Обществено обсъждане Индикативна програма на НФК 2025
ДО Г-Н МАРИАН БАЧЕВ - МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА
ДО Г-ЖА СОФИЯ ЩЕРЕВА - ИЗП. ДИРЕКТОР НА НФК
С КОПИЕ ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА УС НА НФК
ПИСМО
ОТНОСНО: Уведомление № 300-25-56 от 26.06.2025 за обществено обсъждане на на Индикативна годишна програма за конкурсите на фонда за 2025 г.
Уважаеми г-н Бачев,
Уважаема г-жо Щерева,
Уважаеми членове на УС,
На първо място бихме искали да отбележим, че провеждането за втори път на обществено обсъждане за Индикативна програма на НФ “Култура” за 2025 година е меко казано неприемливо през месец юли на същата тази година и показва унизителното отношение към сектора. Липсата на каквато и да е стратегия, каквото и да е визия за развитието на културата в Р България и в частност за НФ “Култура” е огромен проблем, който поставя сектора на колене и води до неговото свиване и закърняване. Всичко това е видно дори през простичкото сравнение на бюджетите, които през годините са се разпределяли през Фонда и факта, че сегашният е повече от 50% по-малък от миналогодишния и над 70% по-малък от годините преди това. Изключително важно е да се разпознае ролята на НФ “Култура” и какво място заема, какви са неговите цели.
С оглед на това правим следните предложения:
1. За пръв път от 2020 година НФ “Култура” се опитва изцяло да заличи програмите за структурна подкрепа на организациите. Вместо това са предложени две програми “Създаване”, които се различават само по отношение обема на финансиране и не става ясно защо е необходимо това разделение. И двете програми финансират спектър от направления в изкуството и културата - всяко със своите специфики, което прави неравностойно тяхното оценяване и противоречи на написаните в преамбюла на програмата ценности за гъвкавост, проактивност, прозрачност и конкурсно начало. Упоменатите сфери “Визуални изкуства, Екранни изкуства, Литература, Музика, Танц и пърформанс, Театър” са неясни и изключват голяма част от съвременните форми на изкуства, които са хибридни. Не само това - финансирането, от което се нуждае проект в литература е значително по-малко от проект в екранни изкуства. Този вид критерий - по вид изкуство - в годините се е наложил, но не е добра практика. Да няма нито една програма за структурна подкрепа е пагубно за устойчивостта на организациите и ограничава възможността им да привличат средства по други програми, да правят международни партньорства и да се развиват. А именно чрез тяхната дейност биват ангажирани голяма част от артистите в сектора. Запазването на програма, ориентирана към структурна подкрепа, макар и с ограничен ресурс, е ключово за сектор изкуство и култура.
Предлагаме: Програма “СЪЗДАВАНЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ - ГОЛЕМИ ПРОЕКТИ” да се превърне в “ЕДНОГОДИШЕН ГРАНТ”, а целта на програмата да е подпомагане на цялостната дейност на културната организация-кандидат, които не само създават, но и поддържат и/или развиват културна дейност и продукти. Да бъде дадена възможност на организациите сами да преценят (като експерти в областта си) коя своя дейност да финансират чрез тази програма като по този начин се обхванат всички поставени в началото на документа задачи на НФК. По този начин организациите ще имат капацитет да се развиват и да изграждат устойчив модел на културно производство в България, който съхранява вече постигнатото и осигурява условия за бъдещо развитие на сектора; насърчава се по-голяма активност на културните организации и деконцентрация на дейности, събития и продукти в областта на културата. Разширяването обхвата на програмите на Фонда от това просто да създава нови продукти, в това да подкрепя развиването и поддържането на вече създадени, ще доведе до постигането на по-голяма част от целите и задачите, които НФК си поставя. Това е единствената програма в България, която подкрепя устойчивостта на културните организации чрез инвестиции в мениджърския капацитет на екипа и базовите разходи, затова е необходимо да се помисли за актуализация на максималния размер на финансиране поне до 140 000 лв.
2. Обединяване на създаването и разпространението на един културен продукт в една програма е порочна практика и трябва да бъде разделено в две програми. Това е така не само защото бюджета на настоящата програма е крайно недостатъчен, но и защото чисто организационно подобно обединение не дава добри резултати. С оглед настоящия бюджет и сроковете, в които се провеждат конкурсите предлагаме, програмата “СЪЗДАВАНЕ И/ИЛИ РАЗПРОСТРАНЕНИЕ – МАЛКИ ПРОЕКТИ” да е само “СЪЗДАВАНЕ”.
3. Разпределението на сумите във всички програми по видове изкуства не е обосновано никъде и не става ясно на какъв принцип е направено. Предлагаме принципа, по който се формират процентите за различните програми и вътре в тях за различните изкуства, да се базира на данни за организациите в сектора и резултатите от проектите, финансирани през предишни години от НФК. Трябва да се вземе под внимание, че много голяма част от организациите работят по мултидисциплинарни и крос секторни проекти - т.е. не са само в една сфера на изкуството и културата. В дългосрочен план е необходимо стратегически да се помисли дали финансиране чрез разделянето на организациите по видове изкуства (сценични, визуални и т.н.) е най-ефективно и води до добри резултати или да се вземат предвид други критерии като например нови и установени организации, комерсиалност и др.
