Травмите в българската история, причинени от трупове, вследствие от куршуми на гранични полицаи, не могат да бъдат излекувани с мълчание. Още повече, че преброяването на телата край границите ни, дори и само на българските, не е завършено и осмислено. Между 1947 г. и 1951 г. в такива зони загиват поне 172-ма души, а според Димитър Луджев, който е бил военен министър, между 1961 г. и 1989 г. са застреляни още 339 българи.

http://reduta.bg/v2

#2706: Димитър Ив. Ганев - Рикошет вместо памет 

 Интересно, никой не брои загиналите при прекосяване на държавната граница между 1878 и 1944 години, Или всички вие смятате, че застреляните са си го заслужили.  Приемам, че преброяването на телата край границите ни не е завършено и осмислено. Всяка власт има своите добри и лоши правила, закони, управници, "приятели и врагове". Ние  сме малка страна и е редно да си изясним кой ни е приятел и кой ни е враг и в учебниците не искам да прочитам , че до 1878 година е имало "турско присъствие", че "братята англичани" са бомбардирали София за наше добро и т.н.