#6: - Докато библиотеките живеят в 19 век

Както обикновено- колкото по-незапознати, толкова по-категорични! Дали пишещият горните редове си е направил труда да провери имат ли или не библиотеките електронни каталози? За негово сведение да поясня, че всички регионални, голяма част от градските общински и читалищни библиотеки имат "такова животно". А то макар и "елементарно"?! струва пари. По най-груби сметки библиотечните програми излизат около 4000 лв. (говорим за професионален софтуер, а не за самоделки). Годишната такса за поддръжка - минимум 1000 лв. Е, може би за живеещите в 21 век това не са пари. За нас са - защото повечето чиновници смятат че "Хартиените библиотеки, в тоя им вид и с тоя им начин на мислене са обречени"(?!). А знаете ли колко голяма част от децата виждат книга единствено в библиотеките. Че колегите съвсем БЕЗКОРИСТНО, без да получат и стотинка правят програми и работят, за да  създават навици за четене, да ограмотяват и деца и възрастни. През лятото детските градини почиват, а библиотеките изпълняват и техните функции, без да ползват техните привилегии. Че работят с хора с проблеми, които всички останали пренебрегват! Всичко това за грандиозната заплата от 357 лева?!

Да, има и библиотеки, които се намират все още в предишния век - преди всичко читалищни и училищни. Защото - особено читалищните - се управляват от хора от улицата. Хора, които ползват субсидиите от Министерството за лична полза, а не за обогатяване и развитие на библиотеките. Къде-къде по-добре е да си спретнеш международна екскурзия, под предлог, че водиш някъде читалищни състави, отколкото да инвестираш в библиотеката.

А и 3000 посещения в Читанката - значи ли , че посетилите сайта са и прочели цяла книга там? Единици четат - защото четенето се възпитава. То е култура и начин на живот - независимо дали на хартия или на монитор. Някога са били папируси, после кожи, после ръкописи... , а книгите са останали. Между другото едно устройство за четене на електронна книга е около 400 лв. Чудно от къде да ги вземат библиотеките, за да ги набавят!

Та "напредничави" човече петицията не е за "непродаваемите тиражи на издателствата", а за АДЕКВАТНА ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА по отношение на библиотеките.

#12: Албена Ихтиманска - Re: Докато библиотеките живеят в 19 век

Да, това е истината. Много точно. Поднасям своите  уважения на всички библиотекари. Мисля, че с издигането на авторитета на институцията библиотека се издига авторитетът и значимостта на професията библиотекар - така, както е в другите страни. Да не забравяме, че наши видни творци са били библиотекари! Колкото до четенето в интернет - то също струва пари, освен ако не крадеш от  авторите, както е в "Читанка". В истинските, легалните дигитални библиотеки се плаща за всяко сваляне. Истинското безплатно четене е в библиотеките.

#12: Албена Ихтиманска - Re: Докато библиотеките живеят в 19 век

Леко бъркате всички. Библиотеките въобще не живеят на този свят. Разходете се до село Гуцал, община Самоков, там в затвореното вече училище се "съхранява" част от нашата история. Идете и вижте само как и в какви условия става това. Всичко е нахвърляно по земята, няма изградени стелажи, няма вентилация, няма влагомери, няма противопожарна защита, дори охранителните мерки са под всякакво ниво. Проникването и кражбата на архиви е съсвсем лесно и за дете. Същото положение е и в село Мещица, община Перник. Там пък поне има една цяла стая подредена, но всичко останало е "наред". И всичко това е архив на Национална библиотека "св.св. Кирил и Методий", който блаженно се излежава и разпада вече 2г. Е сега ако, попитате ръковдството ще отговорят че, са писали многократно до министъра. Да, вярно е но, явно не хвърлят достатъчно сили и енергия за да опазят историята. Вглъбени в изграждането на Дигитален фотоцентър, системата Кобис и какви ли не още проекти (за да се хвалим колко сме напреднали и поради други лични причини), хората от ръководството на Националната библиотека са занемарили или нехаят за опазването на книжния фонд. Е питам аз сега, като съсипем книжните носители, какво аджеба после ще дигитализираме и вмъкваме в електронните каталози и библиотеки. Съгласен, трябва да ги има и е наложително, но нека първо опазим материалите които имаме.

#12: Албена Ихтиманска - Re: Докато библиотеките живеят в 19 век

Съвсем накратко - първият подобен електронен каталог на библиотека в България съм го пускал лично аз през 1992 г, на домейна libvar.bg /библиотека Пенчо Славейков - Варна/.

Хубаво е, че е съхранен възрожденския еинтусиазъм, но структурата на библиотеките не е променяна от 19 век /от първите библиотеки в читалищата/ и към тоя етап е тотално неадекватна към съвременната реалност. Вярни е, има библиотека Еуропеана и има градски библиотеки, които се опитват да включат каталозите си в нея, но това са по-скоро единици.

На последните няколко национални библиотечни конференции, на които съм бил, имаше свеж полъх - най-сетне не се говореше само за книги, а и за информация, но от наблюденията ми по софийски и проинциални библиотеки нещата са ужасни. В библиотека Д. Войников - Шумен, библиотекарките си уплътняваха работното време да окопават картофи в задния двор на читалището.

Тук се реве за липса на книги, а когато миналата година се опитахме да дарим няколко хиляди тома нова литература на различни читалища, основната реакция беше - кой ще ги описва сега тези книги.

Силно съм "ЗА" промяна в отношението към библиотеките, но в петицията се искат пари, а не се говори за програма, преструктуриране и прочие важни неща. И да излее държавата 20-25 милиона в нови книги, няма да се промени нищо. Все пак наблюдавахме какво се случва с библиотечните програми на минисерството досега.