Против събарянето на паметника "13 века България" пред НДК

“Лицето Паметник пред НДК” накратко ППНДК е родено преждевременно за да послужи като инструмент в ръцете на родителите си за отбелязване на велика годишнина. Още при рождението си родителите му са решили, че детето им е грозно и са се отрекли от него, не са го дарили с любов и сред хората плъзнала мълвата за грозното дете. Така излязло лошото име на ППНДК, което с времето се затвърдило. Е да ППНДК не било първи красавец било леко едро, но носело душа в себе си и не пречило на никого. Никой обаче не искал да си общува с него и да се грижи за него през годините на своя живот, защото хорското решение вече било взето – ППНДК е нещо грозно и ние трябва да се срамуваме от него. От самотата плочките му почнали да падат и то да се руши. Истинските му родители починали и дошли нови, които трябвало да се грижат за него по принуда, а на тях въобще не им е било до “недъгави” деца и естествено го захвърлили. За да не се срамуват от гостите си го затворили с ограда, но се видяло, че тя с времето не вършела работа, затова издигнали високо скеле, което да прикрие тромавата му снага. Всички обаче знаели за присъствието му и дошъл моментът, в който трябвало нещо да се реши. Озверели хора изплашени от “чудовището” крещяли – “убийте го, убийте го” , други искали да му направят пластична операция, а трети искали просто да го социализират и да почнат да си говорят с него”