ОТВОРЕНО ПИСМО относно законопроект за държавния бюджет на Р България за 2026 г.

ОТВОРЕНО ПИСМО относно проект за Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г.  

До:

Министерски съвет на Република България

Комисия по бюджет и финанси към Народното събрание на Република България

Омбудсман на Република България

Председателя на Народното събрание на Република България  

Уважаеми дами и господа,

Ние, долуподписаните граждани на Република България, сме силно обезпокоени от съдържанието и начина, по който се предлага Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., поради следните причини:

1. Срокът за обсъждане е 1 ден – от 03.11.2025 до 04.11.2025 г., което е нарушение на чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове. Съгласно този текст проектите на нормативни актове се публикуват за обществено обсъждане за не по-малко от 30 дни, освен при изключителни случаи, които следва да бъдат надлежно мотивирани. В случая липсва публична и обоснована мотивировка за съкращаване на срока, което представлява нарушение на принципите на прозрачност, предвидимост и участие на гражданите в процеса на вземане на решения.

2. В проекта е включено въвеждането на задължително СУПТО, което нарушава принципа на единство на предмета на закона. Законът за държавния бюджет следва да урежда финансовото разпределение на приходите и разходите на държавата, а не да въвежда административни или контролни режими. Подобно включване е злоупотреба с процеса на законодателство – вмъкване на разпоредби, несвързани с материята на бюджета, в закон, който се приема бързо и с ограничени дебати. Решение № 4931/19.04.2021 г. на ВАС по дело № 1803/2021 г. вече е обявило въвеждането на задължителни изисквания за СУПТО за незаконосъобразно, поради липса на оценка на необходимостта и на очакваните финансови и административни последици.

3. Предлаганите промени в данъчно-осигурителната политика – повишаване на минималната работна заплата и максималния осигурителен доход, увеличение на осигуровките с 2 % и удвояване на данъка върху дивидентите от 5 % на 10 % – представляват сериозен удар върху българския бизнес. В самият ЗДБРБ предвидените приходи от данък дивидент при ставка 10% парадоксално са по-ниски от текущите при ставка 5%. Двойното увеличение на практика това ще доведе до: по-високи разходи за работодателите и намаляване на стимулите за наемане на персонал; по-нисък реален доход за предприемачите и инвеститорите; натиск върху цените и инфлацията, тъй като предприятията ще прехвърлят част от тежестта върху потребителите. Резултатът от тези мерки ще бъде обратен на целта за икономически растеж – фалити, съкращения, увеличаване на сивия сектор и отлив на инвестиции.

4. Бюджетът предвижда увеличаване на административния апарат и ръста на възнагражденията в държавния сектор (образование, МВР, съдебна система и др.), докато бизнесът е изправен пред по-високи данъчно-осигурителни тежести. Вместо оптимизация и дигитализация на администрацията, държавата разширява разходната си част, без подобрение в ефективността. Пример е МВР, което – въпреки рекордния брой служители на глава от населението в ЕС – не гарантира сигурността на гражданите, както и образователната система, която остава с ниски резултати при рекордно финансиране за 2025г. Съгласно доклад на Фискален Съвет на РБ по разходи за сектор "Вътрешен ред и сигурност" България е на челно място в ЕС с 2,7% от БВП, докато средният дял в ЕС е 1,7% от БВП. Съгласно друг доклад на ФСРБ разходите за "Правосъдие" у нас са най-високи в целия ЕС: 0,7% от БВП, при средно 0,3% за ЕС, следвани от разходите за "Полиция" - 1,3% от БВП, при 0,9 при ЕС. Също така, множество институции имат припокриващи се компетенции (напр. АПИ и МВР–АПИ, което води до неефективност и корупционен риск). Необходима е дълбока административна реформа, а не нови разходи.  

5. Държавни разходи над 39% от БВП водят до необходимост от нови заеми или повишаване на данъците, което е финансов риск и допълнителен натиск върху икономиката. Когато публичният сектор не изсмуква ресурсите на частния бизнес има повече възможности за генериране на БВП, а това увеличава дългосрочната устойчивост на растежа и заетостта. 

6. Размерът на СРЗ в държавния и публичния сектор изпревари СРЗ в частния сектор - номинално и по ускорение на ръстта при положение, че производителността на труда в публичния сектор не показва съответния растеж. Тази тенденция е икономически и социално недопустима, защото изкривява пазара на труда. Предложеният проект за 2026г. задълбочава това неравновесие чрез нови увеличения на възнагражденията и щатовете в публичния сектор без съпътстваща реформа за ефективност и контрол на разходите.

ИСКАНИЯ:

1. Да се удължи срокът за обществено обсъждане на законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. до минимум 30 дни, съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗНА.

2. Да се извадят от проекта всички текстове, които не са пряко свързани с бюджета, включително тези за задължителното СУПТО и други административни режими.

3. Да се проведат обществени консултации с представители на бизнеса, граждански и браншови организации относно мерките, водещи до повишаване на административната и осигурителната тежест и данъка върху дивидентите, докато не бъде направена независима икономическа оценка на въздействието.

4. Да се извърши реална оптимизация на държавната администрация, чрез сливане или закриване на звена с припокриващи се функции и контрол върху ефективността на институциите.

5. Да се осигури прозрачност и отчетност на всички структурни промени и разходи по сектори чрез публични отчети и участие на бизнеса, гражданските и браншовите организации.  

Настояваме Министерският съвет и Народното събрание да се съобразят с изложеното и да защитят обществения интерес, прозрачността и правовия ред в процеса на приемане на държавния бюджет за 2026 г.

Подпис: (граждани и представители на бизнеса)  

Radostina Hlebarova    Свържете се с автора на петицията