За въвеждане на избирателен район "Електронно гласуване"

Нека отбележа, че предложението не нарушава свободния мандат на народните представители и не изисква въвеждане на императивен мандат.

Свободният мандат се изразява в това, че народният представител представлява цялата нация, а не отделна нейна регионална или съсловна част. В този смисъл предложеният район подкрепя свободния мандат в по-голяма степен от в момента съществуващите избирателни райони. Именно, всеки без ограничение по местожителство или обществено положение може да гласува в този район. Избраните представители имат по-равномерно разпределен набор от избиратели, поне по териториален признак. С високите темпове на въвеждане на високи технологии, считам че достатъчно скоро гласуването през Интернет ще е по-скоро правило, отколкото изключение. Тогава ще има много по-добра предпоставка за реален свободен мандат.

Свободният мандат се изразява и в това, че народният представител свободно формира и дискутира политическа воля и поведение и не е ограничен до преносител на поръчения на група избиратели. В този смисъл предложеният район не се различава от съществуващите избирателни райони. Всеки избирател гласува за кандидат, който счита че ще представлява интересите на цялата нация, и всеки кандидат, представлява цялата нация. Три точки от предложението представляват по-особен интерес в това отношение:
- Системата поддържаща гласуването през Интернет ще "знае" кои са избирателите на даден народен представител. Това е по-различно от сегашната система, която "знае" дали гражданин е гласувал или не, но не "знае" за кого е гласувал. Това, обаче, не увеличава възможностите на избирателите да контролират поведението на депутата от тези, които имат по настоящем, тъй като самият депутат няма по-голяма информация за това кой го е избрал;
- Депутат губи поста си на народен представител при загуба на подкрепа от избирателите. Това теоретично дава възможност за отзоваване поради несъгласие с водената политика. Основната разлика между предложения механизъм и съществуващият механизъм е в срока. Сега избирателите могат да отзоват депутат при следващите избори след 4 години. Предложението предвижда това да може да стане до месец. Все още не може да се контролира вотът на депутат по отделни теми, тъй като избирателите не могат да сменят депутата при отделни гласувания. Разликата при несъгласие с цялостно водената политика, обаче, е съществена. За мен е интересно да погледнем причините при които избирателите могат да стигнат до отзоваване на депутат. Аз виждам две причини: или те не разбират политиката която се води, или те наистина не са съгласни с нея. В първия случай депутатът ще има по-голям стимул да обясни водената политика и как тя защитава националния интерес. В случай че депутатът не може да убеди избирателите в смисъла от дейността си, мисля че в интерес на принципите на свободния мандат е той да бъде отзован.
- Вето вот от избирателите може да върне прието гласуване за повторно разглеждане. Предложеният механизъм прилича на два съществуващи в момента механизма. По този смисъл не представлява нарушение на свободния мандат. От една страна механизмът е аналогичен на отлагателното вето на президента, което се прилага и сега. Разликата е че президентът трябва да представи мотивация. Предложението предвижда народните представители да са активната част в търсенето на мотивация. От друга страна механизмът прилича на референдум. Знае се, че за да е валиден резултата от референдум трябва да са гласували толкова граждани, колкото са избрали народните представители. Така предложението получава формата на референдум за връщане на взето решение за преразглеждане, който се назначава и приема автоматично при условие че избиратели и народни представители съставляващи 51% + 1 гласа от избирателите са против взетото решение.