертано пронатовската воля на политическите елити и скептицизма на народа като цяло, който не припознава военния алианс като защитник на сигурността и благоденствието си. През последните три десетилетия одобрението на българите към участието на страната ни в Алианса се променя от предпазлив скептицизъм до категорично отхвърляне. През последното десетилетие броят на тези, които оценяват като негативно членството ни в НАТО нараства с една четвърт, като едва 16% от българите смятат за важно поддържането на близки отношения със САЩ. За по-голямата част от сънародниците ни отношенията с Русия остават по-важни от тези със САЩ, а още по-многобройно мнозинство изтъква нуждата от добри отношения и с двете държави. Въпреки опитите на подвластните на елита медии да представят тези факти като наследство от „тоталитарното минало“, те са много по-лесно обясними от болезнените социално-икономически тенденции в нашето общество.

През 2019 г. България е първенец по изразходване на средства в рамките на НАТО, отделяйки цели 3.1% от брутния си вътрешен продукт за отбрана , което поставя страната ни на второ място по този показател сред всички 29 страни-членки. За сравнение, през същата тази година разходите за отбрана и здравеопазване са изравнени, което означава, че в страната с най-кратка продължителност на живота и най-влошено обществено здраве в ЕС, отбраната и въоръжаването са предпочетени като приоритетни въпроси пред здравето на гражданите. На всичкото отгоре българските управляващи продължават да декларират готовност за допълнително покачване на разходите за отбрана на фона на влошаващите се социални показатели и нарастващата бедност. Наличните данни показват недвусмислено, че равнището на бедност и неравенство в страната не само не намаляват, а бележат нови върхове в сравнение с предходни години - над 1/3 от българското население живее под линията на бедността, докато разликата в доходите на най-бедните и най-богатите надвишава 8 пъти.

На фона на катастрофалния демографски срив, продължаващата милитаризация във всичките ѝ форми – непосилни разходи и дългове, допускането на допълнителни чужди войски на българска територия и въвличането на България във военни конфликти, се явяват не само антипод на демокрацията, но и заплаха за съществуването ни като държава! Външната политика на България днес се определя от кръгове, които се ползват с одобрението на едва десет процента от народа. Искат ли българите съдбата им да бъде диктувана от тази малка група? Нашият призив за мир и неутралитет изключва обвързването на България във военни конфликти, когато националната ѝ сигурност не е пряко застрашена. Наличието на чужди военни бази на българска територия и плановете по недемократичен начин на страната ни да бъде натрапено приемането на допълнителни чужди войски, застрашават директно националната ни сигурност и са срещу волята на мнозинството от българските граждани!

Сега е моментът всички българи, нежелаещи страната ни да се превърне в пушечно месо в нов европейски или глобален военен конфликт, да се обединим под исканията за мир и неутралитет! Само тези искания са способни да гарантират оцеляването на страната ни, както и възможността за мобилизирането на обществените сили не за кървавите войни на големите, а за обръщането на дълбоките кризисни тенденции в нашето общество!

Обществен съвет „България за мир и неутралитет“

Включете се в нашата дискусия в Телеграм

Част от хората подкрепили позицията:

Д-р Арто Артинян, политолог

Д-р Божин Трайков, социолог

Д-р Полина Манолова, социоложка

Пенка Попова, художник

Абдулсамед Вели, активист и общественик

д-р Филипп Лоттхолц, социолог

проф- д-р Искра Баева, историчка

Проф.дфн Ваня Добрева, филолог

Емил Костадинов - строителен инженер

Деян Деянов, социолог, Институт за критически теории на свръхмодерността

Андрей Бунджулов, социолог

инж.Юлиян Гошев- общественик

Георги Тодоров, икономист

Костадинка Кунева Евродепутат 2014-2019

Димитър Капитанов психология

Костадин Хаджикочев-работник

Мария Смолин -работник

Н. Ташев

Д-р Любка Костова, ядрен физик, експерт по радиационна защита и опазване на околната среда

Борислав Събев, ИТ консултант

Тодор Христов, социолог

Уляна Пачева, общественик

Доктор Достена Лаверн, антрополог, поет и журналист

Проф. ДФМН Соня Касчиева

Емилия Манолова, икономист

Дарина Трайкова, психолог

Радостина Овнарска инженер

Петър Станков, системен администратор

Маринела Белева, икономист

Не проверяваме дали твърденията в петиция са верни, авторът носи отговорност за тях. Ако изпратите това, то ще бъде записано и сигналът ще бъде затворен автоматично без предприемане на действия, решението ще бъде изпратено на вашия имейл адрес.

