Спешна нужда от обновление на имунизационния календар на Република България

До Министерски съвет на Република България,

С копие до министър-председател акад. Николай Денков,

С копие до министър-председател Мария Габриел,

С копие до министър на здравеопазването проф. д-р Христо Хинков,

С копие до директор на НЦЗПБ проф. д-р Ива Христова, дмн,

Уважаеми членове на Министерски съвет,

Тази петиция заявява и представлява спешната нужда от обновяване на имунизационния календар на Република България (РБ), поради:

• Трудността при намирането на ваксини и други профилактични препарати в аптечната мрежа, както и тяхното безопасно транспортиране и съхранение от страна на пациентите;
• Ниският стимул и заплащане на личните лекари за поставяне на задължителни и препоръчителни ваксини поради липса на достатъчно възнаграждение или липса на кадрово обучение;
• Намаленото покритие на задължителна ваксинация след пандемията от COVID-19 (намалени доставки и пропуснати ваксини при деца);
• Нарастващото анти-вакс движение в населението, но и съществуващото анти-вакс лоби в определена част от лекарското и фармацевтичното съсловие;
• Честите откази на граждани за поставяне на профилактични ваксини разрешени в Европейския Съюз (ЕС) като например Shingrix или Boosterix (закупени и превозвани от Гърция);
• Огромната разлика в имунизационния ни календар спрямо съседна Гърция, но и други страни в Европа като Италия и Великобритания;
• Систематичното разреждане и отлагане на детски ваксини от лични лекари в страната, без реалистични медицински или технически причини;
• Липсата на задължителни следдипломно обучения и квалификации за медиците в България, включително такива свързани с обновяването на знанията по имунопрофилактика и ваксинология;
• Разпространението на народни митове, целева дезинформация и медицинска мисинформация в обществото ни относно ваксинацията;
• Липсата на достъп до такъв тип услуги и продукти е директно нарушение на личностните права на голяма част от гражданите, спрямо достъпа който биха получили в друга ЕС членка, водещо до засилен интерес към емиграция.

    Ние, долуподписаните граждани на РБ, настояваме за:

