За правото на работа, на инженерите-геодезисти

Петър Кьосев

/ #148 Re:

2012-11-28 15:42

#145: инж. Ангелов -

инж. Ангелов,  КИИП и СГЗБ вече са представили свои становища, в които са описали забележките си към законопроекта. Едва ли ще успеете да активирате толкова бързо нов импулс в тези организации. В случая беше необходимо да се съберат членовете на КИГ, за да се види, че писмото до Фидосова не отразява реално мнението им. Иначе в момента не се сещам какво друго може да се направи.

Всъщност трябва да се поучим от организацията на АГФ, брилянтна бих казал: набелязани са целите в защита на членовете на асоциацията и се изпълняват стриктно- назначава се "ликвидатор" на АГКК, прокарва се ЗГК, издига се за председател на КИГ човек, който да е уж "лице" на гилдията и накрая в "12 без 5"  се прокарва и чл.4а. Прави впечетление търпението, с което се подготвя почвата за концесия,  вярната оценката за апатията в гилдията (2 години никой не надига глас срещу публично обявения законопроект) т.н. По-горе  бях писал, че въпросните фирми просто са длъжни да действат в този дух. Няма обществени поръчки години наред, писмата до премиер, министри и други не срещат подкрепа  и накрая на 50 активни човека им писва и решават да си спретнат концесия за години наред и да не се молят на разни приходящи в МФ, МРРБ и други. Ако все пак се провалят сега, мисля че останалите фирми и физически лица следва да помислят за създаване на подписка за отмяна на чл 38 от ЗГК, а защо не и на цялата глава за камарата в него, след очевидното неизпълнение на функциите й.  В същото време трябва да се създаде организация, която малко или повече да действа като сдържаща сила срещу последващи напъни за монополизация на професията. Убеден съм, че ако не успеят сега, АГФ ще продължат по друг начин и с упорство да защитават интересите си. Имат си устав, публично са го обявили, изпълняват го и знаят че ще спечелят, защото  50 активни струват колкото 1000 незаинтересувани, очевидно гилдията е апатична. Та както казах, най-важното е да се поучим и действаме, ако вече не е късно.