Открито писмо до г-н Премиера по важен национален въпрос

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

КОПИЕ: До медиите, с надежда да подпомогнат, да окажат съдействие щото разглежданите в писмото важни проблеми да стигнат не само до вниманието на Министър-Председателя, но и до съзнанието на всеки българин

Г-н Министър-Председателю,

Искам да поставя на Вашето внимание един важен национален и при това нравствен въпрос, един значим въпрос, касаещ разпространените в държавата ни ценности. Става дума за отношението на нацията и държавата към труда на учителите на нашите деца, а в частност и за това каква трябва да бъде пределната възраст за пенсиониране на българските учители. Та ето на какво искам да Ви обърна внимание в тази връзка:

● Спор няма, че трудът на учителя е изключително сложен и отговорен вид труд; става дума за фино духовно въздействие върху съзнанията на младите хора, за възпитание на ценности, за подпомагане на формирането на съвременни личности, за личностното, интелектуалното, гражданското и прочие израстване на младия човек.

Питате ли се обаче, г-н Министър-Председателю, доколко нашето общество и държавата най-вече оценяват по достойнство труда на учителите - и доколко всички ние, гражданите, показваме разбиране и респект спрямо несравнимата с нищо друго и така възвишена духовна мисия на учителя?

● Учителят в днешно време е поставен в крайно тежка ситуация, а именно, в условията на една изобщо нереформирана, командно-административна, несъвременна, архаична по типа на отношенията в нея образователна система, унаследена от ерата на славните времена на съветско-българския комунизъм, а също и в условията на една крайно тежка духовна, психологическа и нравствена ситуация на съвременния живот, даваща крайно негативно влияние и отражение върху съзнанията на младите хора.

Можете ли, г-н Министър-Председателю, да вникнете и да осъзнаете какво тежко бреме неблагодарното общество е сложило върху крехките рамене на българския учител, или, по-скоро, на българската учителка, защото неслучайно тази професия все повече и повече се феминизира?!

● Обидно е, че трудът на българските учители е твърде ниско заплатен, т.е. почти е приравнен в заплащането до най-нискоквалифицирания труд на физическия работник, ако не и по-слабо.

Давате ли си обаче сметка, г-н Министър-Председателю, до какво води толкова ниската привлекателност на учителския труд - и най-вече какъв ефект има това върху качеството на образованието на нашите деца?

● Българските учители имат пълното право да са жестоко обидени на обществото и най-вече на държавата за неподобаващото отношение, сиреч, за унизително тежкото положение, в което са поставени - защото от тях се иска едно алтруистично и идеалистично служене и самораздаване! - без обаче в замяна обществото и държавата на дело да правят известни реални жестове, показващи разбиране и достойна оценка на труда на учителите; проведената преди вече 5 години общонационална учителска стачка не можа да промени с нищо крайно тежката ситуация, а промените, както обикновено, бяха нищожни и козметични; поврат към по-добро не се очертава и в близко бъдеще.

Вие, драги г-н Министър-Председателю, не смятате ли, че това нетърпимо положение трябва да бъде променено в позитивна посока - понеже да се примиряваме и да търпим ниското качество на образованието въпреки самоотвержения труд на учителите е недопустим лукс не само за бедна държава като нашата, но и за всяка друга?

● Като капак на всичко изтощителният труд и невероятните тежести, които дейците на образователното поприще понасят всекидневно, доведе дотам, че все повече и повече учители просто не доживяват до възрастта за пенсиониране, т.е. умират години преди да дойде времето за пенсиониране или пък малко след като са се пенсионирали, а други биват инвалидизирани заради тежки заболявания (инсулти, инфаркти, психично изхабяване и пр.).

Вие как мислите, г-н Министър-Председателю, справедливо ли е това, не е ли акт на крещяща несправедливост учителите да бъдат приравнявани към повечето, именно към масовите професии по отношение на възрастта за пенсиониране? Не дължи ли обществото малко по-специално внимание и справедлива оценка на техния труд, защото, както и да го погледнем, е крайно жестоко да се отнасяме по този неблагодарен начин към представителите на една професия, имаща несравнима с нищо друго значимост и роля както за живота на всеки българин, така и за духовното здраве на нацията като цяло?

● Във връзка с гореизложеното е наложително държавата да предприеме следните стъпки, за което именно Вие, г-н Министър-Председателю, като човек с най-голямата власт в нашата държава, имате високия морален дълг да сте пръв инициатор, настойник и дори покровител на спешното им осъществяване:

- Да бъде натиснат г-н Министърът на образованието, младежта и науката да си свърши работата, т.е. с години и десетилетия отлаганата същностна реформа в образованието най-сетне да започне, но не как да е, не за замазване на очите, а на една добре премислена и действена основа - като се приложи подобаващата, най-съвременна и разумна философия и стратегия на потребното за България образование и възпитание на младите;

- Да се направи нужното щото да се прекатегоризира учителският труд, т.е. възрастта за пенсиониране на учителите да бъде намалена в разумните предели, както е в съседни на България страни, т.е. ако в Турция се изискват 25 години учителски стаж за пенсиониране, то в България да се изискват най-много 30 години; по-голям от този стаж и срок за учителстване е вече същинска гавра и непростимо насилие над учителите, е проява на една убийствена, нехуманна, незачитаща човешкото достойнство, крещящо несправедлива и крайно грозна социална политика;

- Образованието най-сетне да стане водещ национален приоритет на държавата, като за образование държавата почне да отделя такъв дял от съвкупния национален продукт, какъвто отделят водещите ако не западни, то поне източно-европейски страни, членки на Европейския съюз;

- Достойна оценка на труда на учителите, привеждане на заплатите им до едно приемливо съвременно ниво, и то не само за непосредственото физическо оцеляване, а и за що-годе нормално задоволяване и на духовните потребности на учителите; съгласете се, не е нормално българският учител да получава такава мизерна заплата, че да не може да отдели средства дори за закупуването поне на една книга месечно!

Това е главното, на което исках да обърна вниманието Ви, г-н Министър-Председателю. Убеден съм, че трябва да се замислите повече и върху тия проблеми; те не са за подценяване. Те имат пряко отношение и върху бъдещия просперитет на страната ни - противно на разпространените масови представи. Който инвестира в образование инвестира в достойно бъдеще - и в достоен живот. Това важи както за индивидите, така и за нациите. Иска ми се да вярвам, че писмото ми ще стигне до Вас, Ваша милост ще отдели подобаващо внимание на поставените в него проблеми и държавната власт като резултат ще предприеме ония конкретни стъпки, които е крайно време да бъдат предприети.

С все по-засилващо се безпокойство: Ангел Грънчаров, преподавател по философия

21.03.2012 година,
Пловдив

Подпишете тази петиция

Чрез подписа ми упълномощавам Ангел Грънчаров да предаде моя подпис на лицата, взимащи решения по този въпрос.


Или

Ще получите имейл с връзка, където да потвърдите вашия подпис. За да сте сигурни, че получавате нашите имейли, моля, добавете info@peticiq.com към вашата адресна книга или списък с безопасни изпращачи.




Платена реклама

Ще рекламираме тази петиция на 3000 човека.

Научете повече...

Facebook