За бъдещето на остров Св. Св. Кирик и Юлита при гр. Созопол като център за култура, наука и образование

ДО МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО МИНИСТЪРА НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Ние, долуподписаните български граждани, радетели за развитието на остров Св. Св. Кирик и Юлита като център за култура, наука и образование, се обръщаме към Вас с искане незабавно да спрете изпълнението на и да отмените с Решение на Министерски съвет (РМС), Решение на Министерски съвет № 60/21.01.2026 г. 

Считаме, че РМС № 60/21.01.2026 г. заплашва реализирането на проекта за превръщане на остров Св. Св. Кирик и Юлита при гр. Созопол в център за култура, изкуство, наука и образование.

Основание за искането ни също така е, че при процедурата по подготовка на РМС № 60/21.01.2026 г. са извършени законови и процедурни нарушения, а самото РМС противоречи на съществуващи нормативни документи. 

Мотиви: 

С РМС № 60/21.01.2026 г. Министерски съвет отнема „поради отпаднала нужда“ от Министерството на културата правото на управление върху имот на остров Св. Св. Кирик и Юлита и го предава безвъзмездно за управление на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ), с цел създаване на пристанищен терминал. Това е реализирано чрез разделяне на имот (ПИ 67800.501.577), който обхваща територията, предвидена за културен център и управляван доскоро от Министерство на културата, на два имота: ПИ 67800.501.621 с площ 42 713 кв.м и ПИ 67800.501.622 с площ 35 774 кв.м. Именно последният е предаден на ДППИ. Той обхваща почти половината от острова, като в него влизат единственият път за достъп, всички пристанищни съоръжения, отделни сгради и обширни площи, които не са част от пристанищната инфраструктура. Имотът на Министерство на културата остава без достъп до път и пристанище, което е в нарушение на действащото законодателство. 

Проектът за разделяне на имота на Министерство на културата е предложен от ДППИ като няма ясни критерии, по които е определен обхватът на новообразуваните два имота. Предложението е съгласувано от Националния институт за недвижимо културно наследство (в рамките на един ден) и от заместник-министъра на културата (също необичайно бързо), като при съгласуването са нарушени режимите за опазване на групова археологическа, архитектурна и историческа недвижима културна ценност с категория „национално значение“ „Остров „Св. Св. Кирик и Юлита“. Междувременно разделянето на имота е отразено в кадастралната карта и кадастралните регистри, също при процедурни нарушения.

Вярваме, че решение № 60/21.01.2026 г. на Министерски съвет създава реалната опасност проектът за създаване на център за култура, наука и изкуство на острова да бъде сериозно ощетен или доведен до невъзможност за реализация, като фокус станат пристанищната и обслужваща инфраструктура, новото строителство и паркинги, за сметка на културната, научната и обществената функция.

Също така смятаме, че при издаването на РМС № 60/21.01.2026 г.  са допуснати съществени нарушения на процедурите (описани в приложението към петицията), противоречащи на Закона за културното наследство, Закона за устройство на територията, Закона за кадастъра и имотния регистър и Режимите за опазване на груповата недвижима културна ценност „Остров Св. Св. Кирик и Юлита“, определени със Заповед №РД-09-117825.10.2022 г. на заместник-министъра на културата.

Предвид гореизложеното настояваме:

- Министърът на културата и генералният директор на ДП „Пристанищна инфраструктура“ да не осъществят предаването и приемането на имота;
- Областният управител на област Бургас да не отразява промените в акта за публична държавна собственост;
- В спешен порядък министърът на културата да подготви проект за РМС за отмяна на РМС № 60/21.01.2026 г.;
- В съответствие със Заповед №РД-09-117825.10.2022 г. на заместник-министъра на културата, Министерство на културата незабавно да възложи изработването на План за опазване и управление и „изменение на действащия ПУП-ПРЗ за определения териториален обхват на груповата недвижима културна ценност „Остров Св. Св. Кирик и Юлита“, съобразен с изготвените предписания за опазване;
- Съгласно чл. 99 от АПК министърът на културата да възобнови административното производство и да отмени издадения индивидуален административен акт, а именно положителното становище на заместник-министъра на културата, или да го измени, като постанови отказ от съгласуване на внесената документация от ДППИ за „Проект за изменение на ККиКР за ПИ 67800.501.577 по КК на гр. Созопол, община Созопол, област Бургас“.

Формалното основание за искането на ДППИ за безопасна поддръжка на съществуващите хидротехнически съоръжения на остров Св. Св. Кирик и Юлита категорично е важно. Считаме обаче, че управлението на пристанищна инфраструктура не следва да определя идентичността и бъдещето на остров с такава изключителна културно-историческа стойност. Напротив – техническите решения трябва да бъдат подчинени на ясна културна концепция, а не обратното.

