Петиция

за временна забрана на реекспорта на инсулини и други жизненоважни медикаменти от България

До Министъра на Здравеопазването

До Управителя на НЗОК

До Омбудсмана на Република България

Пациентите, които ползват инсулини, биологични средства, нискомолекулни хепарини и други жизненоважни медикаменти,  са в непрекъснат риск да останат без лечение. Причината за това е реекспортът на тези лекарствени средства. Каквато и да е причината за липсващите медикаменти, животът на пациентите не може да бъде поставян в опасност в името на печалбата.

Настояваме МЗ, НЗОК, ИАЛ и българското правителство да гарантират на пациентите, че животът им няма да зависи от морала и алчността местната аптека или склад за лекарства. НЕДОПУСТИМО е да има липса на жиизненоважни медикаменти. Държавата трябва да може да се справи с проблем, произтичащ от сблъсъка на правото на бизнеса да печели и правото на пациентите да бъдат живи и да се лекуват.

Реекспортът се извършва или от "големите складове", или от аптечните мрежи, или по друг начин, обикновено легален. Ние искаме ние и нашите деца да са живи, да не треперим всеки месеч, че ще останем без последната ампула или таблетка от животоспасяващия ни медикамент. Животът ни е по-важен от печалбата. 

Все по-често получаваме сигнали и оплаквания за липса на инсулини и други животоподдържащи медикаменти в аптечната мрежа. Пациентите, които са в диабетните фейсбук групи, около 9 000 души, са принудени да се молят за инсулини на другите диабетици. Но на лечение с инсулин са над 77 000 диабетици, които нямат достъп до диабетните групи и животът им е оставен на произвола на съдбата и на случайността. Непрекъснато липсват инсулини в Русе, Дупница, Благоевград, Пирдоп... Само една от фирмите създаде телефон на пациента, където може спешно да се съобщи за липса на медикамент. Другите фирми отказват да създадат такъв телефон и пациентските организации сме принудени да "решаваме проблемите" с подръчни средства, изпращайки инсулини и др. чрез куриер, често без абсолютно задължителния температурен режим. Заявките в аптеката не гарантират, че ще има инсулин след ден - два или седмица. Човек може да оцелее без инсулин максимум 24 часа.

Жертва на реекспорта са и биологичните средства за лечение на ревматоиден артрит, болест на Бехтерев и други ревматоидни заболявания, които обхващат около 4 500 пациенти. Реекспортират се дори нискомолекулните хепаринови препарати, които са евтини, но са жизненоважни и от тях например зависи животът на бременните с тромбофилия. Понякога отчаяни пациенти купуват медикаментите си от аптеки в Турция, Гърция, Румъния, Сърбия. Купуването и пренасянето на медикаменти обаче поставя пациентите в риск да купят фалшив медикамент или негоден медикамент. Ние, пациентските организации, подадохме сигнали до всички институции. Отговорът на институциите обикновено е, че това е легално. Отговорът на вносителите пък е, че количествата за задоволяване на потреблението се доставят, но се прави реекспорт. 

Искаме да обърнем внимание на факта, че при инсулините, биологичните средства и нискомолекулните хепарини не може лесно и бързо да се заменя един медикамент с друг, а понякога - това е недопустимо и невъзможно поради специфика на заболяването при конкретния пациент.

Ето защо, призоваме институциите да намерят механизъм и да осигурят наличието на жизненоважните медикаменти в българската аптечна мрежа - било като забрани временно реекспорта на тези медикаменти в трети страни, било като се създаде организация за контрол на доставките и реекспорта и се гарантират количествата медикаменти за българските граждани.

Сдружение "Диабет и предиабет"    Свържете се с автора на петицията