В подкрепа на "писмото срещу Ирина Бокова" на Евгений Михайлов

Бокова е пример за безкрупулност и кумунистическа наглост.

Вместо да бъдат осъдени за престъпленията извършени от партията им майка бкп и от самите тях ние ги коментираме все още в 21 век, тотално сме сбъркани българският народ.

podkrepjam napalnoE.Mixailov!

Писна ми от тези нагли комунисти. Аз ни съм БСП.

#25: Aerial -  

 Защото не мога да си представя по-голям срам за България от кандидатурата на Бокова за ООН. И от подкрепата на Борисов за тази кандидатура.  Този човек няма позиция, а премиер без позиция никой не уважава.

Мразя комунистите.Те съсипаха живота на много хора.

Защото обществото трябва да помни и знае кой кой е.

На няколко пъти се изказвах в публичното пространство- аз усилено подкрепям писмото на г- н Евгений Михайлов. Да се надявам и международната общност да чуе и да се вслуша в нашите гласове и в истинността на това , което д написал г- н Михайлов

Защото това е истина.

СМЪРТ на КОМУНИЗМА !

Категорична подкрепа на така добре и точно
формулирани възгледи относно политическата
и лична репутация на Ирина Бокова .

#79: 78 - Re: Re: Притча за българския казан в ада 

По незнайни причини излизам цитиран аз. Авторът на мнението притчата е друг. Какво е щяло да стане без Червената армия не се наемам да гадая, в крайна сметка - Ирина Бокова не е от Червената армия, а от червената върхушка.

Бокова е нехигиенично име! Срам за България и българския език!!!

Защото ме е срам от такива "политици" като Бокова. Тя не може да бъде преследвана съдебно за престъпленията на баща си Георги Боков, но можем да направим изводи за нейния морал по делата на баща й и брат й Филип Боков. Крушата не пада далече от корена.

Podpisax,za6toto sam saglasna s dovodite na G-n Mixailov.Ne moje da se izdiga kandidatura na biv6oto totalitarno upravlenie i da se zablujdava naroda,4e tova e nai dobroto za Balgariq,ne tova ne e za dobroto na Balgariq,a za edinici xora koito ne rabotqt za tova dobro.!!

Защото съм против личности като Ирина Бокова,свързани с тоталитарния режим на управление да бъдат дори номинирани и избирани на такива постове!Срам за България!

Защото ненавиждам да се лансират комунисти!!!

не може дъщеря на комунистически убиец,главен редактор на Работническо дело да бъде шев на ООН

Защото така трябва

Не желая Бокова да ме представя пред света .

Благодаря на инициаторите за петицията! Истината не трябва да бъде премълчавана.Не трябва да се примиряваме с неизвършената лустрация!

