СПРЕТЕ ГЛАДНАТА СТАЧКА! ОТГОВОРНОСТТА Е НА ВСИЧКИ НАС

Изпитвам потрес като чета някои от коментариите против антикоминистическата и антиолигархическата позиция на Едвин Сугарев. Всенародният изблик на любов в метафората „червени боклуци” би бил твърде лек упрек спрямо тези коментатори...Затова ще отмина снизходително мненията им. Слава Богу, съществуват достатъчно много и точно противоположни мнения – на изявени интелектуалци, с чиито постижения се гордеят българите по света. И точно те сега са в защита на самоотвержената позиция на Сугарев. Разбирам обаче голямата им тревога от животозастрашаващата опасност пред стачкуващия. Разбирам молбите им да споделят каузата му. Родът Сугареви е дал твърде много за страната ни и за световния елит, това са потомствени строители на България (проф.Делчо Сугарев, чичото на Едвин е един от проектантите на „Борисовата градина”,”Национален стадион „Васил Левски”, „Кайлъка” и мн. др., ; тук са и имената на проф. Стефан Сугарев, Музикална академия, проф. Здравко Сугарев, Икономически институт, всички те от средата на миналия век градят имиджа на България по света.) Затова доблестта на Едвин Сагарев да защити чрез собствения си живот хуманните принципи на съвремието е обяснима и разбираема. Достатъчно е да прочетем книгите на Едвин Сугарев за Николай Райнов, за Вутимскии или за Далчев, неговата поезия и проза… Създаващият човек, градящият човек, има право да протестира, за да защити честта и достойнството си от ония, които Партията никога не научи да кажат дори леко”извинете”, а знаят само едно:”кръв повръщам, власт не връщам”! Това са двата полюса. И нищо по средата.

На комунистите „експерти” в днешното правителство генно не им е присъщо да върнат властта на народа. Засрамването е привилегия на духовния, на извисения човек. А ние ? – ние не можем да си позволим да сме хладнокръвни пред загубата на надежда за хуманитарните умове на България. Умолявам ви хора, които можете да се наречете Човеци, погледнете в дълбочина и перспектива каузата на Сугарев – призовете го да застане в редиците на протестиращите, да прекрати гладуването, което беше предостатъчно дълго и рисково, малцина имат смелост да се подложат на такова изпитание. Нека Едвин продължи стачката си с таланта на своето перо. С интелекта и познанията си за света на злото, но и на хуманността, Едвин ни е нужен сега.