Peticiq.com

За бъдещето на остров Св. Св. Кирик и Юлита при гр. Созопол като център за култура, наука и образование

Свържете се с автора на петицията

Благодарим Ви! Остров „Св. Св. Кирик и Юлита“ отново е под управлението на Министерството на културата

2026-04-08 18:00:37

Скъпи съмишленици,

Благодарим Ви за подкрепата, подписите и гражданската ангажираност в защита на остров „Св. Св. Кирик и Юлита“. Вашата подкрепа имаше значение.

Министерският съвет прие днес решение за безвъзмездно предоставяне за управление на имот публична държавна собственост, представляващ част от остров „Св. Св. Кирик и Юлита“ в гр. Созопол, на Министерството на културата. С това решение цялата територия на острова отново преминава под управлението на Министерството на културата и се създават условия за неговото развитие като обект с изключително висока културно-историческа стойност и стратегическо значение за опазването и популяризирането на културното наследство на България.

Това е важна стъпка и знак, че гражданската позиция и експертният глас могат да бъдат чути.

Предстои обаче същинската работа. Следващата ключова стъпка е приемането на решение на Министерския съвет за актуализирана концепция и създаване на постоянна Междуведомствена комисия, подпомагана от експертна работна група, за развитието на музеен, културен и научно-изследователски център „Остров Св. Св. Кирик и Юлита“.

В тази структура следва да участват представители на Министерството на културата, Министерството на транспорта, Министерството на околната среда и водите, както и представители на научната общност, включително изследователи от Националния археологически институт с музей при БАН и Центъра за подводна археология.

Задачата на тази комисия ще бъде да координира институциите, да разработи визия и стратегия за развитие на острова, да предлага необходимите нормативни мерки и да гарантира, че неговото развитие ще бъде в съответствие с неговата културна, научна и обществена значимост.

Вашата подкрепа показа, че обществото държи на опазването на това уникално място. Благодарим Ви, че застанахте зад каузата остров „Св. Св. Кирик и Юлита“ да бъде съхранен и развит като пространство за култура, наука, образование и обществен достъп.

Ще продължим да Ви информираме за следващите стъпки.

Благодарим Ви!


Проф. Велислав Минеков, арх. Габриела Семова-Колева, доц. д-р Христо Попов, д-р Найден Прахов, доц. д-р Даниела Стоянова, доц. д-р Кристина Панайотова, гл. ас. д-р Калин Димитров, проф. д-р Людмил Вагалински, арх. Дарина Димитрова, доц. д-р Илиана Борисова-Кацарова, Александър Вътов

Проведена среща в МК на 04.02.2026 - резултатите от нея и нашата позиция

2026-02-06 09:59:27

Уважаеми съмишленици,
Благодарим Ви искрено за подкрепата, за всяко споделяне и за всеки подпис под петицията „За бъдещето на остров Св. Св. Кирик и Юлита при гр. Созопол като център за култура, наука и образование“. Вашата ангажираност вече даде обществена видимост на казуса.
С цел споделяне на информация по казуса създадохме страница във Facebook, която може да последвате. Ще сме благодарни да споделите за нея с приятели и колеги, за да достигне до повече хора.

На 04.02.2026 г. се проведе среща в Министерството на културата (МК)  между заместник-министрите на културата доц. д-р Тодор Чобанов и Георги Султанов, заедно с генералния директор на ДП „Пристанищна инфраструктура” (ДППИ) Станислав Йорданов, от една страна, и от друга – доц. д-р Христо Попов (НАИМ–БАН), д-р Найден Прахов (ЦПА), арх. Габриела Семова-Колева (БНК на ИКОМОС), гл. ас. д-р Калин Димитров (НАИМ–БАН и ЦПА), проф. Емануел Мутафов (БАН, заместник-председател), проф. Юлия Вълева (БНК на ИКОМОС).
След срещата МК публикува официално съобщение, в което заявява, че по закон Министерството на културата не може да стопанисва пристанищни съоръжения и че се предвижда споразумение между МК и ДППИ, което да гарантира съобразяване на пристанищните дейности с културната функция на острова и режимите за опазването му.

Участниците в срещата постигнаха консенсус, че съществуващият кей има смисъл да функционира като пасажерски терминал, и че ДППИ трябва да го създаде и управлява. Във връзка с това ДППИ следва да получи за управление обособен поземлен имот. Едновременно с това терминалът трябва да бъде интегрална част от Центъра за култура, наука и образование.

Нашата позиция е, че обособяването на този имот и предаването му за управление на ДППИ трябва да бъде предшествано от разработването на предпроектни проучвания за Центъра за култура и изкуства и изработването на необходимите устройствени планове за целия обхват на предишен ПИ 67800.501.577. С тях трябва да се определи какви са необходимите площи и сгради за бъдещия пристанищен терминал, както и за всички останали обекти в имота/имотите. Смятаме, че направеното с РМС неаргументирано фрагментиране на територията, предвидена за музейния център, и отдаването на почти половината на ДППИ, би ощетило сериозно реализирането на културния проект.

Въпреки декларираните от инициаторите на РМС № 60/21.01.2026 г.  благородни подбуди, така и не става ясно защо то бе осъществено прибързано, в условията на информационно затъмнение и с определени нормативни дефекти, що се отнася до конкретни изисквания на ЗУТ и ЗКН. Според нас на ДППИ се отдава неоправдано голяма част от острова, което може да доведе до изместване на фокуса от културните, музейни и научно-изследователски функции, които бъдещият център на остров Св. Кирик и Юлита трябва да изпълнява. Обслужващата инфраструктура реално получава по-голяма тежест от основното предназначение на територията и истинския акцент. 

