Социално-икономически мерки в подкрепа на българските работещи родители

През месец юли 2020 година управляващите приехте мерки за подкрепа на бизнеса през идващата по техните думи „тежка зима”. Сега върви обсъждане на мерките и начините, при които ще функционират детските градина и училищата през новата учебна година. Най-неблагоприятният вариант за родителите и децата е детските градини да бъдат затворени, а училищата – на дистанционно обучение.
Но дори това да не се случи, „благоприятните варианти”, които се предвиждат, водят до редица проблеми за работещите родители. Част от обмисляните решения са: 1 седмица присъствено обучение – 1 дистанционно; без занималня; половин ден в училище/детска градина; част от класовете да са присъствено – част дистанционно; он-лайн обучение при болен ученик, което може да продължи с месеци и т.н.
Всичко това означава, че дори да не бъдат официално затворени детските градини и училищата, поне един от родителите реално ще бъде възпрепятстван да работи, тъй като трябва да остане у дома, за да обучава и се грижи за детето/децата си. Проблемът става още по-голям за родители с повече от 1 деца. В момента няма нормативно установена възможност работният процес и работният ден на родителите да бъдат съобразени с подобна реорганизация на учебния процес. Родителите нямат право по тяхно желание да работят на половин работен ден, нито могат 1 седмица да работят, една да са у дома с децата. А що се касае до децата 1-4 клас включително, същите не могат да остават без надзор у дома. Проблем ще се появи и при карантинирането на клас или група в детската градина/училище, където за неопределено дълъг период поне единият родител трябва да е у дома с децата си.
В тази връзка мислим, че е крайно наложително да бъдат предприети и обявени мерки в подкрепа на работещите родители, но само на тези с деца до 14-годишна възраст, които нямат възможност да работят от вкъщи. Мерките да са приложими и за РАБОТЕЩИТЕ/загубилите работата си заради Ковид 19 родители, независимо от възрастта на децата им. Ограничаването на обхвата на родителите, спрямо които ще важат мерките, е с цел да се избегнат злоупотреби от недобросъвестните лица.

Това, което ние предлагаме и за което настояваме, е следното:
1. Родител на дете до 14-годишна възраст ДА ИМА ПРАВОТО да избира продължителността на работния си ден - 4/6/8 и т.н. часов. Разбира се тази организация ще води до промени в заплащането на труда му пропорционално на намаленото работно време, но е за предпочитане пред оставането изобщо без работа. Така родителят няма да изгуби работата си, работодателят – работника си, а родителят поне за половин ден ще може да се грижи за детето/децата си. Това е добра възможност и за самите работодатели да организират работния процес в условията на Ковид 19 – пандемията;
2. Родител на дете до 14-годишна възраст, който трябва да се грижи у дома за детето/децата си, да може да ползва отпуск за временна неработоспособност („болничен”) за целия период, в който децата/детето не са на училище или детска градина в типичната ни и позната организация на учебния процес. Т.е. ако 1 седмица са присъствено, една дистанционно, за неприсъствената седмица родителят да може да ползва „болничен”. Тук трябва да бъде осигурена и възможността болничният лист да се заявява електронно и електронно да се изпраща на работодателя, за да не се получава струпване на хора, които през седмица ползват болничен за децата си. Въпреки, че тук остава проблемът с малките деца, които няма да са на занималня и пак половин ден някой трябва да е с тях.;
3. Родител, ползващ неплатен отпуск за оглеждане на дете до 8-годишна възраст или ползващ 6-месечен „служебен” неплатен отпуск с цел полагане грижи за детето/децата, за времето в което не посещават детска градина/училище, заради вируса, да бъдат подкрепени в размера на минималната работна заплата за всеки месец от невъзможността им да работят. А ако са изчерпали този си отпуск, да им бъде даден допълнителен. Неплатен отпуск + обезщетение да бъдат предоставени на всички родители с деца до 14-годишна възраст. Ако родителят е самотен, помощта да бъде в по-голям размер;
4. Родители на деца до 14-годишна възраст, съкратени от работа по време и във връзка с Ковид 19 (а не трайно безработни) или изразходили платения си и неплатен отпуск, които трябва да останат у дома и да се грижат за децата си, да бъдат подкрепени с минимална работна заплата за времето, през което детето/децата им не могат да посещават детска градина/училище (за останалите без работа) и допълнителен платен годишен отпуск за тези, които са го изразходили.
5. При масово затваряне на детски градини и училища, причината да не бъде обявена като „извънредна епидемиологична обстановка”, а като карантина, т.е. че са затворени, поради карантина (заради Ковид 19), за да може родителите да се възползват от правото си на болничен за отглеждане на дете у дома по време на тази реална карантина. Защото това, което се случи през пролетта на 2020-та година беше следното: реално имаше карантина, но формално не беше обявена такава и работещите родители бяха лишени от правото си да се възползват от отпуск за временна нетрудоспособност за полагане на грижи за детето/децата си.
Тези мерки, освен при напълно дистанционно обучение, да бъдат приложими и при различните форми на реорганизация на учебния процес/посещенията в детските градини, различаващи се от неговото нормално и обичайно протичане – напр."смесен тип" обучение - присъствено/неприсъствено/половин ден/на смени и т.н., както и при карантиниране на заболяло дете/учител. Защото макар и формално у-щата и детските градини да не бъдат затворени, а реорганизирани по гореописания начин, родителите са възпрепятствани да ходят на работа.
Продължителността на посочените мерки да се отнася до есенно-зимния период (до отпадане на необходимостта), освен т.1, която по принцип трябва да бъде застъпена в трудовото ни законодателствто, както е в ЕС и САЩ.
Считаме, че на родителите с деца от 1-ви до 4-ти клас включително, трябва да бъде предоставена и възможността да избират дали децата да преминат една „нулева” учебна година, вместо спряганите варианти за обучение, които смятаме, че при тези малки деца ще нанесат големи образователни щети, които не биха се случили дори при отлагане с една година на обучението им. От друга страна, ако ситуацията не отмине тази година, би било добре да се помисли за законодателна промяна, чрез която се регламентира възможността за обучение на най-малките при условията на т.нар.”домашен родителски кооператив”. Родители на 5-6 деца (1-ви – 4-ти клас) да имат правото да наемат начален учител за децата, който да ги обучава в домашна обстановка. Тази мярка ще опази живота и здравето на учителя и децата, а същевременно те ще са в пряк контакт с него и с образователния процес. Няма да изгубят време и учебен материал, няма да търпят негативите на дистанционната он-лайн форма на обучение.
Надяваме се, че родителите ще бъдат подкрепени и няма да се налага всеки да оцелява самостоятелно, което би обрекло много семейства на глад, затруднения и неволи. Надяваме се в най-кратки срокове да уведомите работещите родители какви мерки ще бъдат предприети в защита на тях и техните семейства.

Деница Жикова    Свържете се с автора на петицията