Археологическа документация

Подкрепям със следната забележка:
Практиката показва, че никакви ограничения не могат да спрат циркулирането на информация веднъж качена в интернет. Затова е по-добре пълната документация да става публично достъпна след изтичането на срока за първа публикация предвиден в ЗКН. Но нищо не пречи документация, за която този срок вече е изтекъл, да бъде публикувана още сега и да служи за обсъждане, изготвяне на стандарти и т.н. Този подход ще има положителен ефект не само върху качествто на документацията, но и ще стимулира публикуването на резултатите в срок.

Смятам предложението на доц. Георгиева за удачно. Така ще получим реална представа за начина на провеждане на теренните проучвания от всеки един от нас, а допълнително и ще можем да представим в пълен обем резултатите от своите изследвания. Ако отчетите бъдат публикувани в отворен достъп - с възможност за коментари, тогава действително ще обсъждаме конкретни ситуации и ще сравняваме работата на колегията със собствената си. Освен това ще можем да следим и начина на работа на колегите от други секции - нещо, което досега се случва много рядко. Изобщо, в подобен начин на обнародване виждам предимно положителни страни. Не смятам, че трудът на някого от нас ще бъде ограбен - напротив, публикуването в Интернет също пълноправно се цитира и авторството на никого не може да бъде "откраднато". И във всички случаи съм съгласен, че ще станем по-взискателни към себе си при теренното документиране - както в графичен, така и в правописен аспект.

Напълно подкрепям (но да не бъде достъпно за абсолютно всички), защото смятам, че прецизната документация е най- важна в археологията. Тя е единственото, което остава, в противен случай сме само едни разрушителни на миналото.

Смятам че тов изречение няма как да бъде повторено твърде малко пъти:
"Не смятам, че трудът на някого от нас ще бъде ограбен - напротив, публикуването в Интернет също пълноправно се цитира и авторството на никого не може да бъде "откраднато"."

Тъй като целта на Археологията е да открие, обработи и предаде информация публикуването в интернет само би спомогнало за развитието на науката в България.

Относно "изтичането" на информация и "ограничаването на достъпа" смятам че иманярското съсловие и други заинтересовани групи отдавна са качили всички свои открития в интернет пространството и в много случаи разпологат с по-пълна картина отколко самите археолози. Ограничаването на информацията е напълно безмислено и може само да спомогне за запазването на лоши практики.

Предложението не добро и така трябва да бъде. Искам и аз да вметна следното, че срока за издаване на първа публикация в ЗКН 10 години е много голям и трябва да бъде съкратен на 1 година. 

#6: - Археологическа документация  Предложението не добро и така трябва да бъде.

Не се разбира, колега.  Излиза, че одобрявате недобро ппедложение. Има доста неща, които е добре да се променят, но не става бързо. Затова предлагам просто да съберем модели, не от стари документации, а от новите. Всеки ще знае, че документацията му ще се разглежда от останалите. 

Моля, пишете си имената.

П. Георгиева

 Прощавайте. в първия ми коментар допуснах една печатна грешка, която преди малко я забелязах и я коригирах, госпожо Георгиева. затова сега ще го пусна наново. предложението е добро и така трябва да бъде. Искам и аз да вметна следното, че срока за издаване на първа публикация в ЗКН 10 години е много голям и трябва да бъде съкратен на 1 година 

Въпросът с изготвяне на археологическата документация и представянето на отчетите стои пред колегията от години. Всички виждат, че има проблеми и за съжаление само опити за решаването им. Протеклата имейл-дискусия също не доведе до конкретни решения. Това е така, защото каквито и изисквания и препоръки да се направят, те няма да бъдат задължителни за всички, а само пожелателни, докато не бъдат посочени в нормативен докумет, каквато е Наредбата за извършване на теренни археологически проучвания. Мнението на част от колегията, че изискванията за изготвяне на документацията били част от методиката и се изучава в университетите, е вярно, но не достаъчно условие. Образци и изисквания за документи и инвентарни книги, касаещи обработката, регистрацията и движението на ДКЦ в музеите и извън тях са посочени в съответните наредби, поднормативни актове на ЗКН. Единствено в Наредбата за археологически проучвания няма такива изисквания. Може би всички трябва да си спомним предидействащият Правилник, в който имаше доста подробно разписани изисквания. Такива би следвало да се разработят и в сега действащата наредба, естествено отчитайки развитието на методиката на проучвания и новите технологии. Когато има ясни критерии за изготвяне на документация, ще има и ясни критерии за нейната оценка.

Подкрепям, но само при условие, че има ясно написани правила как се ползва документацията и стриктен ред (може би с лични акаунти) на достъп - нещо като системата на АКБ. Така хем всички "кражби от колеги" ще бъдат известни, но и ще е трудно да срещнем предмети от инвентарните си книги в популярни списания, туристически пътеводители и патриотични сайтове. А също така се притеснявам отговорните фактори да не решат, че за следващо разрешително ти трябва и Служебна бележка за качена онлайн документация. :)

#11: -  

 Не само вас, драги Гост, всички нас и даже всички тях.

“All publicly funded scientific papers published in Europe could be made free to access by 2020, under a “life-changing” reform ordered by the European Union’s science chief, Carlos Moedas. ... That calls for knowledge to be freely shared. The time for talking about open access is now past. With these agreements, we are going to achieve it in practice.”

TheGuardian (link is too long to be shared in comment)

#10: Александър Чохаджиев -  

 Е, една бележка повече не е много - бълха те ухапала.

Кога се е появила най-ранната служебна бележка? Цивилизацията и бюрокрацията са обвързани - две в едно., като шоколадово яйце с играчка.  И шоколада, и играчката са малко и не много хубави, но опаковани заедно в шарено станиолче се харчат добре.