Азъ пиша на бѫлгарски будителски!

СѪЕДИНѢНИ ВЪ СЛОВОТО СМЕ СИЛНИ БѪЛГАРИ ПО ДУХ - АЗЪ СѪМЪ БУДИТЕЛЬ И ИЗПИСВАМ:

⁎ Ѣ ѣ ("Ят") при "променливо Я"- вместо "Я" или "Е" (произнася се "я" или "е", според диалекта: вѣра - вѣрно, вѣтѫръ - вѣтрило) 1.

⁎ "Краесловните ерове" 1:

 Ь ь ("Ер малък") в края на думи, които завършват на съгласна и са:
- съществителни от ж. р. (мекост: кость - костьта, захарь - захарьта);
- съществителни от м. р., които получават мека членна форма (мекост, при членуване се озвучава като "йъ": день - деньтъ, царь - царьтъ);
- съществителни от ср. р., които окончават на "-ние" (мекост: знанье);
- прилагателни от м. р., които в ж. р. окончават на "-я" (мекост: синь);
- числителни от петь до десеть и производни на десеть (мекост);

 Ъ ъ ("Ер голям") в края на всички други думи, които завършват на съгласна (твърдост, при членуване се озвучава като "ъ": родъ - родът).

⁎ І i ("Йота") и Ы ы ("Яръй") вместо съответно "й" 3и "ий" 5 (произнасят се по същия начин: маiка, откры).

⁎ Ѫ ѫ ("Голям Юс"- произнася се "ъ") вместо:
- буква "Ъ", когато не е"краесловен ер" (мѫхъ, мѫка) 2;
- буква "А", когато се чете "ъ" (четѫ, ковѫ) 4;
- буква "Я", когато се чете "йъ" - в съчетание с І i (носiѫ, ходiѫ) 4.

⁎ Ѧ ѧ ("Малък Юс") вместо "Я" във всички останали случаи (когато се чете "йа" и не е променливо, след "и" или "е"; произнася се по същия начин) 5.

☦ За слава Божиѧ, аминъ! ☦

+++

1- По правописа, въведен от Александър Цанков през 1923 г.
2- По правописа, въведен от Стоян Омарчевски през 1921 г.
3- По правописа, въведен от Георги Живков през 1892 г.
4- По правописа, въведен от Марин Дринов през 1870 г.
5- По правописа в старобългарския език до 30-те години на ХІХ в.

Повече на http://buditel.alle.bg/ятът/