Можете да създадете собствена петиция с информацията, която смятате за вярна, или да се свържете с автора.

Невярно твърдение за идентифицируема личност или организация е клевета и ние предприемаме действия по такъв сигнал.

Продължете: докладвайте клевета

За кого се отнася съдържанието?
Лицето, за което се отнася съдържанието, политик, вземащ решения или друга публична личност ли е?
Какво критикува съдържанието?

Публичната критика към това как политик или вземащ решения действа в публичната си роля е допустима, включително когато събитията са отдавна. Това, че даден въпрос е отдавна, само по себе си не е основание за премахване. Все пак можем да предприемем действия при невярно твърдение за лицето или при иначе незаконосъобразно съдържание.

Ако въпросът е отдавна или вече не е актуален, най-добре е да се свържете директно с автора на петицията. Авторът може да премахне петицията по всякаква причина, ние не можем.

Лицето, за което се отнася съдържанието, политик, вземащ решения или друга публична личност ли е?
Какво критикува съдържанието?

Публичната критика към това как политик или вземащ решения действа в публичната си роля е допустима, включително когато събитията са отдавна. Това, че даден въпрос е отдавна, само по себе си не е основание за премахване. Все пак можем да предприемем действия при невярно твърдение за лицето или при иначе незаконосъобразно съдържание.

Ако въпросът е отдавна или вече не е актуален, най-добре е да се свържете директно с автора на петицията. Авторът може да премахне петицията по всякаква причина, ние не можем.

Не проверяваме дали твърденията в петиция са верни, авторът носи отговорност за тях. Предприемаме действия при невярно твърдение, когато то засяга идентифицируема личност или организация. Ако просто не сте съгласни с твърдението, можете да създадете собствена петиция или да се свържете с автора.

Натиснете върху неверните изречения в текста на петицията.

Кой точно пасаж е реч на омразата? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж призовава към насилие? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж възхвалява или подбужда към тероризъм? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж притеснява или тормози някого? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж разкрива лична информация? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж обвинява някого в престъпление? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж призовава към смъртно наказание или изтезания? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Съседните изречения се обединяват в едно твърдение. Натиснете отново върху изречение, за да го премахнете.

Позиция за мир, неутралитет и демилитаризация в България!

Уважаеми сънародници!

Вече цял месец войната отново бушува в Европа, само на няколкостотин километра от границите на България. В същото време премиерът Кирил Петков и управляващите, с дестабилизиращата си политика, като уволнението на Ген. Стефан Янев, заради балансираната му и трезва позиция; лишаване на българските граждани от енергийни ресурси и враждебност към Руската Федерация, дават основания за безпокойство, че националните интереси за пълен неутралитет, както и социалноикономическа стабилност, могат да бъдат предадени. Правителството не е заявило категорично, че България ще запази пълен неутралитет в конфликта между РФ и Украйна, както го направиха редица държави членки на НАТО. По обслужващите партийни интереси медии, обикалят обичайните представители на кресливото, но много добре финансирано малцинство от истерични русофоби, което с войнствената си реторика, представлява реална опасност, като катализатор на крайни настроения в обществото, в хода на безпрецедентна пропаганда. Всичко това и влошената геополитическа ситуация в района на Източна Европа, както и натиска, които САЩ оказват, заплашват да въвлекат страната ни в пагубен конфликт срещу Русия!

Преди 25 години българите бяха принудени да направят “цивилизационния” си избор, след като ни бе казано, че пътят към демокрацията е тясно обвързан с членство не само в Европейския съюз, но и във военната международна организация НАТО. Още преди да стане член, България бе въвлечена в конфликт на НАТО срещу своя съседка, като условие за приемане в алианса и ЕС. Така страната ни се оказа пионка в продължителната агресивна политика на Северния алианс, под егидата на САЩ, която застраши директно националната ни сигурност, не донесе обещаните икономически облаги и застраши геополитическата ни стабилност. Ако участие в европейската демократична общност предполага задължително членство в НАТО, тогава защо много развити европейски държави като Финландия, Малта, Австрия, Швеция, Ирландия и Кипър предпочитат да запазят неутралитет в сферата на отбраната и независимо отстояват националния си интерес? В лицето на ескалиращия конфликт на границите на Украйна, Швеция и Финландия отново препотвърдиха нежеланието си да се присъединят към НАТО, въпреки подканите на висши натовски и американски длъжностни лица. Днес българските граждани, в условия на социална, икономическа и здравна криза, биват въвлечени в ненужна и скъпоструваща конфронтация със съседни държави. За първи път от три десетилетия насам сме изправени пред реална опасност от ядрена война между два враждуващи лагера. Именно за това настоящият момент е критичен и изисква незабавното ни и общонационално обявяване за мир и неутралитет!

