1. Нека уточним, че искаме реални и ефективни наказания за лица упражняващи насилие над животни.
2. Добре да формулираме какво означава, лицето да не полага нужните грижи. Както се казва "точка по точка".
3. Да се включи в петицията призив, най- вече към медиите, да иформират в специализирани 1-2 минутни /дори/ мини предавания, настоящите и бъдещи стопани на животни, за отговорностите които произтичат от вземането на любимец у дома. Да опитаме да избегнем случаите, в които всеки си казва, че е лесно да се гледа животно или д вземат любимец за децата си, а след като животното почне да прави обичайните поразии, то да бива изритвано на улицата. Хората трябва да знаят, че малкото животно се нуждае от създаване а навици, от ежедневни разходки, от внимание и нежност.
4. Нека хората биват информирани, как да се отнасят към домашните и уличните животни. Нека знаят, че ако изкрещиш или замахнеш пред животното, то ще се излаши и в голямпроцент от случаите, ще нападне за да се защити. Нека разберат, че животните НЕ разбират какво им говорим, а разбират интонацията и тона на гласа ни. Всеки силен звук, шум, всяко рязко и близко до тях движение е ЗАПЛАХА за животното, на орто то реагира като към заплаха.
5. Да се дава информация, че уличните животни /а и домашните/ си имат територия, която бранят.
6. Хората да се научат, че при среща сулични животни НЕ бива да викат, крещят, ритат, хвърлят, бягат и т.н. В такива случаи се минава внимателно и по възможност с нежно и гальовно говорене към животното.
Трябва да се разбере, че да говориш на животно не е лудост!Колко пъти тази тактика ми е спестявала неприятности.... Освен, че изпитвам обич и уважение към животните, ценя живота и правото им на съществуване, уважавам и зачитам територията им, както ние своя дом. Както всяко живо същество, те реагират добронамерено на мил и нежен тон. Ако човек говори нежно и мило на децата си, на хората около себе си, то няма да е трудно да комуникира с животните.