За бъдещето на остров Св. Св. Кирик и Юлита при гр. Созопол като център за култура, наука и образование

Свържете се с автора на петицията

Проведена среща в МК на 04.02.2026 - резултатите от нея и нашата позиция

2026-02-06 09:59:27

Уважаеми съмишленици,
Благодарим Ви искрено за подкрепата, за всяко споделяне и за всеки подпис под петицията „За бъдещето на остров Св. Св. Кирик и Юлита при гр. Созопол като център за култура, наука и образование“. Вашата ангажираност вече даде обществена видимост на казуса.
С цел споделяне на информация по казуса създадохме страница във Facebook, която може да последвате. Ще сме благодарни да споделите за нея с приятели и колеги, за да достигне до повече хора.

На 04.02.2026 г. се проведе среща в Министерството на културата (МК)  между заместник-министрите на културата доц. д-р Тодор Чобанов и Георги Султанов, заедно с генералния директор на ДП „Пристанищна инфраструктура” (ДППИ) Станислав Йорданов, от една страна, и от друга – доц. д-р Христо Попов (НАИМ–БАН), д-р Найден Прахов (ЦПА), арх. Габриела Семова-Колева (БНК на ИКОМОС), гл. ас. д-р Калин Димитров (НАИМ–БАН и ЦПА), проф. Емануел Мутафов (БАН, заместник-председател), проф. Юлия Вълева (БНК на ИКОМОС).
След срещата МК публикува официално съобщение, в което заявява, че по закон Министерството на културата не може да стопанисва пристанищни съоръжения и че се предвижда споразумение между МК и ДППИ, което да гарантира съобразяване на пристанищните дейности с културната функция на острова и режимите за опазването му.

Участниците в срещата постигнаха консенсус, че съществуващият кей има смисъл да функционира като пасажерски терминал, и че ДППИ трябва да го създаде и управлява. Във връзка с това ДППИ следва да получи за управление обособен поземлен имот. Едновременно с това терминалът трябва да бъде интегрална част от Центъра за култура, наука и образование.

Нашата позиция е, че обособяването на този имот и предаването му за управление на ДППИ трябва да бъде предшествано от разработването на предпроектни проучвания за Центъра за култура и изкуства и изработването на необходимите устройствени планове за целия обхват на предишен ПИ 67800.501.577. С тях трябва да се определи какви са необходимите площи и сгради за бъдещия пристанищен терминал, както и за всички останали обекти в имота/имотите. Смятаме, че направеното с РМС неаргументирано фрагментиране на територията, предвидена за музейния център, и отдаването на почти половината на ДППИ, би ощетило сериозно реализирането на културния проект.

Въпреки декларираните от инициаторите на РМС № 60/21.01.2026 г.  благородни подбуди, така и не става ясно защо то бе осъществено прибързано, в условията на информационно затъмнение и с определени нормативни дефекти, що се отнася до конкретни изисквания на ЗУТ и ЗКН. Според нас на ДППИ се отдава неоправдано голяма част от острова, което може да доведе до изместване на фокуса от културните, музейни и научно-изследователски функции, които бъдещият център на остров Св. Кирик и Юлита трябва да изпълнява. Обслужващата инфраструктура реално получава по-голяма тежест от основното предназначение на територията и истинския акцент. 

Според официалното съобщение на МК се предвижда коригиране и допълване на РМС чрез споразумение между МК и ДППИ, което да има задължителен характер за двете страни. 
Тъй като към момента МК не е представило конкретен текст на споразумението с ДППИ, смятаме, че споразумението трябва да съдържа следните взаимосвързани елементи: 
- ДППИ да получи обособен поземлен имот единствено за нуждите на пътнически терминал, включително кейови съоръжения, сгради /при изрична необходимост и свързани единствено с обслужването на транспортните функции/ и площи;
- Площта и границите на този имот да бъдат определени след разработване на предпроектни проучвания и необходимите устройствени планове за остров Св. Св. Кирик и Юлита;
- Площта и границите на имоти ПИ 67800.501.622 и ПИ 67800.501.621 да бъдат изменени в съответствие с процедурите устройствени планове съобразно изискванията на ЗУТ;
- До влизане в сила на устройствените планове МК и ДППИ да не извършват действия по управлението на ПИ 67800.501.621 и ПИ 67800.501.622, които биха могли да влязат в противоречие с бъдещите устройствени планове;
- Устройството на територията, включително и частта за пристанището, да бъде изцяло съобразено със законовите режими, произтичащи от статута на острова като групова археологическа, архитектурна и историческа недвижима културна ценност с категория „национално значение“, определени със Заповед №РД-09-117825.10.2022 г. на заместник-министъра на културата;
- Пристанищните функции да обслужват единствено културната и обществената мисия на острова;
- В процеса по изготвяне на устройствените планове да участват всички заинтересовани страни, в създадена от МК междуведомствена експертна комисия;