Според официалното съобщение на МК се предвижда коригиране и допълване на РМС чрез споразумение между МК и ДППИ, което да има задължителен характер за двете страни. 
Тъй като към момента МК не е представило конкретен текст на споразумението с ДППИ, смятаме, че споразумението трябва да съдържа следните взаимосвързани елементи: 
- ДППИ да получи обособен поземлен имот единствено за нуждите на пътнически терминал, включително кейови съоръжения, сгради /при изрична необходимост и свързани единствено с обслужването на транспортните функции/ и площи;
- Площта и границите на този имот да бъдат определени след разработване на предпроектни проучвания и необходимите устройствени планове за остров Св. Св. Кирик и Юлита;
- Площта и границите на имоти ПИ 67800.501.622 и ПИ 67800.501.621 да бъдат изменени в съответствие с процедурите устройствени планове съобразно изискванията на ЗУТ;
- До влизане в сила на устройствените планове МК и ДППИ да не извършват действия по управлението на ПИ 67800.501.621 и ПИ 67800.501.622, които биха могли да влязат в противоречие с бъдещите устройствени планове;
- Устройството на територията, включително и частта за пристанището, да бъде изцяло съобразено със законовите режими, произтичащи от статута на острова като групова археологическа, архитектурна и историческа недвижима културна ценност с категория „национално значение“, определени със Заповед №РД-09-117825.10.2022 г. на заместник-министъра на културата;
- Пристанищните функции да обслужват единствено културната и обществената мисия на острова;
- В процеса по изготвяне на устройствените планове да участват всички заинтересовани страни, в създадена от МК междуведомствена експертна комисия;

Засега не е ясно дали между МК и ДППИ ще се постигне споразумение, каква ще е неговата правна сила и дали то ще може да реши проблемите, създадени от РМС № 60/21.01.2026 г. В тази връзка продължаваме да считаме, че отмяната на решението на МС е по-ясният и правно издържан начин за коригиране на прибързаното решение. 

Как можете да помогнете - споделете петицията и страницата във Facebook с колеги и приятели. Така те ще достигнат до повече хора от професионалната и гражданската общност. Следете за следващи съобщения относно официалните стъпки по внасянето ѝ в институциите.

С тази петиция, както и с писмата за подкрепа, които продължаваме да получаваме, се заявява безпрецедентна професионална и гражданска ангажираност от страна на водещи институции и експерти в България, свързани с историята, археологията, науката, културата, архитектурата, образованието и опазването на културното наследство – учени, университетски преподаватели, музейни професионалисти, архитекти, изследователи и културни дейци от цялата страна и чужбина.
Това експертно участие и широка обществена подкрепа показват, че въпросът за бъдещето на културния център „Остров Св. Св. Кирик и Юлита“ не е локален или административен казус, а тема от национално значение, която засяга основни принципи в управлението и опазването на културното ни наследство.

Още веднъж Ви благодарим! Вашата подкрепа е съществена. Бъдещето на културния център „Св. Св. Кирик и Юлита“ следва да се решава законосъобразно, прозрачно и в обществен интерес – като остров на културата, историята, науката и образованието.

С уважение,
Авторите на петицията

 

Линкове към публикации те по темата:

Заседания и решения на МС:: Дневен ред на заседание на Министерския съвет на 21.01.2026 г. 

На 04.02.2026 г. се проведе пресконференцията в БТА

2/3.02.2026 - Петиция за бъдещето на остров Св. Св. Кирик и Юлита

Площад Славейков

Медиапул 

Площад Славейков

Днес.бг

Медиапул

Дневник

Фокус

БТА

Отговор на МК

Актуално

Актуално

Бургас24

Новини247

ЗонаБургас

БНР, Радио София, Интервю с д-р Калин Димитров

БНТ, Интервю с д-р Найден Прахов и д-р Калин Димитров

04/05.02.2026 

БТА

Актуално

Фокус

Медиапул

Свободна Европа

Утре Русе

Факти.бг

Култура.бг

БНР, Хоризонт, интервю на с доц. Христо Попов и доц. Кръстина Панайотова

Сега

БНР, Хоризонт, интервю на проф. Минеков

Съобщение на МК след проведената среща там


Проф. Велислав Минеков, арх. Габриела Семова-Колева, доц. д-р Христо Попов, д-р Найден Прахов, доц. д-р Даниела Стоянова, доц. д-р Кристина Панайотова, гл. ас. д-р Калин Димитров, проф. д-р Людмил Вагалински, арх. Дарина Димитрова, доц. д-р Илиана Борисова-Кацарова, Александър Вътов



Споделете тази петиция

Помогнете на тази петиция да събере повече подписи.

Как да популяризирате петиция

  • Споделете петицията на стената си във Facebook и в групи, свързани с темата на петицията ви.
  • Свържете се с приятелите си
    1. Напишете съобщение, в което обяснявате защо сте подписали тази петиция, защото хората са по-склонни да я подпишат, ако разберат колко важна е темата.
    2. Копирайте и поставете уеб адреса на петицията във вашето съобщение.
    3. Изпратете съобщението по имейл, SMS, Facebook, WhatsApp, X, Instagram или LinkedIn.



Платена реклама

Peticiq.com ще рекламира тази петиция на 3,000 души.

Научете повече...

Изберете бюджет
Начин на плащане
PayPalGoogle PayApple PayКредитна карта

Изберете метод на плащане, за да продължите.