В продължение на 8 години от президентстването на Г. Първанов съм посветил част от гражданската си активност на осветляване и „остъкляване“ на неговата дейност чрез заявления по Закона за достъп до обществена информация ЗДОИ. За този период те са 16, а водените от мен дела за отказ от предоставяне на информация - 9. В края на неговия мандат написах в електронен вариант книгата „Рекордите на президента Пър(а)ванов“. Една от главите е „Аферата Бокова“ - мое проучване на излъчване на кандидатурата на Бокова за ГС на ЮНЕСКО, всички мероприятия по представяне, пътувания с Първанов по света, всички изразходвани български пари и т.н. - всичко подкрепено с многобройни документи. От тях става очевидно и доказана основнатароля на Първанов, Станишев и Калфин (като Мин. на ВР) и Орешарски (Мин. на финансите).Когато в края на април прочетох публикуваните от Бивол материали с разкрития за Бокова написах на 3 май подробно писмо до сайта, но тъй и не получих от тях никакъв !! хабер. Писал съм и до НС - също без внимание. Случващото се с канди-датурата на Бокова за ГС на ООН е продължение на една мръсна и срамна за българската демократична общност афера и престъпна дейност на хора от една престъпна партия, която познавам лично в продължение на вече 80 години! Понеже разбрах, че не мога да подпиша настоящата Петиция 100 пъти, затова я подписвам по 1000 пъти с всяка от двете си ръце!! Прилагам кратък откъс от цитираната по-горе глава 8 „АФЕРАТА БОКОВА“ от книгата ми „Рекордите на президента „Пър(а)ванов“. Давам публично моя имейл, по който ще изпратя всички материали и документи на всеки, който пожелае това.
8. АФЕРАТА БОКОВА
В началото на 2009 г. започнаха да излизат в публичното пространство съобщения за набиращата скорост лобистка кампания за издигане кандидатурата на г-жа Ирина Бокова за поста Генерален директор на ЮНЕСКО – Организация за образование, наука и култура на ООН. На 22 септември 2009 г. тя беше избрана на този пост. След избора бяха публикувани много коментари, от които ясно личеше, че нашето общество отново е разделено на два противни лагера – “за” и “против” избора на Бокова. В приложенията представям като примери три медийни публикации от различни медии (D65), (D66), (D67). Изострянето на конфронтацията в нашето общество беше естествено следствие от няколко обстоятелства:
 противоречивата личност на Ирина Бокова – както поради родова и лична партийна принадлежност и свързване с най-мрачните години от нашата нова история, така и поради видимите скромни професионални възможности и резултати от нейната дипломатическа дейност;
 нестихващите (поне за определен период!) мераци и свръхамбиции на една партия да властва на всяка цена (без да умее да управлява!) и липса на скромност и примиреност да се оттегля от държавната сцена като интелигентно признава по този начин многото и тежки грешки, последвани от многократни национални фалити и катастрофи. Всичко това са симптоми на едно тежко вродено заболяване – реваншизъм с присъщата му отмъстителност, грубост и неинтелигентност;
 вродената способност на тази същата партия да избира на ръководни постове по цялата партийна и държавна йерархия “най-достойните” свои членове, които по дефиниция са винаги “много компетентни”, “с голям опит” и най-важното – незаменими! Много интересно е да се отбележи, че тези професионални рамбовци са се оказвали (и продължават да се оказват!) в почти 100% от случаите най-неподходящите за заемания пост, завършващи с пълни провали за тях и предизвикване на катастрофи – от местни до национални. И то многократни, и то в относително кратки периоди от време – в рамките на един човешки живот!. Типичен пример в това отношение е Георги Първанов, а пример от последния момент – издигането на г-н Ивайло Калфин за кандидат-президент. Моята прогноза (на основа на статистика в продължение на повече от 60 години с “издигането” от “Партията” (така се пишеше!) на високите държавни и партийни постове на много компетентни и кадърни кадри и почти във всички случаи техния провал и отстраняване “поради преминаване на друга работа”!) беше, че “най-демократичната” партия след “демократични” вътрешни избори ще избере най-неподходящата личност за кандидат-президент. След този партийно-демократичен избор бях силно удовлетворен и вътрешно безкрайно благодарен на тази партия, че тя не изневери на столетната си традициа и с това предопредели сбъдването на многогодишната мечта на демократично мислещите български граждани, понасяли стоически и срамували се 10 години от своя президент;
 вродената способност на тази същата партия да поставя на дневен ред в обществото въпроси и да издига личности, които имат като моментално следствие разделянето на обществото на две противостоящи подмножества;
 пълната непрозрачност на процедурите около предварителното обсъждане и последвалото решение за издигане на кандидатурата на Бокова;
 търсенето не на неутрална авторитетна, а не силно партийна личност; липсата на широка обществена дискусия;
 пълното единомислие и еднопартийност между Президент и Министър-председател с техен верен съратник и пряк изпълнител Министър на външните работи;
 чувството на недосегаемост на властта по това време и самочувствието й, че може да разполага с парите на данъкоплатците безконтролно в името на “най-заветната мечта за всеки българин – за Генерален директор на ЮНЕСКО да бъде избрана най-достойната дъщеря на България – Ирина Бокова”. Голяма гордост за всеки българин ще бъде (и вече две години е!) първата жена на този пост да бъде българка! Ако някой не се гордее с този избор той не е родолюбец и само търси какви кусури да връзва и с какво да се заяжда.

Внимателното запознаване с “изчерпателната информация” по сайтовете на Президента и Правителсвото и масмедиите относно издигането кандидатурата на г-жа Бокова за Гендиректор на ЮНЕСКО създаваше впечатление, че това е приоритетна задача на президента Първанов и министър-председателя Станишев и за нея се изразходват недопустимо голямо количество човешки, материални и финансови ресурси и всичко това не фигурира в “изчерпателната информация”. За да науча тези подробности подадох през февруари 2010 г. до Президента Заявление за достъп до информация (Д68), с което поисках да ми бъдат предоставени: копие от документа, с който е взето решение за издигане на кандидатурата на г-жа Бокова; списък на турнетата на Президента в чужбина и негови публични прояви у нас, на които той е представял и/или водил г-жа Бокова и на които е лобирал с публични изказвания или лични разговори в подкрепа на нейната кандидатура с копия от тези изказвания; справка за финансовите разходи за всички тези прояви и техния източник, а също така за други финансови разходи за лобистката кампания – командировки, пътни разходи, печатни и медийни материали, презентации.
...
С уважение:
доц. д-р инж. Вилям Попов