НАТО е военно-политически съюз, който претендира за равнопоставеност на страните-членки и за демократичност на решенията, взети в рамките на общността. Ако това е така, защо действия, касаещи националната ни сигурност не се подлагат на прозрачно, внимателно, общонационално обсъждане? В България е налице огромно несъответствие между подчертано пронатовската воля на политическите елити и скептицизма на народа като цяло, който не припознава военния алианс като защитник на сигурността и благоденствието си. През последните три десетилетия одобрението на българите към участието на страната ни в Алианса се променя от предпазлив скептицизъм до категорично отхвърляне. През последното десетилетие броят на тези, които оценяват като негативно членството ни в НАТО нараства с една четвърт, като едва 16% от българите смятат за важно поддържането на близки отношения със САЩ. За по-голямата част от сънародниците ни отношенията с Русия остават по-важни от тези със САЩ, а още по-многобройно мнозинство изтъква нуждата от добри отношения и с двете държави. Въпреки опитите на подвластните на елита медии да представят тези факти като наследство от „тоталитарното минало“, те са много по-лесно обясними от болезнените социално-икономически тенденции в нашето общество.

През 2019 г. България е първенец по изразходване на средства в рамките на НАТО, отделяйки цели 3.1% от брутния си вътрешен продукт за отбрана , което поставя страната ни на второ място по този показател сред всички 29 страни-членки. За сравнение, през същата тази година разходите за отбрана и здравеопазване са изравнени, което означава, че в страната с най-кратка продължителност на живота и най-влошено обществено здраве в ЕС, отбраната и въоръжаването са предпочетени като приоритетни въпроси пред здравето на гражданите. На всичкото отгоре българските управляващи продължават да декларират готовност за допълнително покачване на разходите за отбрана на фона на влошаващите се социални показатели и нарастващата бедност. Наличните данни показват недвусмислено, че равнището на бедност и неравенство в страната не само не намаляват, а бележат нови върхове в сравнение с предходни години - над 1/3 от българското население живее под линията на бедността, докато разликата в доходите на най-бедните и най-богатите надвишава 8 пъти.

На фона на катастрофалния демографски срив, продължаващата милитаризация във всичките ѝ форми – непосилни разходи и дългове, допускането на допълнителни чужди войски на българска територия и въвличането на България във военни конфликти, се явяват не само антипод на демокрацията, но и заплаха за съществуването ни като държава! Външната политика на България днес се определя от кръгове, които се ползват с одобрението на едва десет процента от народа. Искат ли българите съдбата им да бъде диктувана от тази малка група? Нашият призив за мир и неутралитет изключва обвързването на България във военни конфликти, когато националната ѝ сигурност не е пряко застрашена. Наличието на чужди военни бази на българска територия и плановете по недемократичен начин на страната ни да бъде натрапено приемането на допълнителни чужди войски, застрашават директно националната ни сигурност и са срещу волята на мнозинството от българските граждани!

Сега е моментът всички българи, нежелаещи страната ни да се превърне в пушечно месо в нов европейски или глобален военен конфликт, да се обединим под исканията за мир и неутралитет! Само тези искания са способни да гарантират оцеляването на страната ни, както и възможността за мобилизирането на обществените сили не за кървавите войни на големите, а за обръщането на дълбоките кризисни тенденции в нашето общество!

Обществен съвет „България за мир и неутралитет“

Включете се в нашата дискусия в Телеграм

Част от хората подкрепили позицията:

Д-р Арто Артинян, политолог

Д-р Божин Трайков, социолог

Д-р Полина Манолова, социоложка

Пенка Попова, художник

Абдулсамед Вели, активист и общественик

д-р Филипп Лоттхолц, социолог

проф- д-р Искра Баева, историчка

Проф.дфн Ваня Добрева, филолог

Емил Костадинов - строителен инженер

Деян Деянов, социолог, Институт за критически теории на свръхмодерността

Андрей Бунджулов, социолог

инж.Юлиян Гошев- общественик

Георги Тодоров, икономист

Костадинка Кунева Евродепутат 2014-2019

Димитър Капитанов психология

Костадин Хаджикочев-работник

Мария Смолин -работник

Н. Ташев

Д-р Любка Костова, ядрен физик, експерт по радиационна защита и опазване на околната среда

Борислав Събев, ИТ консултант

Тодор Христов, социолог

Уляна Пачева, общественик

Доктор Достена Лаверн, антрополог, поет и журналист

Проф. ДФМН Соня Касчиева

Емилия Манолова, икономист

Дарина Трайкова, психолог

Радостина Овнарска инженер

Петър Станков, системен администратор

Маринела Белева, икономист

Натиснете върху неверните изречения в текста на петицията.