4. По отношение процента съфинансиране - с оглед инфлацията и турбулентната ситуация, в която се намират българските културни организации предлагаме сумата, над която се изисква съфинансиране да се увеличи, т.е. да се увеличи минималният праг за 100% финансиране на проекти от 20 000 на 30 000 (тридесет хиляди) лева за всички програми.
5. По отношение на ПРОГРАМА ЦИРК - не става ясно защо сценичното изкуство “цирк” е изведено като отделна програма. Организациите, които се фокусират върху сценичното изкуство “цирк” имат възможност да кандидатстват наравно с всички от сектор сценични изкуства по всички други програми. Поставена така, тази програма неравностойно третира сценичните изкуства и създава предпоставка да се разцепят на техните отделни проявления като например да се създадат програми “Танц”, “Куклен театър”, “Пърформанс”, “Импровизационен театър” и т.н. Ако има специално отношение към една категория сценични изкуства - нека равнопоставено го има към всички. Нашето предложение е вместо настоящата програма - нейният бюджет да се влее в програма “ЕДНОГОДИШЕН ГРАНТ” или да се върне така успешната програма “СОЦИАЛНО АНГАЖИРАНИ ИЗКУСТВА”, която в есенцията си подкрепя включването на социално изолирани групи в културния живот на страната. Цел, която на ниво ЕС е приоритетна. Подкрепянето на творчески проекти, тематично обвързани със социални проблеми от екологичен, икономически, етнически характер или човешки права е обосновано от редица стратегически документи като например Агенда 2030 за устойчиво развитие на ООН (2015 г.) и съответно Национален списък с показатели по Целите на ООН за устойчиво развитие (2023 г.), Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване (2005 г.), Новата европейска програма за култура (2018 г.) и отражението ѝ в програма Творческа Европа. Всички тези документи са приети от България и е логично да бъдат отразени именно от Национален фонд “Култура”.
6. ПРОГРАМА ЛЮБИТЕЛСКО ИЗКУСТВО - така наименована, програмата създава впечатление, че е насочена най-вече към школи по интереси, където от деца до възрастни да упражняват своето хоби. Това са обикновено дейности, които имат много по-широк спектър от пазарни механизми за оцеляване и може да създаде погрешна представа, че НФК финансира бизнес начинания и непрофесионални или комерсиални организации в сферата на изкуството и културата. Границата е много тънка и оспорима, което поставя тази програма и НФК в неизгодна позиция. Много по-добре отговаря на целите, изброени в началото на документа, програмата да се нарича “ПУБЛИКИ”. Такава програма вече е имало в миналото. Тя директно кореспондира с целта да се развиват устойчиво публиките за култура и изкуство, чрез усилия по тяхното разширяване, развитие и разнообразяване на профила им и стимулира неформалното образование и развитието на публиките, особено детската и младежката публика. Недвусмислено се насочва фокуса върху диалога между професионалисти и любители. Неоспорима е и липсата на изследвания и мониторинг на публиките в сектора (на фактическите потребители на проектите, които Фонда финансира и тези, които остават встрани от културното предлагане). В предишни години подобни изследвания също са били финансирани през програма “ПУБЛИКИ” и докато няма алтернатива или капацитет тези изследвания да се извършват от Министерство на културата, НФК или друга институция - то е важно да има фонд, който да ги финансира. Предлагаме да се преформулира програмата на “ПУБЛИКИ” и в нея да се включи както работата с любители, така и изследването на публиките и резултатите от творческите проекти.
7. ПРОГРАМА ТВОРЧЕСКА ЕВРОПА - намираме няколко момента за проблемни:
- В текста се казва “финансово подпомагане на проекти, одобрени за финансиране по Програма „Творческа Европа“ на ЕК, подпрограма „Култура“, направление „Европейско сътрудничество“. Това изключва случаите, в които бенефициентите имат участие в проекти по схемите “Платформи” или “Мрежи”. Предвид лимитирания брой български проекти, няма причина да се ограничава програмата само до схемата “Сътрудничество”. Предлагаме програмата да се отвори към всички схеми на ТВОРЧЕСКА ЕВРОПА.
- Графикът за обявяване на конкурса е 01 август 2025 г. - 31 октомври 2025 г. което не съвпада с проектния цикъл на EACEA, който е обикновено от/до март-април, а на НФК от януари-февруари. Има дефазиране на двете програми. Това разминаване от два-три месеца създава огромна, допълнителна административна тежест за кандидатстване и отчитане като на бенефициентите се налага да делят бюджетите, да разцепват фактури и т.н. Предлагаме сроковете на двете програми да се синхронизират по начин, който не натоварва бенефициентите.
