Петиция относно неравноправни клаузи в банковите договори

През 1969 година в Минесота се води делото на Джером Дейли, който оспорва изземването на имота му от банката, дала заема за закупуването му. Той пледира, че договора за ипотека изисква и двете страни, той и банката, да предоставят легитимна форма на собственост при размяната. На правен език това се нарича гаранция /всеки договор се базира на размяната на една форма на гаранция с друга/. Г-н Дейли обяснил,че парите всъщност не са собственост на банката. Защото са създадени от нищото в момента на подписване на договора. Помните ли какво се казва в „Механиката на модерните пари” за заемите? Когато се дават заеми, се приемат „обещателни ноти” в замяна на кредити. Резервите не се променят от транзакциите по заема. Но депозираните кредити представляват нови попълнения към цялата сума на депозитите в банковата система. С други думи, парите не идват от съществуващи банкови активи. Банката просто ги измисля, без да покрива някаква собственост, освен теоретично задължение на хартия. С развититето на делото президентът на банката г-н Морган свидетелствал. И според личния мемурандум на съдията ищецът – президентът на банката – признал, че в комбина с Федералния Резерв е създал парите и кредитите в своите счетоводни книги. Парите и кредитите за първи път се появили в момента на създаването им. Г-н Морган признал, че не съществува щатски закон или постановление, което да му дава право да направи това. Такова постановление трябва да съществува и да бъде спазвано за да е валиден и договора. Съдията заключил, че законова основа не съществува за да бъде иззет имота на Дейли. Той също поетично допълнил: – „Само Бог може да създава нещо ценно от нищо”. И с това откровение съдът отхвърлил искането на банката за секвестиране, Така г-н Дейли запазил дома си.

Значението на това съдебно решение е огромно.

Всеки път когато заемете пари от банка, независимо ипотечен заем ли ще е или кредитна карта, парите, които Ви се дават не са просто фалшификат – те са нелегитимна форма на гаранция. (Същото се отнася и за днешните български левове!).



Следователно договорът по задължението е невалиден. Защото банката никога не е имала парите като собственост от самото начало. За жалост такова едно логично и последователно правно аргументиране днес най-безмилостно е подтискано и игнорирано. И играта на вечно преразпределяне на блага и вечен дълг продължава….. Защо така?