Кой точно пасаж е реч на омразата? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж разкрива лична информация? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Кой точно пасаж е терористично или екстремистко съдържание? Натиснете изреченията в текста на петицията.

Съседните изречения се обединяват в едно твърдение. Натиснете отново върху изречение, за да го премахнете.

Позиция за мир, неутралитет и демилитаризация в България!

Уважаеми сънародници!

Вече цял месец войната отново бушува в Европа, само на няколкостотин километра от границите на България. В същото време премиерът Кирил Петков и управляващите, с дестабилизиращата си политика, като уволнението на Ген. Стефан Янев, заради балансираната му и трезва позиция; лишаване на българските граждани от енергийни ресурси и враждебност към Руската Федерация, дават основания за безпокойство, че националните интереси за пълен неутралитет, както и социалноикономическа стабилност, могат да бъдат предадени. Правителството не е заявило категорично, че България ще запази пълен неутралитет в конфликта между РФ и Украйна, както го направиха редица държави членки на НАТО. По обслужващите партийни интереси медии, обикалят обичайните представители на кресливото, но много добре финансирано малцинство от истерични русофоби, което с войнствената си реторика, представлява реална опасност, като катализатор на крайни настроения в обществото, в хода на безпрецедентна пропаганда. Всичко това и влошената геополитическа ситуация в района на Източна Европа, както и натиска, които САЩ оказват, заплашват да въвлекат страната ни в пагубен конфликт срещу Русия!

Преди 25 години българите бяха принудени да направят “цивилизационния” си избор, след като ни бе казано, че пътят към демокрацията е тясно обвързан с членство не само в Европейския съюз, но и във военната международна организация НАТО. Още преди да стане член, България бе въвлечена в конфликт на НАТО срещу своя съседка, като условие за приемане в алианса и ЕС. Така страната ни се оказа пионка в продължителната агресивна политика на Северния алианс, под егидата на САЩ, която застраши директно националната ни сигурност, не донесе обещаните икономически облаги и застраши геополитическата ни стабилност. Ако участие в европейската демократична общност предполага задължително членство в НАТО, тогава защо много развити европейски държави като Финландия, Малта, Австрия, Швеция, Ирландия и Кипър предпочитат да запазят неутралитет в сферата на отбраната и независимо отстояват националния си интерес? В лицето на ескалиращия конфликт на границите на Украйна, Швеция и Финландия отново препотвърдиха нежеланието си да се присъединят към НАТО, въпреки подканите на висши натовски и американски длъжностни лица. Днес българските граждани, в условия на социална, икономическа и здравна криза, биват въвлечени в ненужна и скъпоструваща конфронтация със съседни държави. За първи път от три десетилетия насам сме изправени пред реална опасност от ядрена война между два враждуващи лагера. Именно за това настоящият момент е критичен и изисква незабавното ни и общонационално обявяване за мир и неутралитет!

НАТО е военно-политически съюз, който претендира за равнопоставеност на страните-членки и за демократичност на решенията, взети в рамките на общността. Ако това е така, защо действия, касаещи националната ни сигурност не се подлагат на прозрачно, внимателно, общонационално обсъждане? В България е налице огромно несъответствие между подчертано пронатовската воля на политическите елити и скептицизма на народа като цяло, който не припознава военния алианс като защитник на сигурността и благоденствието си. През последните три десетилетия одобрението на българите към участието на страната ни в Алианса се променя от предпазлив скептицизъм до категорично отхвърляне. През последното десетилетие броят на тези, които оценяват като негативно членството ни в НАТО нараства с една четвърт, като едва 16% от българите смятат за важно поддържането на близки отношения със САЩ. За по-голямата част от сънародниците ни отношенията с Русия остават по-важни от тези със САЩ, а още по-многобройно мнозинство изтъква нуждата от добри отношения и с двете държави. Въпреки опитите на подвластните на елита медии да представят тези факти като наследство от „тоталитарното минало“, те са много по-лесно обясними от болезнените социално-икономически тенденции в нашето общество.

