Образователна реформа

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО 

КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ, 

Във връзка с предвижданите образователни реформи за ежегодна атестация на педагозите и въвеждането на санкции при нарушаване на дисциплината от страна на учениците, желаем да изразим своята позиция. 

До този момент от една страна съществува система за атестация на педагогизите, която при отчетена нейна неефективност, в условията на нарастващия брой  учащи с опозиционно и агресивно поведение, такива, страдащи от зависимости, такива със специални образователни потребности, противообществени прояви, то ест при условия, възпрепятстващи качествения образователен процес и едновременно с това липса на инструментариум, с който педагозите ефективно да овладяват последиците от групи с преобладаващо неприемливо поведение и/ или комплексната динамика при интегрирани групи, формира обществена нагласа за единствена отговорност на педагозите за неефективния образователен процес при пасивни родители и/ или агресивно поведение от страна на същите към педагозите и училищния персонал, когато им бъде съобщено, че тяхното дете се нуждае от подкрепа от училищния психолог, например, че нарушава дисциплината или, че е налице нуждата от подкрепа от детски психиатър, тъй като зачестяват случаите, в които психиатричната подкрепа има животоспасяващо за развитието на детето значение и без която, образованието му не би било възможно. 

От друга страна, досегашната система за санкциониране на учениците е основана на идеята за социално изключване, което единствено повишава риска от най-честите негови последствия и резултати: развитието на опозиционно и агресивно поведение, инициирането и/ или претърпяването на училищен тормоз, инициирането и/ или въвличането в противообществени прояви, развитието на престъпно мислене, развитието на зависимости, като всяко от тези поведения в същността си представлява компесаторен механизъм за задоволяване на емоционални дефицити поради незадоволени или нездравословно задоволени психо-емоционални и/ или базови потребности на децата, като съдържа един и същ елемент и това е привличането на внимание и приобщаване в търсенето на зачитане, социална принадлежност, обич и подкрепа, тъй като човекът е социален вид с психично функциониране и нужди. То ест, досегашната система за санкции, също е дори не просто неефективна, тя дава нежелани резултати.  

Налице е и трети дълбок проблем в системата ни за оценяване на учениците, а именно липсата на действително качествено оценяване, което вместо фактически да етикира ученика (то ест неговата личност с мотива, че се окачествява неговото представяне като ученик) като "слаб", "среден", "добър", "много добър" и "отличен", да фокусира учащите върху действително постигнатите от тях резултати. Именно отново заради противоречивия и нецелесъобразен характер на досеганшната ни система за оценяване, все повече ученици демонстрират незаинтересовантост към постиганите резултати, избягвайки изразяването на истинския проблем, а именно емоционалния отговор на нецелесъобразното оценяване, чувството на срам и отхвърляне, преживявано в училищна среда като отхвърляне от страна на родителското тяло поради психологическите явления проекция и пренос, при които учениците се отнасят към учителите, авторитетни фигури на възрастни, като към своите родители и пренасят чувствата, изпитвани към родителите върху своите учители, неразбирайки разликата в техните роли. Непълноценните и нездравословни взаимоотношения у дома, изразени чрез липсата на интерес към образователния процес, неприязан и неуважение към образователния процес и учителите и проявата на неприемливо, опозиционно и агресивно и/ или крайно пасивно поведение, възникват възоснова проекция и пренос в хода на образователния процес и се явяват основната причина за така станалите известни, определяни като загуба на мотивация и липса на интригуващи учебно съдържание и методи на преподаване, в съвременното българско образование. Тук значим фактор е и развитието на екранни зависимости, също масово разпространени, при които се изменят неврологичното и когнитивното функциониране на учениците, възпрепятстващо адекватното им участие в образователния процес и способността им за пълноценно и активно възприятие на учебното съдържание и работата с него, факт подкрепен и от най-съвременните научни изследвания, които провеждат и български учени като д-р Стоян Везенков и неговия Център за приложни невронауки ВЕЗЕНКОВ. 

Същевременно, актуалните, добиващи популярност, педагогически идеи, проповядващи необходимостта от атрактивно учебно съдържание и симпатии от страна на учениците към учителите, за да бъдат учащите проактивно и ефективно участващи в образователния процес, формира цяло поколение от патологично нарцистично функциониращи личности и несъответстващи на действителността обществени нагласи за хедонистично битие, резултиращо най-често в развитието на зависимости с всички негативни последици от това в търсенето на непрекъснато "забавление" и необходимостта от абсолютна външна валидация, одобрение и симпатия към един човек, за да бъде мотивиран първият за проактивно и ефективно изпълнение на своите граждански задължения и от друга страна, за необходимостта на абсолютната негова валидация, одобрение и симпатия към другите, за да спазва обществените правила и норми. Подобна философия на образованието би имала катастрофален резултат на пълен обществен упадък и зачестяване агресивното и престъпно поведение в обществото, каквито все повече се наблюдават. Разбира се, педагогът следва да извършва своята професионална дейност, съобразно валидното у нас законодателство и регламентираните етични норми, но спазването им невинаги би било повод за проява на лични симпатии и субективно положително възприятие на личността на педагога. 

