Не на назначаването на Пеевски, оставка на правителството

Тая нощ сънувах...

Tая нощ сънувах такъв страшен сън, какъвто не са сънували ни Фараон, ни Навохудоносор, ни Настрадин ходжа. Ако бях и аз някой Фараон, кой знае какви гладни години и какви мъки на тоя и на оня свят щеше да ми предскаже сънотълкувателят на нашата сляпа екзархия, целомъдреното "Право", което за целомъдрието си два пъти е вече туряно в тъмница от любовницата на Генович ефенди, сир. турската цензура. Но слава богу и дяволу, че съм се родил и аз син на българския израил, та мога и сам да си тълкувам барем своите сънища, ако и да се не отличавам с някакво особено целомъдрие към любовниците на Геновича....
...Въодушевените граждани с ярост се хвърлиха връх трибуната, и борбата за червиша замяза на гражданска война. От минута на минута тая борба земаше се по-големи размери и близо беше да замяза и на революцията от 48 г., ако шпионите под предводителството на хаджи Иванча Пенчович ефенди не пристигнаха на разорените места. Обершпионътм накачен със сякакви ордени и храчки за способността си да открива съзаклятия, в минута уталожи возтанието и с достойнство на сана си пристъпи да издирва кой е изял тулумът. Но на мястото, отдето грозеше опасност на империята, нямаше вече ни един революционер, освен остатките от трибуната и скопеният президент, който лежеше и записваше в кучешките летописи знаменитият ден. Със съчувствие погледна х. Иванча и него, но горделивият защитник на империята и на червиша стана и вдигна крак, та попръска мястото, дето му скъсаха кожуха, и си замина. "Браво!" — щях да извикам аз от възхищение, като видях, че и кучетата с презрение гледат на шпионите: но приседна ми! Откъде касапниците изгрея едно турско "превъозходителство", пред което раята падна на колене, европейците побягнаха, а турците и шпипоните се приготвиха да ми поемат селямът. "Превозходителството" доближи с конят си и в отговор на теманетата, изсекна се в кривача и с усмивка хвърли сополят си връх шпионите. Сополят се лепна на мундирът на х. Иванча, а х. Иванчо го глътна като теле. "Честит ви сопол, честит во орден" — шепнеха шпионите на х. Иванча, и х. Иванчо гледаше в засмяното лице на "негово превозходителство" и се облизваше.

— Кое е това превозходителство? — попитах аз хамалина си.

— Не познавашщ ли го? — отговори той. — Тоя е, който скопяваше едно време раята — Мид...

— Мидхат!!! — изкрещях аз в ужас и... и пробудих се от сън.

"Боже, благодаря ти, че и кучето ми не е шпионин..." беше моята утренна молитва.



Първа публикация: в. "Будилник", г. I, брой 2 от 10 май 1873 г.