Петиция за въвеждане на цялостни мерки за децата, грижата и образованието по време на кризата, причинена от COVID-19

ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО Г-Н КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ

МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ДО Г-ЖА ДЕНИЦА САЧЕВА

МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

ДО Г-ЖА РУМЯНА ПЕТКОВА

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АСП

ДО Д-Р ЕЛЕОНОРА ЛИЛОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДАЗД

ДО Г-ЖА ЗОРНИЦА РУСИНОВА

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА И

ДО ИНЖ. ДАНИЕЛ ПАНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА НСОРБ

ОТВОРЕНО ПИСМО

с искане за въвеждане на цялостни мерки за децата, грижата и образованието по време на кризата, причинена от COVID-19

В края на извънредното положение и предстоящия закон, въвеждащ епидемичните мерки, България все по-ясно дефинира и вече започна да прилага икономически мерки в защита на работодатели и работещи. На този етап притеснението в обществеността от все още в голяма степен неясния механизъм, по който се определят приоритетите за прилагане и отмяна на мерките, започва да нараства паралелно с необходимоста от намиране на нова нормалност в грижата, възпитанието и образованието. Това отворено писмо има за цел да насочи вниманието към вече болезнената липса на подкрепящи мерки за грижата и образованието на децата в България по време на кризата, причинена от COVID-19. Апелираме час по-скоро фокусът на управляващите да бъде пренасочен от рестриктивните мерки, които бяха належащи в началото на извънредното положение, към трайната и дългосрочна грижа за детското развитие, благополучието и образованието през периода на пандемията.

Изявяваме своето очакване и готовност да оказваме пълна подкрепа за изготвянето на подобни мерки, които ще дефинират и гарантират една нова, жизнено необходима за всички деца “отговорна и здравословна нормалност” в грижата, възпитанието и образованието. Всички мерки, които ще бъдат предложени, следва да важат при зачитане на правото на свободен избор на родителите дали да пуснат детето си в предпочитаната от тях форма на грижа/ образование или не. Прилагаме следното предложение за основополагащи принципи, които да залегнат в определянето на мерките за излизане от карантината за всички деца.

1. Своевременност. С падането на извънредното положение на първо място е необходим анализ и план за поетапното връщане към нова нормалност на всички детски структури - общински, социални, частни, и неформални;

2. Съвместимост с общата тенденция сред европейските държави, според която точните мерки за децата са тези, които едновременно ги защитават от вируса и валидизират техните права, гарантирани от Конвенцията на ООН: правото на образование, игра и социално включване; правото на равен достъп до здравни и социални грижи. Мнозинството от държавите в ЕС или не са закривали изцяло всички форми на грижа/образование (запазвайки защитени пространства, работещи с малък брой малки деца) или предвидиха отварянето им в етап 2. от плановете си за излизане от карантина, категоризирайки на базата на изследвания местата за деца с много по-нисък коефициент на риск от обществени места като заведения, кина, басейни и др.

3. Фокус върху научната обоснованост. Мерките трябва да следват сложните причинно-следствени връзки между медицинските, социо-културните и икономическите фактори - взимайки предвид известни към момента резултати от изследвания върху децата и COVID-19; изследвания върху механизмите на заразяване; заключения от вече проучени ефекти от затварянето на образователни институции през март, както и останалите валидни към момента мерки за излизане от карантината. Редица държави приеха някои правила, които важат за възрастни, да не бъдат прилагани с децата в същата им строгост - напр. за отстояние между малки деца или между малки деца и персонала, полагащ грижи. В полза на това залегна тенденцията от реномирани проучвания, които показаха, че малките деца не играят водеща роля в разпространението на пандемията COVID-19, в комбинация с факта, че близкият контакт е от съществено значение за развитието, особено на най-малките деца. В резултат, държавите въведоха други - по-гъвкави и неинвазивни - мерки на контрол, сред които: системно тестване; мерене на температура; консеквентни мерки за дезинфекция; възможност приемането и предаването на децата да се случва в двор/предверие/обособено пространство; предварителни графици за поетапно приемане и изпращане на децата.

4. Фокус върху благополучието на всички деца и тяхното право на положително развитие, включително и приоритетно за децата със специални потребности, децата от уязвими групи, децата с извънредна нужда от социално включване и подпомагане.

5. Фокус върху обкръжението на детето. Мерките трябва да бъдат изготвени не с оглед на институциите, а в полза на децата и семействата. Те трябва да осигуряват защитена нормалност и за родителите, които да могат да са пълноценни както в ролята си на такива, така и като работещи или работодатели.

6. Защита на обществото. Тук следва рисковете на заразяване да се анализират съместно с рисковете за (работещи) родители; за бабите и дядовците (които да не се превръщат в целодневни обгрижващи за своите внуци поради липса на друго решение); за уязвимите членове на персонала, като например служители в предпенсионна възраст или влошено здравословно състояние, за които възможна мярка би бил осигурен от държавата платен отпуск.