С оглед на гореизложеното, настояваме за следните действия, които биха довели до ефективни образователни реформи: 

- спиране към настоящия момент на предприетите действия за формиране на нова атестационна система за педагозите и организиране на обществени обсъждания, в които да се даде възможност на педагозите от цялата страна да изразят позициите си от досегашната система за педагогически атестации, за нейните ползи и/ или недостатъци, за техните потребности и възможности за ефективното й подобрение; 

-  организирането на обществени обсъждания за предприемането на законодателни промени, повишаващи ангажираността и отговорността на родителите във възпитанието и обучението, то ест в образователния процес, на техните деца в предучилищна и училищна среда; 

- да се предприемат законодателни промени, гарантиращи защитата на учителите от развитие на диагноза с код Z73.0 по МКБ, по-известна като Синдром на професионално изчерпване, и провеждането на политика за управление на стреса при педагогическия персонал;

- да се предприемат законодателни промени, регламениращи изисквания относно заемането на длъжността Училищен психолог, като се въведе задължителното изискване кандидатстващите за тази длъжност, да имат придобита образователно-квалификационна степен на висше образование или завършена специализация по специалността "Детско-юношеска психология" след придобита ОКС по друга психологическа и/ или педагогическа специалност, а за спазването на тези изисквания да съществува процедура за контрол и санкции при констатирано нарушение;

- да се предприемат законодателни промени в чл. 112, чл. 124 и чл. 210 от ЗПУО по отношение на самостоятелната форма на обучение, които да включват предмет "Социална интеграция", като образователната институция и родителите да бъдат задължени да предоставят на детето/ ученика възможност поне два пъти ежемесечно за всеки от учебните срокове за участие в разнообразни социално ангажиращи дейности - посещение на изложби, театрални, музикални и музикално-театрални събития и институции, благотворителни събития с общественополезни каузи, спомагащи социалната интеграция на детето/ ученика в СФО, съобразени и с финансовите възможности на родителите/ настойниците, като участието на детето/ ученика в тези дейности да се протоколира и отчита пред съответната образователна институция ежесемесечно за всеки учебен срок; 

- да се предприемат законодателни промени, улесняващи предприемането на самостоятелна форма на обучение и подкрепящи родителите/ настойниците при провеждането й; 

- да се предприемат законодателни промени, съгласно които родителите, предоставили медицински удостоверение за здравен статус на своите деца и ученици без данни без данни за заболявания, включително без данни за психични и поведенчески разстройства, и описаният статус видимо противоречи на действителния такъв на детето/ ученика, да бъдат задължени да предоставят коректно медицинско удостоверение и/ или становище от компетентен специалист, съобразно симптоматиката при детето/ ученика, по препоръка на медицинския персонал на училището и/ или по препоръка на училищния психолог по необходимост; 

- да се предприемат законодателни промени по чл. 107, ал. 2, т. 6 от ЗПУО, сагласно които в случаите на чл. 107, ал. 2, т. 6 самостоятелната форма на обучение да не се препоръчва, а да се организира задължително след експертно становище на експертна лекарска комисия, която да констатира здравния физически, психически и поведенчески статус на детето/ ученика и решение на регионалния екип по чл. 190, ал. 1 от ЗПУО; 

- относно предприемането на законодателни промени, с оглед необходимостта от нови мерки за борба с неприемливото, опозиционно, агресивно и правонарушително (спрямо училищния правилник, включително) поведение на учениците по време на учебен час, да се предприемат законодателни промени, с които при отчитането на подобни прояви от страна на даден ученик, да се провежда процедура за поведенческа корекция, наблюдение и оценка в период до един месец, която да стартира със среща между класен ръководител, ученик, родители/ настойници и училищен психолог, за да обсъдят в какво се състои неприемливото поведение на ученика, какви са последствията за него и за групата от поведението му, как той се чувства при демонстрация на неприемливото поведение и от последствията от него, защо го предприема, би ли предприел действия да се поправи и защо би или не би предприел такива, какви действия би предприел, как и защо, като отговорите на тези въпроси да се протоколират и на протокола да се подписват всички участвали в процедурата, през следващите дни всички, работещи с детето педагози, да отбелязват ежедневно в електронния дневник какво е поведението на детето в часовете им, да е налице изискване за ежеседмично случайно наблюдение на поведението на детето в час и ежеседмична индивидуална сесия от страна на училищен психолог за периода на процедурата и поне две случайни наблюдения от страна на родител/ настойник на поведението на детето в час за периода на процедурата, която да завършва със среща на класен ръководител, ученик, родители/ настойници и училищен психолог за отчитане на резултата от предприетите действия и при липса на положителин резултат, родителят да бъде задължен за преминаването на детето му в самостоятелна форма на обучение; 