Засега не е ясно дали между МК и ДППИ ще се постигне споразумение, каква ще е неговата правна сила и дали то ще може да реши проблемите, създадени от РМС № 60/21.01.2026 г. В тази връзка продължаваме да считаме, че отмяната на решението на МС е по-ясният и правно издържан начин за коригиране на прибързаното решение. 

Как можете да помогнете - споделете петицията и страницата във Facebook с колеги и приятели. Така те ще достигнат до повече хора от професионалната и гражданската общност. Следете за следващи съобщения относно официалните стъпки по внасянето ѝ в институциите.

С тази петиция, както и с писмата за подкрепа, които продължаваме да получаваме, се заявява безпрецедентна професионална и гражданска ангажираност от страна на водещи институции и експерти в България, свързани с историята, археологията, науката, културата, архитектурата, образованието и опазването на културното наследство – учени, университетски преподаватели, музейни професионалисти, архитекти, изследователи и културни дейци от цялата страна и чужбина.
Това експертно участие и широка обществена подкрепа показват, че въпросът за бъдещето на културния център „Остров Св. Св. Кирик и Юлита“ не е локален или административен казус, а тема от национално значение, която засяга основни принципи в управлението и опазването на културното ни наследство.

Още веднъж Ви благодарим! Вашата подкрепа е съществена. Бъдещето на културния център „Св. Св. Кирик и Юлита“ следва да се решава законосъобразно, прозрачно и в обществен интерес – като остров на културата, историята, науката и образованието.

С уважение,
Авторите на петицията

 

Линкове към публикации те по темата:

Заседания и решения на МС:: Дневен ред на заседание на Министерския съвет на 21.01.2026 г. 

На 04.02.2026 г. се проведе пресконференцията в БТА

2/3.02.2026 - Петиция за бъдещето на остров Св. Св. Кирик и Юлита

Площад Славейков

Медиапул 

Площад Славейков

Днес.бг

Медиапул

Дневник

Фокус

БТА

Отговор на МК

Актуално

Актуално

Бургас24

Новини247

ЗонаБургас

БНР, Радио София, Интервю с д-р Калин Димитров

БНТ, Интервю с д-р Найден Прахов и д-р Калин Димитров

04/05.02.2026 

БТА

Актуално

Фокус

Медиапул

Свободна Европа

Утре Русе

Факти.бг

Култура.бг

БНР, Хоризонт, интервю на с доц. Христо Попов и доц. Кръстина Панайотова

Сега

БНР, Хоризонт, интервю на проф. Минеков

Съобщение на МК след проведената среща там


Проф. Велислав Минеков, арх. Габриела Семова-Колева, доц. д-р Христо Попов, д-р Найден Прахов, доц. д-р Даниела Стоянова, доц. д-р Кристина Панайотова, гл. ас. д-р Калин Димитров, проф. д-р Людмил Вагалински, арх. Дарина Димитрова, доц. д-р Илиана Борисова-Кацарова, Александър Вътов



Споделете тази петиция

Помогнете тази петиция да получи повече подписи

Как да популяризираме една петиция?

  • Споделете петицията на стената си във Facebook и в групи, свързани с темата на петицията Ви.
  • Свържете се с приятелите си
    1. Напишете съобщение, в което обяснявате защо сте подписали тази петиция, защото хората са по-склонни да я подпишат, ако разберат колко важна е темата.
    2. Копирайте и поставете уеб адреса на петицията във вашето съобщение.
    3. Изпратете съобщението чрез имейл, SMS, Facebook, WhatsApp, Twitter, Skype, Instagram и LinkedIn.



Платена реклама

Peticiq.com ще рекламира тази петиция пред 3000 души.

Научете повече...