Петиция за признаване на бълг. език в ЕС като матуритетен език

Подписвам петицията, защото съм убедена,че проблемът, повдигнат от АБУЧ, е от стратегическо значение за България. Той трябва да бъде решен с общи усилия. Ползата от постигнатия (дай, Боже!) успех ще бъде както за хилядите български деца в чужбина, така и за страната ни.

Като председател на управителния съвет на българско училище в Мюнхен "Паисий Хилендарски" напълно подкрепям петицията. Мога да допълня, че постигането на целите на петицията е в интерес и на държавите, в които растат българчета, тъй като за усвояването на чужд език, като предпоставка за интеграцията там, е абсолютно необходимо първо да се усвои, а след това - да се поддържа майчиния език.

 Неотменима част от доброто образование на всеки специалист, е отличната подготовка по родния език, която може да осигури качествено общуване във всяки момент от професионалния и личния му живот.

Благодаря Ви за тази благородна инициатива! От пет години живея в Хамбург, детето ми е вече в 7 кл. Посещава Българско училище в гр. Хамбург от 2011 г. всяка събота. Поддържането на родния език, изучаването му в часовете, подготовката на уроците и домашните за следващите часове изисква много време, което той отделя от личното си. Това означава: шестдневна учебна седмица (в сравнение с немските му съученици), по-малко време за почивка, по-редки срещи с приятели. Резултатът от това е по-трудна интеграция, чувството за непринадлежност към мястото, където живее, учи и расте. От две години поставям проблемът пред училищното ръководство на немското му училище и пред Училищния Инспекторат в Хамбург изучавания в българското училище роден език да бъде признат в училището му като втори чужд език (задължителен според училищната програма за гимназии в Хамбург) и да бъде вписван в дипломата му. Получих само неразбиране и учтиви хладни откази. Имаме вопшиюща нужда от помощ в насърчаване на децата ни да не губят майчиния език и да бъдат облекчени за усилията си, че го правят, въпреки трудностите, които ги съпътстват. С удоволствие бих подпомагала тази и други инициативи на асоциацията Ви, свързани с утвърждаването на българския език и традиции като важна част от културното многообразие на Европейския съюз.

Защото това е още една възможност за тези деца да могат един ден да си отговорят на въпроса кой съм, откъде съм дошъл и накъде отивам.

Децата ни имат нужда от самочуствие-ясно съзнание за своя произход.С признаването на Българският език в ЕС като матуритетен те ще бъдат по-уверени в себе си.

#15: -  

 Изумена съм, че учител по български използва латиница. Аз също нямам клавиатура с кирилица, но чопля клавишите, макар и по-бавно. Въпрос на избор.