- да се предприемат обществени обсъждания за въвеждането на действително качествено оценяване на представянето на учащите, което да допълва количественото оценяване по шестобалната система и да замести настоящите етикети "слаб", "среден", "добър", "много добър", "отличен" - качественото оценяване може да бъде осъществено с формулирането на категории от дефинирани степени на овладяване на знания и умения по всеки един предмет за всеки един клас, които категории могат да бъдат означавани с букви вместо с етикиращи определения - подобна мярка би улеснила процеса на оценяване, като го прави винаги целесъобразен, открит, обективно аргументиран, доказуем и същевременно фокусиран върху овладените или не знания и умения от страна на учениците и би спомогнал тяхното целеполагане; 

-  да се предприемат обществени обсъждания за законодателни промени по отношение на образованието по изкуства в общообразователните институции на предучилищното и училищното образование, за диференцирането на дисциплините История и теория на музиката и Музикална, музикално-сценична и музикално-театрална практика от предмета Музика; на дисциплините История и теория на изобразителните изкуства и Практика по изобразителни изкуства от предмета Изобразителни изкуства; въвеждането на дисциплините История и теория на театралното изкуство, Практика по Актьорско майсторство и театър, диференциране на дисциплината Психология с включени части в програмата за обучение 1. Обща психология и психология на личността, 2. Психология на междуличностните отношения, 3. Психопатология, превенция и интервенция за психично здраве, 4. Социална психология и на дисциплината Логика от предмета Психология и логика, удължаване курса на обучение по Психология в повече от една учебна година, като се разпредели изучаването напредложените части от прогимназиален курс до гимназиален включително в по две години за част (което не би изисквало твърде голям хорариум за клас), въвеждането на дисциплината Емоционална интелигентност - аз и другите в начален етап, въвеждането на дисциплината Социална подкрепа и общественополезни дейности, въвеждането на тема Национални и международни, валидни за Република България, правни норми в учебните програми по Гражданско образование, в която тема да се разглеждат съществуващите нормативни актове от всички области на човешкия живот, въвеждането на дисциплината Етикет, преформулирането на предмета Физическо възпитание и спорт във Физическо възпитание, спорт и танци, увеличаване на хорариума учебни часове по всички тези дисциплини, увеличение на хорариума за изнесено обучение по всички тях, вкл. с наблюдения и беседи в центрове за невронауки и обучителни центрове по психотерапия, в галерии, музикални, музикално-театрални и театрални институции и възможността за обучението по Етикет на тези места, поставяне на задачи за поведение, наблюдение и аналитични и практико-приложни задачи по артистичните дисциплини и Етикет, оценяването на представянето, т.е. поведението и на изпълнението в последствие на поставените задачи – предложените промени биха донесли множество ползи: фактическо интегрирано обучение, благодарение на множеството междупредметни връзки при образованието по изкуства, повишаване езиковата култура, пълноценна психо-физическа подготовка и здраве, развитие на когнитивните, креативните, социално-емоционалните и уменията за саморегулация на учениците, възпитанието в самодисциплина, целеполагане, труд, поведенческо възпитание, насърчаване на обществено отговорно поведение, спазване на обществените правила и норми, възможности за себеизразяване на учениците, повишаване чувството им на удовлетвореност и мотивация, повишаване степента им на културно образование и познанието им за света, постигане на психологическа грамотност и образованост по възпросите на психичното здраве, превенция на психичните и поведенческите разстройства, вкл. на зависимостите, включително зависимости от психоактивни вещества, екранна зависимост, нездравословни взаимоотношения, превенция на правонарушенията при малолетни и непълнолетни и правонарушения при същите при навършването им на пълнолетие, превенция на отпадане от образователната система и неграмотността;  

- при предвиждане на законодателни промени за военно обучение в образователните институции от училищното образование, да се организират първо обществени обсъждания относно оценка на психичния статус на учениците преди допускането на същите до военно обучение, с оглед превенция на риска от обострянето на опозиционното и агресивното поведение при ученици, проявяващи такова, и превенция на риска от насилие и агресивни и противообществени прояви с тежки последици, застрашаващи обществената сигурност. 

Надяваме се да вземете предвид нашето становище и предложения, в името на пълноценното и ефективно развитие на образованието у нас. 

С уважение, 

СНЦ "ПОИКЕ" и

Всички долуподписани

Сдружение с нестопанска цел "Партньорство чрез образование, изкуство, култура и етнография"    Свържете се с автора на петицията