През 2019 г. България е първенец по изразходване на средства в рамките на НАТО, отделяйки цели 3.1% от брутния си вътрешен продукт за отбрана , което поставя страната ни на второ място по този показател сред всички 29 страни-членки. За сравнение, през същата тази година разходите за отбрана и здравеопазване са изравнени, което означава, че в страната с най-кратка продължителност на живота и най-влошено обществено здраве в ЕС, отбраната и въоръжаването са предпочетени като приоритетни въпроси пред здравето на гражданите. На всичкото отгоре българските управляващи продължават да декларират готовност за допълнително покачване на разходите за отбрана на фона на влошаващите се социални показатели и нарастващата бедност. Наличните данни показват недвусмислено, че равнището на бедност и неравенство в страната не само не намаляват, а бележат нови върхове в сравнение с предходни години - над 1/3 от българското население живее под линията на бедността, докато разликата в доходите на най-бедните и най-богатите надвишава 8 пъти.

На фона на катастрофалния демографски срив, продължаващата милитаризация във всичките ѝ форми – непосилни разходи и дългове, допускането на допълнителни чужди войски на българска територия и въвличането на България във военни конфликти, се явяват не само антипод на демокрацията, но и заплаха за съществуването ни като държава! Външната политика на България днес се определя от кръгове, които се ползват с одобрението на едва десет процента от народа. Искат ли българите съдбата им да бъде диктувана от тази малка група? Нашият призив за мир и неутралитет изключва обвързването на България във военни конфликти, когато националната ѝ сигурност не е пряко застрашена. Наличието на чужди военни бази на българска територия и плановете по недемократичен начин на страната ни да бъде натрапено приемането на допълнителни чужди войски, застрашават директно националната ни сигурност и са срещу волята на мнозинството от българските граждани!

Сега е моментът всички българи, нежелаещи страната ни да се превърне в пушечно месо в нов европейски или глобален военен конфликт, да се обединим под исканията за мир и неутралитет! Само тези искания са способни да гарантират оцеляването на страната ни, както и възможността за мобилизирането на обществените сили не за кървавите войни на големите, а за обръщането на дълбоките кризисни тенденции в нашето общество!

Обществен съвет „България за мир и неутралитет“

Включете се в нашата дискусия в Телеграм

Част от хората подкрепили позицията:

Д-р Арто Артинян, политолог

Д-р Божин Трайков, социолог

Д-р Полина Манолова, социоложка

Пенка Попова, художник

Абдулсамед Вели, активист и общественик

д-р Филипп Лоттхолц, социолог

проф- д-р Искра Баева, историчка

Проф.дфн Ваня Добрева, филолог

Емил Костадинов - строителен инженер

Деян Деянов, социолог, Институт за критически теории на свръхмодерността

Андрей Бунджулов, социолог

инж.Юлиян Гошев- общественик

Георги Тодоров, икономист

Костадинка Кунева Евродепутат 2014-2019

Димитър Капитанов психология

Костадин Хаджикочев-работник

Мария Смолин -работник

Н. Ташев

Д-р Любка Костова, ядрен физик, експерт по радиационна защита и опазване на околната среда

Борислав Събев, ИТ консултант

Тодор Христов, социолог

Уляна Пачева, общественик

Доктор Достена Лаверн, антрополог, поет и журналист

Проф. ДФМН Соня Касчиева

Емилия Манолова, икономист

Дарина Трайкова, психолог

Радостина Овнарска инженер

Петър Станков, системен администратор

Маринела Белева, икономист

Използваме това, за да потвърдим получаването на сигнала ви и да ви съобщим резултата.
Подавам сигнал
Какво искате да бъде направено? Можете да изберете повече от едно.
Можем ли да препратим вашето искане на автора на петицията? Авторът може да премахне петицията по всякаква причина и може да отговори на искането по-рано от нашите модератори.
Можем ли да препратим вашето искане на автора на петицията? Авторът може да премахне петицията по всякаква причина и може да отговори на искането по-рано от нашите модератори.
Можем ли да препратим вашето искане на автора на петицията? Авторът може да премахне петицията по всякаква причина и може да отговори на искането по-рано от нашите модератори.

Подадените сигнали за петиции се преглеждат от нашия екип, за да се установи дали нарушават нашите Условия за ползване или Насоки на общността.




Платена реклама

Peticiq.com ще рекламира тази петиция на 6,000 души.

Научете повече...

Изберете бюджет
Начин на плащане
Начин на плащане