Деблокиране на научните изследвания, възпрепятствани от превратното приложение на ЗОП

Парите за наука – хем оскъдни, хем блокирани
Научните изследвания замират поради несъобразни обществени поръчки  

Законът за обществените поръчки (ЗОП) е създаден за да предотвратява уредените сделки с бюджетни средства и да осигурява тяхното икономично и целесъобразно изразходване. Прилагането на закона следва да насърчава свободната конкуренция за доставка на стоки и услуги при най-изгодните условия и съотношение между цена и качество.  

В държавните висши училища и научните организации с бюджетно финансиране ЗОП често се прилага по начин, който води до обратен на желания ефект. На научните колективи не се разрешава своевременно закупуване на оборудване, консумативи и услуги, неотложно необходими за ежедневната текуща работа по научно-изследователски проекти, въпреки че цената на повечето такива принадлежности е далеч под установените законови прагове.  

Стоки и услуги за наука се групират за дълги периоди от време (често заедно с доставки от извъннаучно естество) за да може сумарната им стойност да надвиши нормативните прагове. По такъв начин доставките се забавят с месеци и години за провеждането на свръхцентрализирани обществени поръчки от административни служители без специализирана компетентност относно естеството на доставката. Такава е практиката независимо от източника на финансиране – бюджетен, извънбюджетен, международен и т.н. 

Науката е специфична дейност с ежедневна динамика. Материалните средства за осъществяването й не винаги могат да се планират с години напред. Откритията и иновациите възникват най-често съвсем непредвидено. Превратното приложение на ЗОП блокира регулярната научна дейност и се е превърнало в бич за българската наука. Клаузите относно проектите с международно финансиране също се пренебрегват за да станат окрупнените сделки още по-големи. Така се компрометират и международно планирани и поети задължения със съответните санкционни и имиджови последствия.  

Държавните научни организации се оказват в неравностойна позиция в сравнение с частните такива. Вместо да разгръщат творческия си капацитет по месторабота, способни учени с огромен потенциал са принудени да се реализират в частния бизнес. Иновационните компании, на които са потребни ритмично подадени научни резултати, се отказват от инвестиции в наука, тъй като не са съгласни с парите им да се разпорежда бюрокрацията.  

Да не говорим за задължителното купуване на оскъпени самолетни и други транспортни билети от спечелили търгове посредници, при положение, че съвсем същите могат да бъдат закупени далеч по-евтино от самите превозвачи.  

Несъобразното прилагане на ЗОП в научните организации се оказва една от главните причини страната ни да стои в опашката на иновационната класация на ЕС, където сме дори зад редица нечленуващи държави (включително зад Северна Македония). За съжаление, ако има класиране за паразитна бюрократизация, вероятно ще сме в челните места.  Като начало, учени са изпратили писмо до техния основен принципал – Министъра на образованието и науката – и го призовават да се намеси за незабавното преустановяване на порочните практики, в съгласие със сега действащия ЗОП. Произволното изкуствено групиране на материалните разходи за различни научни и ненаучни дейности, както и за разнородни проекти и програми, би следвало да се преустанови незабавно. Разбира се, едно бъдещо усъвършенстване на ЗОП и Правилника за приложението му трябва да гарантира повече нормалност в научните организации, каквато те безспорно заслужават.