- Процесът на отчитане е друг такъв проблем - ТВОРЧЕСКА ЕВРОПА вече се отчита на принципа “lump sum” и изцяло се отстранява финансовия отчет като част от отчетната процедура. Същевременно в НФК условията за финансово отчитане стават още по-стриктни всяка година и този сегмент от отчета се утежнява. Предлагаме да се изработи законосъобразен принцип, по който това разминаване в програмите да не бъде за сметка на бенефициентите и административната тежест, която се увеличава. Възприемането на принципи, които олекотяват финансовия отчет, е както в полза на бенефициентите, така и на финансиращата институция, която също отделя огромни ресурси в това да проверява тези отчети. Именно това е една от причините програма ТВОРЧЕСКА ЕВРОПА да предприеме мерки в посока отстраняване на финансовия отчет.
8. ПРОГРАМА “МОБИЛНОСТ” - основен проблем в програмата е нейният времеви обхват. Ясно е, че за да пътува някъде един артист или организация е необходима покана. Кандидатстването в края на годината с една единствена сесия предопределя пълния крах на българското участие в множество международни форуми. Предлагаме програмата да се разпредели поне в две сесии, а най-добре да се последва примера на Столична програма “Култура” и европейските програми за мобилност където всеки месец се приемат предложения до дадена дата и може да се кандидатства за целия срок до изтичане обхвата на програмата. В този документ не е посочен какъв ще е обхватът, което допълнително саботира усилията на артистите.
9. Похвално е, че НФК подкрепя кандидати, които са самоосигуряващи се лица и ние се радваме на тази така необходима възможност. НФК има много и добър опит с такъв вид финансиране в изминалите години. Проектите, реализирани по този начин, имат добри резултати, оптимизирани бюджети и завихрят допълнителна енергия в сектора. Необходимо е да се уточни в нормативните актове, че дефиницията за самоосигуряващо се лице включва както свободни професии, така и всички други възможности за самоосигуряване като например упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Само една от изброените категории лица имат БУЛСТАТ. Тези, които нямат, са ограничени единствено в това, че трябва да работят само с юридически лица и не могат да сключват договори с физически, но това не им пречи да реализират проекти. Има необходимост тази информация категорично да се уточни в условията за кандидатстване на всички процедури, за да няма грешно тълкуване от страна на НФК на дефиницията (по закон) за самоосигуряващо се лице.
А ето и самата дефиниция:
Самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване са:лицата, регистрирани като упражняващи свободни професии и/или занаятчийска дейност;лицата, упражняващи трудова дейност, като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества; лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;земеделските стопани и тютюнопроизводители, регистрирани по съответния ред.(чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2, т. 4 от КСО)
10. Предлагаме във всички програми (с изключение предложението за програма ЕДНОГОДИШЕН ГРАНТ и програма МОБИЛНОСТ) процентът на административните разходи да бъде минимум 20%. В програма ЕДНОГОДИШЕН ГРАНТ - минимум 40%. Това предложение се базира на факта, че административната тежест на проектите се увеличава с годините и докато тя не бъде намалена - има нужда да се ангажират повече административни ресурси в организациите.
11. По отношение на “ДОПУСТИМИ КАНДИДАТИ”. През 2025 година, по данни на МК, бюджетът е увеличен спрямо предходната година с 6 млн. лв. – от 159 млн. лв. през 2024 г. на 165 млн. лв. през 2025 г., а това означава, че вече близо 155 млн. от бюджета на Министерството са предназначени за държавните културни институти. Същевременно през 2025 г. НФК ще разпределя двойно по-малък бюджет от този през 2024 г. – общо под 9 млн. лв., и повече от пет пъти по-малък от този през 2022 г. – близо 40 млн. лв. В тази връзка поставянето на свободния и държавния сектор наравно е нечестно и още повече - съгласно чл. 5 от ЗЗРК държавните културни институти са юридически лица на бюджетна издръжка, те получават финансиране за цялостната си дейност. НФК окуражава дублирането на финансирането, противно на заявените в началото на документа ценности и прави независимия сектор неконкурентен спрямо ДКИ, които разполагат с „удобството“ на цялостната грижа на държавата за дейност и издръжка. Равнопоставеността, за която се говори в Преамбюла на предложената за 2025 г. Индикативна програма, няма да бъде спазена. Тук трябва да се отбележи ниската конкурентоспособност на независимите културни пространства, неконкурентният капацитет на независимите културни организации спрямо държавните и общинските и най-вече липсващият механизъм за отграничаване на основна дейност на държавните от проектната такава. В България все още не съществуват ясно разписани критерии за финансиране на ДКИ на проектен принцип, което означава, че публичният донор (НФК) няма способ, по който да отчита разликите от основната дейност, финансирана по закон от държавата, и потенциалната проектна такава, финансирана от публични донори. Следва да се има предвид и че за „политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование“ в Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. са заложени над 402 млн. лв. Механичното включване на държавните, общинските и регионалните културни институти, както и всякакви организации, които са разпоредителите с държавни или общински бюджетни средства в програмите е лоша практика и нашето предложение е тези организации да отпаднат като допустими по настоящите програми.
Любомира Костова Свържете се с автора на петицията