Подписах по ред причини, които засягат БПЦ, съответно и пряко мен като мирянин от БПЦ. Желая, обаче, да отправя несъгласие със заглавието на подписката "Митрополит Николай вън от БПЦ". Аз искам митр. Николай в БПЦ, не като митрополит, но също така не в разкол. БПЦ като част от Църквата трябва да се грижи за спасението на всяка душа, особено за хората с тежки обети и отговорности като монаси и епископи. Не съм съгласен с обидните коментари към митрополита, в частност Лудото Коле, Психолай и др. подобни, това не е християнско! Разбира се, основна роля в подписката би трябвало да имат асеновградчани, пловдичани и всички миряни от Пловдивска Епархия, които са под неговото ръководство.

#34: Владислав -  

 Напълно съм солидарен с вашето мнение. Подписката е мирен и цивилизован начин за израз на отношение и особено що касае част от Христовото тяло, подобава да е в съответния тон. Както обаче всяко общество има своето разнообразие, тъй и тук подписващите се изразяват по различен начин своите мисли. Благодарим за подкрепата и с нами Бог !

#34: Владислав -  

Разбирам лично Вашето християнско миролюбие, Владиславе, обаче ако се докажат обвиненията в симония, той не просто трябва да бъде освободен от поста митрополит, но също така низвергнат като епископ и отлъчен от Църквата като мирянин.

Не съм съгласен и със становището ви, че това е работа  само на "миряните от Асеновград и Пловдивска епархия, които са под негово ръководство". Митрополитът е публично и обществено служение, зад което стои синодът на Поместната Църква (както и Патриарх е сходно служение), по думите на един мой приятел, които са точно в целта - не Църквата, а държавата и обществото имат нужда от митрополити и патриарси - лица за комуникация с Църквата, тъй че, поведението на един митрополит е и общосоциален, ако щете и политически въпрос. А в тясно църковен смисъл ни митрополит, ни патриарх са нещо повече от епископи.

За митрополит на дадена област (в случая Пловдивска, която е и втората по големина на територията на България) се назначава "един от епископите на областта", според древните канони и се избира именно от тази епископска местна колегия. Но тъй като ние нямаме "епископи на областите", сиреч епископски колегии по епархиите, освен в Софийска епархия, където тия епископи са всъщност няколко пълномощници на Патриарха, а не и истинска колегия в пълния смисъл, следователно отговорността за поведението на даден митрополит, където и да било на територията (диоцез) на БПЦ, пада основно върху свещеническия синод в София, който е длъжен да го подкрепя или санкционира. При нас митрополитът на дадена област се избира от миряните и свещениците (чрез епархийски избиратели) и синода, следователно отзоваването му следва да е пак тяхна отговорност - на църковното изпълнение и на синода. Но и широката общественост не е изключена в тоя процес, тъй като, както подчертахме, митрополитът и служението му са част от публичното присъствие на Църквата в обществото и държавата.  В това отношение има вече прецедент - освобождаването от длъжност на Западно и Централноевропейския митрополит Симеон нали? Що да не е Николай следващият, за да продължим тая "хубава традиция"?

Митрополит е административна длъжност (служение) в Църквата, а не светотайнствен чин в йерархията, така че поведението на Николай е административен въпрос, който лежи като отговорност на плещите на светия синод на БПЦ и на епархиотите с презвитериона им, поради отсъствие на Епископска колегия в Пловдивска епархия. Митрополитът е "един от епископите", следователно сменянето му на длъжнност не е катаклизъм църковен, а процедурен въпрос и няма защо да драматизирате, Владиславе, следователно