Островът Св. Св. Кирик и Юлита е уникален културно-исторически обект, с изключителна стойност за българската и черноморската история. Островът е даден за управление на Министерството на културата през 2010 г. с цел създаване на център за култура, наука и образование, и музей на черноморските култури. Тук следва да бъде седалището, пристана и бъдещата научна и образователна инфраструктура на Центъра за подводна археология, който преди дни получи статут на регионален институт за Черноморския и Долнодунавския регион под егидата на ЮНЕСКО. Именно концепцията за остров Св. Св. Кирик и Юлита изигра ключова роля при издигането и защитаването на кандидатурата на Центъра за подводна археология за придобиване на статут на център под егидата на ЮНЕСКО. 

Следва да се подчертае, че концепцията бе отстоявана и представяна многократно на най-високо международно ниво както от всички предходни министри на културата, така и от представители на държавното ръководство.

Заявяваме готовност за експертен, открит и отговорен диалог, но настояваме за връщане към ясно заявената визия: остров Св. Св. Кирик и Юлита да бъде остров на културата, историята, науката и образованието, а не остров, дефиниран основно чрез пристанищни и обслужващи функции.

Автори на петицията:

Проф. Велислав Минеков, председател на Инициативен комитет за превръщане на остров Св. Св. Кирик и Юлита в център за изкуство и култура.

Арх. Габриела Семова-Колева, председател на Българския национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (БНК на ИКОМОС).

Доц. д-р Христо Попов, председател на Съвета за теренни археологически проучвания при Министъра на културата на Република България и директор на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при Българската академия на науките (БАН).

Д-р Найден Прахов, директор на Център за подводна археология, Министерство на културата.

Доц. д-р Даниела Стоянова, ръководител на Катедра „Археология“ към Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Доц. д-р Кристина Панайотова, научен ръководител на археологически проучвания на остров Св. Св. Кирик и Юлита, НАИМ-БАН.

Гл. ас. д-р Калин Димитров, археолог, научен ръководител на подводните археологически проучвания в акваторията на остров Св. Св. Кирик и Юлита, НАИМ-БАН и ЦПА.

Проф. д-р Людмил Вагалински, археолог, НАИМ-БАН.

Арх. Дарина Димитрова, председател на комисия "Културно наследство" към Камара на архитектите в България; член на БНК на ИКОМОС.

Доц. д-р Илиана Борисова-Кацарова, председател на Асоциацията на българските археолози.

Александър Вътов, председател на управителния съвет на Асоциация на българските реставратори.

ПРИЛОЖЕНИЕ
ОБОСНОВКА ОТНОСНО ЗАКОНОВИТЕ И ПРОЦЕДУРНИТЕ НЕСЪОТВЕТСТВИЯ

В края на 2022 г., във връзка с изискванията на закона за културното наследство е издадена Заповед №РД-09-1178/25.10.2022 г. на заместник-министъра на културата, публикувана в Д.В., с която е предоставен статут и са актуализирани режимите за опазване - териториален обхват (граници и охранителна зона) и предписания за опазване на обект „остров „Св. Св. Кирик и Юлита”, гр. Созопол, община Созопол, област Бургас, с класификация на групова археологическа, архитектурна и историческа недвижима културна ценност, с категория „национално значение”. Според предписанията за опазване на територията: „Определя се като територия за археологическо и геофизическо проучване, консервация, реставрация, експониране и социализиране на архитектурни и археологически недвижими културни ценности. Запазва се вида собственост на частта от имота, включена в териториалния обхват на ГААИНКЦ.“…., „Допуска се ново строителство - по изключение и при изрично доказана необходимост, както и строително-монтажни работи (ремонт, реконструкция, и др.) по част от останалите съществуващи сгради в имота, които, след изготвянето на съответната проектна документация, се изисква да функционират в съответствие с предназначението на територията.“…, „Допуска се рехабилитация и поддръжка на изградената и съществуваща инженерна пристанищна инфраструктура. Използването на тази инфраструктура е допустимо единствено за нуждите на: ГД „Гранична полиция”, осигуряване на туристически достъп. Условията и реда за експлоатация на тази инфраструктура се регламентират въз основа на споразумение между МУС и компетентна структура, при спазване на предписанията за опазване на територията и акваторията на обекта.“ Съгласно горецитираната заповед: „Във връзка с изключително високата културно-историческа стойност на територията и необходимостта от осигуряване на възможност за провеждане на археологическо проучване и адекватно експониране в естествена среда на археологически ценности; консервация, реставрация и социализация на архитектурно-строителните недвижими културни ценности и реализация на плановете за бъдещо функциониране на територията, след приключване на процедурата за актуализиране на статута и регистрация на ГААИНКЦ остров „Св. Св. Кирик и Юлита", е необходимо да бъде инициирано изготвянето и процедирането на изменение на действащия ПУП-ПРЗ за определения териториален обхват на груповата недвижима културна ценност, съобразен с изготвените предписания за опазване;… 

