ДОЛУ РУСКИТЕ РЪЦЕ ОТ УКРАЙНА!

Изглежда разбираемо, преди да бъдат разгледани поставените в предходния фрагмент въпроси, да се направят някои уговорки от терминологично естество. Във връзка с това нека си представим, че до нас е достигнал следният текст:

«Има ли някой, който да не знае какво е това “стол”, “маса”, “чаша”, “нож”? Уважаеми читателю, преди да съдим за другите, нека да проверим себе си. За определеност да се спрем на думата “стол”. Да се каже, че нещо, върху което се сяда, е стол, не е уместно – случва се да сядаме и върху масата, и на камък, и на земята. Можем да се опитаме да отстраним последните възможности, като добавим, че столът има облегалка. Но така ли е наистина? Ами ако допълним определението с това, че столът има крака? Но и магарето има крака и можем да седнем върху него. Да кажем, че столовете са от дърво? Пак не може – правят се и от метал, пластмаси. Е, какво е тогава “стол”? Не може ли най-после да изброим всички възможни столове?»

Горните редове са взети от книгата на проф. Петър Бърнев и Петър Станчев, озаглавена «Размити множества» (1987). Цитираният текст е придружен от илюстрация на различни видове столове, след което продължава така: «Явно е, че може да има и други [столове], дори и такива, които още не са направени. И така, какво е това “стол”? В българския тълковен речник (издание на “Наука и изкуство”, 1976 г.) пише, че столът е “покъщнина за сядане с облегало или без облегало”, а думата “покъщнина” се определя така: “всичко, каквото е потребно за обзавеждане на къща за живеене, домашни вещи, мебелировка”.»

След като във визираното издание е потърсена справка от сравнително стара версия на тълковен речник, повече от естествена е необходимостта да се провери каква дефиниция за «стол» битува днес – в най-високопоставените академични среди, например в Института за български език към БАН. Така можем да открием следната дефиниция:

«Мебел с облегало или без облегало за сядане на един човек.»

Както се вижда, думата «покъщнина» е заменена с «мебел». И вероятно това е правилно, доколкото «покъщнина» е дума с твърде широк смислов ареал. Вижда се и друго – че е запазена характеристиката «с облегало или без облегало», откъдето може да се направи изводът, че въпросното уточнение е много важно. В същото време, добавено е допълнително дефиниционно уточнение – «за сядане на един човек». Това възбужда въпроса: ако на някой стол седнат двама души, той престава ли да бъде стол?

Впрочем, текстът на «Размити множества» носи идентична забележка, отнесена към обвързването на думата «стол» с думата «мебелировка». Тя гласи:

«Но според това определение градинските столове, столовете в кината, сладкарниците не са столове.»

Наложителна ремарка (1). Вероятно мнозина вече са си задали въпроса: кому са необходими подобни разсъждения, защо, след като началото бе свързано с оценката на един 6-секундов клип, който осмива руската териториална лакомия и геополитическо самоуправство, се дебатират чисто езикови проблеми? Отговорът е колкото подразбиращ се от само себе си, толкова и масово пренебрегван: защото – искаме или не искаме –разсъжденията на тема «арт-провокация или откровена пошлост» преминават през проблема за смисъла на думите и тяхната (най-често!) недисциплинирана употреба.

Един пример. Вероятно мнозина са чували фразата «правоъгълник със заоблени ъгли». И днес тя се употребява нашироко в различни рекламни послания: за сладкарски форми (калъпи), за стенни огледала, за всевъзможни етажерки, за плотове на маси, за визитни картички, използва се при полиграфичното оформление на книги, тетрадки и бележници... В «Adobe Photoshop» дори съществува инструмент за компютърна графика, наречен «Rounded Rectangle Tool».

Нека обаче се запитаме: що за правоЪГЪЛник може да бъде геометрична фигура, в която няма нито един ЪГЪЛ?

Като цяло хората раждат и използват множество подобни изрази. Да речем, те говорят за «цифри» от порядъка на 1 милион или 1 милиард – при положение, че в десетичната числова система цифрите са само 10: 0, 1, 2, 3... 9. Нещо повече, хората записват в официални издания на речниците си твърдението, че «цифра» е синоним на «число». Sic!

(Следва продължение)