Нещата в минало време по принцип са вече история и не всички могат да бъдат възстановени или поне не толкова бързо в бъдещето, колкото и те да са били креативни.  Като цяло това са два коренно различни строя и идеите им са коренно различни. Да, аз също мисля, че т.нар. преход не бе в посоката в която трябваше и много полезни неща от миналия строй буквално бяха унищожени и пренебрегнати, но...какво да се прави. 

Ще бъдат нужни немалко години, за да се възстанови икономиката на държавата, а това не става с магическа пръчка от днес за утре. За да бъдат правени разходи в каквато и да е посока / сфера / област трябва бюджет, а той по принцип винаги е дефицит и на практика т.нар. „бюджетен излишък“ не съществува... Или ако съществува, той е по-скоро само на теория, но не и на практика, т.е. са съкратени много разходи, които са могли да бъдат направени във времето в дадено направление. Формулировката "бюджетен излишък" на практика не съществува в нито една държава, независимо от нейното развитие и просперитѐт.

А относно заплатите (никъде по света няма абсолютно равенство в това отношение...), повечето са ниски и не са за стандарта на живот в BG. Те също са отражение на икономиката на дадена държава, която си има заложен ръст и ... времето ще покаже, а всъщност нещата в бъдещето по принцип са непредсказуеми...

Всяка една соц. придобивка, „безплатни“ ваканции и т.н. отново попадат в т.нар. „разходна част“ на бюджета. Пиша от Сливен и понеже стана въпрос за летните лагери на децата / учениците, се сетих как преди години имаше всяко лято такива на Карандила (който желае може да напише в google.bg “Карандила“ и да разгледа  http://bg.wikipedia.org/wiki/Карандила , както и да прочете повече информация) – една страхотна планинска местност с лифт. Имаха (учениците) кореспонденция с техни връстници от различни краища на BG и не само, изпращаха / разменяха си картички, събираха си различни билки за чай и т.н. Учителите също гостуваха там със своите деца и т.н., това към което се връщате Вие, но пак да напиша, че то е вече история и дали се практикува към днешна дата – не зная.

Зная обаче, че хората на тези поколения се връщат с носталгия към тези времена, защото за тях това са незабравими спомени, които те си обичат, но... днес сме вече 2014 г., т.е. отминалият ден никога повече няма да се повтори на 100 % ... :)

Днес приоритетите на младите хора по принцип са да слушат попфолк (чалга), да употребяват алкохол и цигари / упойващи вещества по заведенията, и не само, а разходката сред природата, например, остава на заден план, за съжаление... Все пак въпрос на избор е това за всеки човек, стига да не пречи на различните от него – това е т.нар. „демокрация“... Положителни и отрицателни неща има и в двата строя, поне според мен, и щеше да е страхотно да се извлекат само положителните...

П.С. Един много интересен (за мен) филм, ако Ви се гледа:

http://www.youtube.com/watch?v=qAHW47j2h4s

#180: Димитър Джавкаров -  

Децата са последните, които трябва да обвиняваме, за това което са.  Това , че децата слушат чалга не е тяхна вина, а отново наша. Ние създаваме средата, в която децата  живеят. Децата са жертви на нашето действие или бездействие. 

Каквото им предложихме последните 25г това те възприеха. Носим отговорност и нека се поправим час по скоро и да започнем напълно съзнателно да сътворяваме нова среда ( физическа, духовна, морална, творческа, екологична и т.н)

А що се отнася до строя. Не е заслуга на строя нашето образование преди 25г, а на онези 20 000 ученици на Учителя, които бяха и инспектори и министри и преподаватели пръснати из цяла България, които като работни пчели в пълно мълчание създадоха това образование за Новата епоха. Ние няма да възстановяваме старото , но ще продължим да развиваме започнатото от тези хиляди последователи. Още има живи сред тях и знаят , как и какво са приложили. 

Всички знаем резултатите от образованието преди ,, демокрацията,, и тези спомени е лесно да се възстановят. По лесно , отколкото да не си видял и да не си го преживял. Толкова много ни е дадено, а толкова малко прилагаме.

Дай боже се разработят всички българи на всички нива.

Личната инициатива стои в основата на прогреса, а не управленческите структури.

Можем не само да пресъздадем, но и да надградим всичко добро и положително, което имахме щастието да ИМАМЕ.

Децата ни чакат и ние сме им длъжници.