Отворено писмо от студенти до ВУЗ в България

До:
Ректорите и академичните общности на 

Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – София,
Нов български университет – София,
Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“ – София,
Висше училище по застраховане и финанси – София,
Висше училище по телекомуникации и пощи – София,
Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ – София,
Национална спортна академия „Васил Левски“ – София,
Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ – София,
Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София,
Театрален колеж „Любен Гройс“ – София, Технически университет – София,
Университет по архитектура, строителство и геодезия – София,
Университет по библиотекознание и информационни технологии – София,
Университет по национално и световно стопанство – София,
Лесотехнически университет – София,
Химикотехнологичен и металургичен университет – София,
Медицински университет – София,
Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг  – София,
Икономически университет – Варна,
Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ – Варна,
Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна,
Висше военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ – Варна,
Технически университет – Варна,
Висше училище по мениджмънт – Варна,
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – Пловдив,
Университет по хранителни технологии – Пловдив,
Медицински университет – Пловдив, Аграрен университет – Пловдив,
Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ –  Пловдив,
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“  – Велико Търново,
Национален военен университет „Васил Левски“  –  Велико Търново,
Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“  –  Шумен,
Филиал на Националния военен университет „Васил Левски“  –  Шумен,
Югозападен университет „Неофит Рилски“  –  Благоевград,
Американски университет в България –  Благоевград,
Международно висше бизнес училище – Ботевград,
Русенски университет „Ангел Кънчев“ – Русе,
Медицински университет – Плевен,
Бургаски свободен университет – Бургас,
Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас,
Технически университет – Габрово,
Тракийски университет – Стара Загора,
Филиал на Русенски университет „Ангел Кънчев“ – Разград

Уважаеми ректори, преподаватели и членове на академичните общности,

Ние сме студенти от различни висши учебни заведения на територията на Република България, които отказват да бъдат безучастни пред геноцида в Палестина. Повече от 68 000 души бяха убити в Газа, сред които 20 000 деца, а милиони са подложени на систематичен и целенасочен глад, целящ етническото прочистване на палестинския народ. 

В Газа 63 университетски сгради на 12 университета са таргетирани и унищожени от израелската окупационна армия, между 11 и 17 хиляди ученици и студенти са убити, а около хиляда - преподаватели. Това целенасочено унищожаване на образователна инфраструктура се нарича схоластицид, който от своя страна е част от геноцида над палестинците. 

Като български граждани ние отказваме да мълчим пред една от най-големите трагедии на XXI век. Още повече като студенти ние отказваме да приемем приноса на академичните институции към този геноцид. Всички знаем, че военната окупация се случва с помощта на науката. Геноцидът не се ограничава с военни действия на място - напротив, финансират се системи за контрол, разработка на оръжия, пропагандни наративи, които да оправдават убийствата на невинни хора с думи като „сигурност”, „необходимост” и „странични щети”. Няма невинна област на знанието: от Автоматиката, през Политическите науки, до Правото, Журналистиката и Когнитивната наука. Човешкият живот не е „странична щета“. Изкуственият интелект, изчисляващ цели с точност до сантиметър, не е „глупава система“, която „случайно“ бомбардира деца.

През последните две години наблюдаваме два феномена в българските висши учебни заведения: абсолютно мълчание за случващото се в Газа и в Западния бряг, и академично „изпиране” – поддържане на израелския наратив, който отрича геноцида и окупацията.

Израелската окупаторска държава е така добре изпрана от нашите университети, че по нея не е оставено нито едно петно на вина за смъртта на стотиците хиляди жертви. Невероятни примери за изпиране са:
· прожекциите на пропагандния филм „Нова”, заедно с дискусия с израелския посланик Йосиф Леви Сфари в СУ, УНИБИТ и опитът за прожекция в НБУ (спрян от студенти);
· безкритично приеманите изразени публични позиции на преподаватели, отричащи или оправдаващи геноцида в Палестина;
· необективната дискусия, целяща затвърдяване на израелския наратив, на Студентска асоциация за изследване на международните отношения и „Център за изследване на конфликти” на тема „Близкият Изток: Новите геополитически реалности" в УНСС;
· посещения на израелския посланик по време на лекции на преподаватели в СУ  - без предупреждение и в разрез с академичната автономия (при поява на официално лице се налага присъствие на полиция със задължително разрешение от ректора на университета); 
· изложба Bring Them Home в Историческия факултет на СУ, с участието на израелския посланик, подкрепена и промотирана от специалност „Хебраистика” в СУ;
· тясното сътрудничество с израелски учени чрез специалното звено INSAIT към СУ;
· сътрудничества с компании, участващи пряко в геноцида в Газа като това между НБУ и HP - компания, нарушавала международното право чрез предоставяне на технологии на израелската окупация;
· партньорството на МУ-Варна с университети и болници на територията на израелската държава с активното участие на посланика Сфари;
· академичните обмени и партньорства между български и израелски университети като тези на ВСУ и МВБУ-Ботевград с университета Ариел, на СУ с Университета Бен-Гурион в Беер Шева и много, много други.

Ние вярваме, че образованието и науката трябва да служат на истината, етиката и човешките права, а не на военни престъпления. Вместо това днес сме свидетели на техния морален упадък в България.

В обобщение, българските висши учебни заведения изобилстват от лектори-ционисти, които отричат геноцида, както и от израелски гост-лектори, чиито постижения са направени с откраднати ресурси, на открадната земя и с гордост представящи академичните си институции. В допълнение към това, многократни посещения в нашите университети на официални лица от посолството на израелската държава, обвинена в геноцид. Последно, но не на последно място, българските университети поддържат партньорства с компании, инвестиращи и участващи активно в убийствата на палестинци, както и организират и домакинстват на културни и квазиакадемични събития, отричащи случващото се в Палестина.

Като студенти, подкрепени от преподаватели и граждани, настояваме за:
· публична позиция срещу окупацията и геноцида в Палестина;
· ясни отчети за партньорства и връзки с компании, замесени в окупацията и геноцида в Палестина;
· прекратяване на всякакво сътрудничество с израелски университети, компании, учени и други институции;
· прекратяване на всички академични обмени с израелската държава;
· прекратяване на всякакви опити за цензура на студентски и преподавателски инициативи в подкрепа на Палестина;
· публични позиции и санкции срещу език на омразата спрямо палестинците и срещу отричането на палестинския геноцид от страна на академичната общност (преподаватели, научни работници в университетите и университетските звена, студенти);
· подкрепа на оцелилите от геноцид колеги от Палестина - прием в български учебни програми, право на стипендии, общежития, правна помощ и легален статут на територията на България.

Знанието принадлежи на етиката и морала, а не на военните престъпления и етническото прочистване! 

С уважение, 
„Студенти за Палестина”

Петицията е отворена за подпис от всички студенти, преподаватели и граждани, които споделят тези ценности.

Студенти за Палестина    Свържете се с автора на петицията