На децата ни не им трябват областни центрове и директори!

Това, че в момента е срив в образованието, го показват резултатите от матурите и външното оценяване. Това, че настоящия действащ закон и наредбите му вече не са в час, си е действителност. Бих попитала тези, които са наясно и си харесват ситуацията, след като всичко е ок, защо децата със СОП и увреждания цяла година учат по индивидуална програма, изпитите не са съобразени с индивидуалните им програми? Това ли е интеграцията? Пинкат се да пишат индивидуални програми и никой накрая не се съобразява с индивидуалните програми и развитието на децата. Това ли е приобщаване? Колко деца с увреждания с качествените си оценки могат да кандидатстват в средни професионални гимназии в други учебни заведения? Дава ли възможност сега действащия закон за развитието на децата? Осигурена ли е достъпност? Осигурено ли е обучението на общообразователните учители, свързано с децата с увреждания и които трябва да се провеждат от Ресурсните центрове? Нали уж ресурсните учители искат най-доброто за децата със СОП и увреждания? Тогава защо до сега не са тръгнали да правят промени за доброто на децата? Нали виждат къде са проблемите? Просто не ги вълнуват.... Проблемът на давещия се е сам да се спаси.. Пука му на някой за децата с увреждания. Единственото, което ги вълнува е не тези деца, а там за всяко да има по 2 часа максимум на седмица, да имат по десет-петнадесет деца, да обикалят като туристи в различни училища, а каква е цялата ефективност от таз неразбория, никой не го вълнува. Заплатата върви, другото не е важно.