Отговорът на чиновничката от МОН е безсмислен, учтив и всъщност съвсем типичен – такива отговори сме получавали и преди от чиновници на всякакви нива, когато сме повдигали темата. Ясно ни се казва само едно - че колкото и да ревем, няма да ни огрее промяна в нескопосания ЗОП. Как изобщо смеем да повдигаме въпроса! Защото в тях е и хляба и ножа. Какво значи тук някаква си наука или учени?! Те не биха си мръднали пръста заради 2-3 хиляди учени (не знам всъщност и толкова дали сме останали). На хартия за пред Брюксел всичко е цветя и рози, а действителността ни в науката е все така плачевна. Защото въпросите в науката продължават да не се решават по същество. Какво правим с купищата безсмислени университети и порочните им ръководства? А какво правим с въвеждането на изцяло външно оценяване на проектите във ФНИ (рецензенти от ЕС, без участие на български рецензенти)? А какво правим с критериите за оценка на етапите на проектите във ФНИ, които подтикват учените към бройки нискокачествени публикации? А какво правим със законите и правилниците за академично израстване, които позволяват и на магаре да стане професор? Много проблеми се натрупаха, а решение не идва отникъде…