7. Защита на организациите, работещи с деца, без дискриминиране спрямо техния вид и форма на финансиране - чрез осигуряване на равни възможности за функциониране през периода на пандемия, при спазване на единно дефинирани хигиенни норми и правила.

8. Акцент върху работа с по-малки групи деца.

9. Фокус върху (ре-)адаптация и психологическа подкрепа. Това важи особено за най-малките деца и деца със специални нужди, за наскоро адаптирани деца и за всички деца, които се нуждаят от по-голяма подкрепа в ситуации на преход.

10. Акцент върху дейности на открито за децата под 7 години в образователни институции и социални услуги, както и възможно най-много игра навън. Например, чрез изготвяне на препоръчителни стандарти за провеждане на занятия на открито.

11. Подкрепа за работодателите да предоставят гъвкаво работно време за родителите на деца до 12 г.

12. Прозрачност и диалогичност. Мерките за грижата, възпитанието и образованието на децата не бива да неглижират различните досегашни участници в този процес, нито да дискриминират едни учреждения за сметка на други. Те трябва да бъдат основани на демократичен диалог, в който всяка от различните детски структури да може да допринася, внасяйки от своя опит и учейки се от чуждия. Само така ще можем да гарантираме най- доброто за настоящето и бъдещето на нашите деца.

В заключение, тези критерии поставят на фокус както своевременното намиране на адекватни мерки в подкрепа на всички деца, така и на спешни мерки в подкрепа на цялото разнообразие от структури, които се развиват в сектора на грижа, възпитание и образование вследствие на естествените процеси и динамично променящите се потребности на семействата в демократична България. Обръщаме изрично внимание и на факта, че в актуалните политики за деца по време на COVID-19 при нито една европейска държава не се наблюдава дискриминиране на частните, граждански или неформални структури за развитие и образование за сметка на държавните. Всъщност, тенденцията е по-скоро към приоритизиране на частни и неформални структури за деца, които в по-голяма степен разполагат с нужния ресурс, за да осигурят спазване на препоръчителните мерки - работа с намален брой деца в група, работа навън и др.

Считаме, че грижата за развитието и образованието на децата до момента незаслужено остава встрани от обществения дискурс, провокиран от COVID-19. Децата и образованието са най-мощният двигател за напредък на всяко общество. Услугите в полза на детското развитие са ключови за обществеността и семействата заради огромната си комплексност: тук влизат всички социални и терапевтични центрове за подкрепа; общинските учреждения; сектора на частната грижа и всички неформални структури за възпитание и образование като например, но не само: дневни и детски центрове, извънкласни и спортни дейности, школи, читалища, занимални и др. Ето защо, ние отправяме своето очакване към държавата за оказване на спешна намеса с цел запазване на цялата палитра на възпитателно-образователния сектор - чрез изготвяне на план за децата по време на пандемия, който да не разделя, а да обединява различните форми на грижа, възпитание и образование. Бъдещата концепция с мерки за децата трябва да заложи като цел гарантирането на правото на всяко дете да се завърне безопасно към онази форма на грижа и/или образование, в която е присъствало и преди кризата (или да се адаптира в нова такава, по избор на семейството му). Такава концепция поставя детето в центъра и може лесно да бъде адаптирана към различните форми на грижа и възрастови групи, без да е нужно да се случва обратното.

С помощта на подобни мерки, децата ни ще могат да намерят една нова “здравословна нормалност” в ежедневието си, подобно на възрастните, които вече опитват да направят това. Възвръщането към обичайните дейности - посещаване на детска градина, социална услуга, извънкласни занимания, детски центрове и школи, игра с връстници, общуване, обучителен процес, би гарантирало в голяма степен тяхното пълноценно и цялостно развитие. Нашият апел е планът за това възвръщане да бъде съчетан с правилните умения за преценяване на ползите и качествено управление на риска.

Прилагаме следните документи в подкрепа на това писмо:

ПРИЛОЖЕНИЯ

1. Примерна концепция за противоепидемични мерки за деца до 12г., създадена около принципите за защита на всички деца и защита на всички организации, работещи с деца. Концепцията е публикувана от швейцарската Федерална здравна служба (BAG) на www.proenfance.ch/coronavirus-covid-19

2. Обзор на политиките за деца в условия на COVID-19

3. Обзор: три научни изследвания по темата за COVID-19 и децата.

Оставаме с уважение и готовност за подкрепа,

Десислава Стоева

Мая Донева

Нора Гавазова

Петя Гиева

Организации:

Детската къща

Кооперативна Академия

Сдружение “ИДЕА”

Фондация “Калейдоскоп”

Фондация “Карин дом”

ЧДГ “Монтесори къща на децата”