Във връзка с изискването регламентирано в чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба за обхвата, структурата, съдържанието и методологията за изработване на плановете за опазване и управление на единичните или груповите недвижими културни ценности (Д.В., бр. 19/08.03.2011 г.; с изм. и доп.), е необходимо след приключване на процедурата по предоставяне на статут и регистрация на ГААИНКЦ остров „Св. Св. Кирик и Юлита”, гр. Созопол, да бъде инициирано изготвянето и процедирането на ПОУ (План за опазване и управление) по реда на цитираната Наредба.“ 

Съгласно чл. 84, ал. 9 от ЗКН:  „За инвестиционни проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство по чл. 83 съгласуване или отказ за съгласуване се извършва въз основа на проверка на съответствието с изискванията на наредбата по чл. 171, съгласуван устройствен план и виза за проектиране или схема за поставяне и с режимите за опазване за съответната територия.“

Съгласно чл. 15 от ЗУТ: 

ал. 3: „Границите на урегулирани поземлени имоти могат да се променят с план за регулация…..“, а не със скица-проект за разделяне на ПИ67800.501.577 директно в Агенцията по геодезия, картография и кадастър. 

ал. 6: Актът за одобряване на плана за регулация, с който се променят границите между урегулирани поземлени имоти по реда на ал. 3, влиза в сила с издаването му и се съобщава на заявителите.

ал. 8: Строителство в урегулирани поземлени имоти, чиито граници се променят с плана за регулация по реда на ал. 3, не се разрешава, когато в резултат на изменението на плана за регулация планът за застрояване за съответните урегулирани поземлени имоти е в противоречие с действащите устройствени правила и нормативи.

ал. 11:  Копия от влезлите в сила изменения на подробните устройствени планове по ал. 3 се изпращат служебно от общината на Агенцията по геодезия, картография и кадастър след представяне на окончателен договор по ал. 3, 4 или 5.

Съгласно чл. 14 от ЗУТ:

ал. 1: С подробните устройствени планове се урегулират улици, както и квартали и поземлени имоти за застрояване и за други нужди без застрояване.

ал. 4: Урегулираните поземлени имоти имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк. 

Видно от кадастралната карта, след обособяването на новите ПИ 67800.501.621 и ПИ 67800.501.622, ПИ 67800.501.621 остава без изход към улица или път и без никакъв транспортен достъп – нито по суша, нито по вода.

Според становището на НИНКН (от 06.01.2026 г.), с което е съгласуван проектът на ДППИ за обособяване на два имота, „Определянето на двата новообразувани имота с начин на трайно ползване „Друг вид поземлен имот без определено стопанско предназначение“ не отговаря на режимите за опазване на груповата ценност.

Издаденото становище от заместник-министъра на културата противоречи на материално-правни норми, а именно чл. 84, ал. 9 от ЗКН. За ГААИНКЦ остров „Св. Св. Кирик и Юлита“ има определени режими за опазване, в нарушение на които е издаден горецитираният индивидуален административен акт от заместник-министъра на културата.

Очевидно с издадените съгласувателни становища по чл. 84, ал. 7 от Закона за културното наследство на директора на НИНКН и по чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от Закона за културното наследство на ресорния заместник-министър в Министерство на културата, изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри и с решението на Министерски съвет са нарушени Законът за устройство на територията, Законът за културното наследство и режимите за опазване на ГААИНКЦ остров „Св. Св. Кирик и Юлита“, Законът за кадастъра и имотния регистър.

Трябва да се отбележи, че решението за разделяне на имота, предоставен на Министерството на културата на две и предоставянето на единия новообразуван ПИ на ДППИ е взето без обществено обсъждане, не е било разглеждано от експертна или междуведомствена работна група, не е преминало обсъждане на Специализирания експертен съвет за недвижимо културно наследство (СЕСОНКЦ) на министъра на културата, въпреки изключителната му значимост.

Не е взета предвид и съществуваща Концепция за опазване и устойчиво развитие на острова, създадена от експертна група ръководена от проф. арх. Тодор Кръстев по задание на Министерството на културата, според която в имота, предоставен на ДППИ попадат зони и сгради, които представляват важна интегрална част от проекта: приемна зона, музей на открито „Котвите“, зона за археологическия парк, аквариум, паркинг, стоянка за изследователски кораб на Центъра за подводна археология и др.

Проф. Велислав Минеков, арх. Габриела Семова-Колева, доц. д-р Христо Попов, д-р Найден Прахов, доц. д-р Даниела Стоянова, доц. д-р Кристина Панайотова, гл. ас. д-р Калин Димитров, проф. д-р Людмил Вагалински, арх. Дарина Димитрова, доц. д-р Илиана Борисова-Кацарова, Александър Вътов    Свържете се с автора на петицията