ВТОРА КАТЕГОРИЯ ТРУД ЗА УЧИТЕЛИТЕ
Започвам тази петиция лично. Защото ми е лично. И защото зная, че не съм сама. Че има учители, които горят в работата си. И прегарят. Които светят, но угасват, преди да остареят. Които живеят, за да са полезни. Защото са хора на честта и дълга. Които оглеждат очите и отглеждат душите на бъдещето.
Започвам тази петиция, защото в рамките на последните пет години синдикатите отпяват мантрата НЯМА НАЧИН ДА СТАНЕ. Въпреки членския внос, който плащаме. Въпреки непрестанните заявки, че има хора, които защитават интересите ни. Въпреки гастролите на синдикалните лидери по телевизионните студиа. Особено пред- и следизборно.
Започвам тази петиция въпреки старата обществена дъвка за високите заплати и дългите отпуски на учителите.
Защото системата на българското образование оценява работата ми единствено по оценките на учениците ми на изпитите в края на всеки етап, по портфолиото ми и по десетките сертификати от безсмислени "обучения", но не може да измери всеотдайността ми, посвещаването ми, сълзите ми — от благодарност или безсилие, устрема ми, безкрилието ми понякога.
Започвам тази петиция за ВТОРА КАТЕГОРИЯ ТРУД на учителите след почти 34 години педагогически стаж с пълното убеждение, че не всички учители са Учители.
Но тези, които СА, са повече и повярвайте ми, работят въпреки системата, а не благодарение на нея.