По повод почитане паметта на жертвите на Холокоста

До Народното събрание на Република България

 

ОТВОРЕНО ПИСМО

На Български хелзинкски комитет във връзка с декларацията на 41-то Народно събрание на Република България по повод 70-годишнината от спасяването на българските евреи и почитане паметта на жертвите на Холокоста

 

Български хелзинкски комитет оценява високо усилията на българското гражданско общество за спасяването на евреите-български граждани от депортация в нацистките лагери на смъртта по време на Втората световна война. Тези усилия, включващи значителен личен риск и саможертва, се увенчаха с успех и донесоха заслужено международно признание на спасителите на българските евреи. Те заслужават висока оценка от всички български институции, включително от българския парламент. В декларацията на Народното събрание са посочени и е отдадена почит на лица,  организации и институции, изиграли своята роля, за да се стигне до благоприятната развръзка. Претеглянето на техните заслуги е въпрос, който стои не пред политически орган, а пред историческата наука.

Заедно с това, с тревога отбелязваме изопачаването на някои исторически факти и опитите за прикриване на отговорността на българските власти за депортацията на повече от 11 000 български евреи от окупираните от българската държава територии в Кралство Югославия и Северна Гърция. В декларацията на Народното събрание се твърди, че този престъпен акт е „предприет от хитлеристкото командване”. Изразява се съжаление, че „не било във възможностите на местната българска администрация да го спре”. В действителност, депортациите са дело на тогавашната българска администрация както на местно, така и на централно ниво. Българската държава ги е  договорила суверенно с нацистка Германия, суверенно ги е планирала и провела, предоставила е тези хора на нацистките власти със знанието, че ги изпраща на смърт. Беломорието и Македония са изцяло интегрирани в българската държава, за което говорят официалното титуловане на монарха като „Цар Обединител”, печатите на всички местни български учреждения, носещи надпис „Царство България”, разпростирането на българската юрисдикция върху тези земи, даването на българско поданство на жители от тези територии. Обстоятелството, че интегрирането на тези територии е временно и не е международно правно признато се отнася до всички територии, придобити през войната, които могат да бъдат окончателно присъединени към една или друга държава едва след мирен договор. Тогавашните български власти никога не са изразявали намерение  или предприемали стъпки за спиране на депортацията. Напротив, съществуват официални петиции на еврейските общности в окупираните територии до царя и премиера с искане на евреите да бъде дадена възможност да придобиват българско поданство. Тези петиции обаче не получават никакъв отговор. Лишаването на евреите от окупираните територии от възможност да придобият българско поданство е последица от решения на самите български власти като Закона за защита на нацията и Наредбата за поданството в „новите земи” от 5 юни 1942 г.

Изразяваме възмущението си, че българският парламент отказва да признае отговорността на тогавашните български власти за съучастието в този геноцид. Той трябваше да го направи и трябваше да поднесе извинение пред жертвите. Свободните хора в едно свободно и демократично общество не би трябвало да изпитват притеснения да се изправят пред своето минало, колкото и нелицеприятни да са някои факти. С това, повече от всичко друго те заслужават доверието и уважението на другите и доказват, че са честни и надеждни партньори. Българското общество е доказало, че има честността и куража да го направим дори по отношение на събития и периоди от българската история, които са по-близки до днешния ден.

Призоваваме българката общественост, институциите, неправителствените организации, партиите, медиите, учените и гражданите на нашата страна да обсъждат събитията, свързани с този, изпълнен както със саможертва, така и със зъл умисъл период от нашата история в тяхната противоречива пълнота. Ние дължим това както на спасителите на българските евреи, така и на онези, които загубиха живота си в газовите камери на Треблинка.

Настоящата декларация е отворена за присъединяване от лица и организации, които споделят нейния дух.

Можете да подкрепите това писмо, като подпишете петицията!


Български хелзинкски комитет    Свържете се с автора на петицията