Против маските на открито

Уважаеми проф. д-р Костадин Ангелов,

започвам писмото си с уточнението, че моята прабаба – Ангелина Радуилска – е била благороден и кадърен доктор. За съжаление, нито някой от нейните трима сина, нито някой от нейните четирима внука е продължил делото ѝ, но пък ни остана заветът – да имаме респект към лекарите, които церят и спасяват животи.

Безспорно всички сме длъжници на Вас и на Вашите колеги не само в последните седем месеца, а по принцип. Дълго може да се дебатира дали българите ценим медицинския персонал. Моето мнение е – да. Разбира се, има случаи в които се прокрадва напрежение, даже се стига до физическо насилие, но това са инциденти, които в никакъв случай не бива да бъдат възприемани като обичайна и срещана практика.

Нацията ни доказа, че може да бъде обединена и в името на здравето, и в името на това – Вие, които сте на първа линия, да знаете с какво се сблъсквате. Прибрахме се по домовете си, спазвахме чинно мерките, ръкопляскахме. Да, отново имаше изключения от общото правило, което се бяхме съгласили (като един вид морален договор) да спазваме – съхранението на всеки един.

Да, малко по малко започнахме да анализираме. Първо у дома, затворени между четири стени с най-близките си, сетне обсъждахме с приятели с дипломи и опит, даващи им право да обосноват издържано становище, на което да се доверим.
В началото инакомислещите се възприемаха за провокатори, но с течение на времето си вадехме поуки от това, което споделят, без обаче по никакъв начин да нарушаваме мерките, наложени ни.

Нека малко разведря обстановката с едно лично прозрение – благодарение на тази епидемия/пандемия мнозина научиха, че когато кихат или кашлят, е редно да сложат ръка или лакът пред устата си. Също така немалко прозряха, че песничката „Хей ръчички, хей ги две те ме слушкат най-добре! Едната мие другата, а пък двете лицето“ не е само за забавление, а има и възпитателен характер.
Та за тази половин година хигиенната култура значително се повиши. И да, пътувайки с градския транспорт, наблюдавам как дезинфектанти и мокри кърпички се ползват в промишлени количества.

Дистанция се спазва. Масово на подсъзнателно ниво си наложихме, че трябва да бъдем по-далеко един от друг. Забележете – дори на улицата между хората има невидима бариера, която никой не преминава. Е, освен ако две възрастни приятелки не дочуват и по тази причина трябва да се приближат, но пък са с маски.

Стигаме до маските. Убеден съм, че знаете колко много хора получават проблеми с гърлото си след продължително носене. Аз съм с опериран нос и тя ми затруднява дишането, когато я поставя. Задушавам се буквално, но спазвам правилата – в магазините, в обществения превоз за успокоение на околните. Не съм убеден, че тя предпазва – от една страна възпрепятства пипането на лицето с мръсни ръце, но от друга гледна точка ни дава измамно спокойствие.

Във връзка с нареждането от четвъртък маските да се носят и на открито, Ви уведомявам официално, че няма да спазвам това правило, което наистина чувствам като насилие над собствената ми личност.
Моля Ви, преоценете взетото решение, защото то ще разгневи голям брой хора, които тотално ще се противопоставят на спазването на трите Д-та и така пропастта между паникьори (с по две маски една върху друга) и привърженици на теорията за световната конспирация ще породи огромно напрежение в обществото.

По-целесъобразно е маски на открито да се изискват единствено, където има струпване на хора.

„Прекален светец и Богу не е драг“, а строги (необмислени) мерки ще доведат до неподчинение. Извън политическите борби, трябва да бъдем заедно като граждани. Едно цяло. Правителството досега има що-годе адекватен отговор на случващото се, стараейки се максимално да не затруднява бизнеса, за да не рискува работни места. Подписвайки такава крайна заповед рискувате да се стигне до размирици.

В самото начало на извънредното положение с имейл предложих на генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски да се създаде обща платформа (сайт) със съвети и статистика. Радвам се, че това се случи и coronavirus.bg·съществува.

Предвид деликатното и трудно положение, днес предлагам да се създаде Медиационен център с цел търсене на изход от това разцепление на обществото.

С уважение,

Мимо Гарсия, студент по журналистика

и всички подписали петицията.

П.П.: Призовавам всеки желаещ да изложи своето становище до министъра на следния имейл: minister@mh.government.bg

mimogarsiaprotivmaskitenaotkrito2.jpg




Facebook