• Замяна в задължителния имунизационния календар на ваксината Synflorix (PCV10) с една от обновените ваксини срещу пневмококи при деца – Vaxneuvance (PCV15) или Prevenar13 (PCV13);
• Преобразуване на съществуващата национална кампания за ваксинация срещу HPV (на базата на Gardasil9) като част от задължителния имунизационен календар на страната, включително за жени и мъже;
• Въвеждането на активна задължителна ваксинация срещу Зостер в страната за всички лица над 60 г. възраст на база новата ваксина Shingrix, по подобие на Гърция и Великобритания. Като алтернативен подход е възможно въвеждането на национална кампания и частен внос в аптечната мрежа. Зостер е изключително често и напълно игнорирано заболяване у нас, като то дори не се регистрира за статистика на заболелите в националната система за проследяване, която би трябвало да следи точния брой случаи в страната;
• Замяна на МПР ваксината (M-M-RvaxPro) с такава включваща и компонент срещу варицела като например ProQuad, както и преместването на втората доза от 12 годишна възраст към международно препоръчаната 4-6 годишна възраст с цел подобряването на ефикасността на МПР ваксината и създаване на стаден имунитет срещу Варицела. Като алтернативен подход е възможно запазването на МПР ваксинацията с изместването на втората доза към 4-6 г., но в комбинация с въвеждането на национална кампания за ваксинация срещу варицела, подкрепена от обширна информационна кампания;
• Обновяване на националната програма за лица на и над 65 години с новата пневмококова ваксина Apexxnar (PCV20) или договарянето за наличието ѝ в аптечната мрежа за частно закупуване от граждани в трудоспособна възраст (по подобие на Prevenar13);
• Въвеждане на национална кампания за ваксинация срещу менингококи на база четиривалентната ваксина MenACWY (Nimenrix) чрез прилагане на еднократна доза на възраст между 12 и 14 години;
• Въвеждане на национална кампания за ваксинация срещу Респираторно-синцитиалния вирус (RSV) на база на лицензираната в ЕС ваксина Abrysvo чрез прилагане на еднократна доза при възрастни над 60 години и при всяка бременност (между 24 и 36 гестационна седмица);
• Разговаряне с дистрибуторите и аптечната мрежа за внос на Tdap ваксината Boostrix в страната и създаване на национална кампания за безплатна ваксинация на бременни жени, в комбинация с обширна информационна кампания относно ползите при бременни за ваксинация срещу коклюш, Influenza (грип) и Covid-19;
• Разговаряне с дистрибуторите и аптечната мрежа за внос на ваксината срещу хепатит А за деца Havrix 720 и ваксината срещу менингит тип Б Bexsero, защото в момента голяма част от гражданите ги закупуват и пренасят сами от Гърция и Турция с хладилна чанта, но и срещат голям проблем с намирането на лекар желаещ да ги постави в страната;
• Разговаряне с дистрибуторите и аптечната мрежа за внос на ваксината срещу коремен тиф Typhim VI, защото старата ваксина която се внасяше в страната под името Typherix е окончателно спряна от производство през 2020 г. във всички държави. В момента няма наличен заместител на пазара в България, който да покрива нуждите на пътуващите граждани в страни с висок риск от разпространение на коремен тиф;
• Разговаряне с дистрибуторите и аптечната мрежа за внос на ваксината срещу кърлежов енцефалит Ticovac, поради ежегодната епидемична обстановка в Европа и на Балканския полуостров;
• Разговаряне с дистрибуторите и аптечната мрежа за договаряне на внос на определено количество от антималарийния продукт Malarone, по пример на наличната ваксина Stamaril в страната (чрез държавна поръчка) или на ваксината против бяс към РЗИ (на склад в резерв), за да могат често пътуващите гражданите да закупуват свободно при нужда в България, а не в чужбина;
• Увеличаване на възнаграждението на личните лекари за поставяне на задължителна или препоръчителна ваксина на 20 лв. (или 10 EUR) от страна на здравната касата;
• Въвеждане на ежегодно задължително обучение на личните лекари, за провеждане на ваксинация, разясняване за прилагане на нови ваксини налични в ЕС, реакция при анафилаксия и други характерни теми в сферата. Пропускането на това обучение да има наказателен характер от тип голяма глоба или временно спиране на лекарския лиценз до изкарването на курса;
• Разговаряне с медицинските институти за въвеждане на разширено преподаване по ваксинология, епидемиология и имунопрофилактика в обучителните планове;
• Въвеждане на информационна кампания в аптечната мрежа за ползите от препоръчителната и задължителната ваксинация, достъпна като материали за клиентите и фармацевтите;
• Стартиране на телевизионна кампания с помощта на известни личности с приложени препоръчителни ваксини на себе си или децата им с помощта на медиите;
• Интегриране на мобилни напомняния за поставянето на задължителни ваксини по електронни канали по примера на други европейски държави, като например добавянето на функционалността в системата за сигурно електронно връчване или електронното пациентско досие. По този начин всички граждани ще имат лесно уведомяване чрез мобилно приложение, e-mail, Viber или SMS;
• Намиране на начин за по-добро прилагане и събираемост през НАП на съществуващата глоба за пропусната задължителна ваксина и увеличаването на размера ѝ поне два пъти;
• Въвеждане на критерии за поставяне на задължителни допълнителни ваксини на лекарите работещи директно с пациенти, както е в другите адекватни ЕС страни членки;
• Въвеждането на механизъм за повтаряне на доза от дадена задължителна ваксина при поставянето в грешен интервал (например прекалено рано) и осигуряване на допълнителни дози за рискови групи (спрямо заболяването и типа ваксина), защото в момента такава процедура не съществува;
• Въвеждането на механизъм за изпращане на история относно поставени препоръчителни ваксини през личен лекар до областното РЗИ, както е за задължителните ваксини от имунизационния календар, защото в момента се попълват единствено в амбулаторния лист, досие на хартиен носител, локалната децентрализирана система или здравна книжка/личния детски картон на индивида. При смяна на здравна книжка или личния лекар е много вероятно информацията за тях да бъде изгубена и считана за невалидна пред властите. Например при емиграция в друга страна, част от тези ваксини ще трябват да бъдат повторени заради липсата на доказателство от наша страна, защото са задължителни в дадената държава. В момента отговорността пада изцяло на пациента, който трябва да пази документите си или да заплаща всяка година в местното РЗИ за обновено издаване на свидетелство за имунизационно състояние, на база на документите които притежава;
• Промяна в закона за санитарен контрол в ресторанти, закусвални и столове, с цел подобряването на хигиената при приготвянето на храна и ограничаването на разпространението на най-честитите причинители на гастроентерит. Пример за ефективна мярка е въвеждането на задължителната употреба на ръкавици при готвачи и смяната им на определен интервал от часове, както е в съседна Гърция, защото масово в страната храна се приготвя и сервира без ръкавици или с изпокъсани замърсени такива, но дори понякога в някои от по-малките хранителни обекти се връща рестото на клиентите със същите ръкавици боравещи с храната. Има спешна нужда от прилагането на по-големи санкции при неспазване на текущите мерките в закона и подобряването на обществената информационна кампания относно съществуващата национална програма за ваксинация срещу ротавирусни инфекции при пеленачета;
• Подобряване на текущата информационна кампания относно ваксинацията срещу Influenza (грип) и COVID-19 при деца под 5-годишна възраст, чрез целево обучение, насочено към личните лекари, педиатрите и фармацевтите;
• Лицензиране на споменатите продукти не само в ЕС, а и в България, за да се улесни прилагането и разреши вносът им в страната.

    Важно е да се отбележи, че реалистичното въвеждане на такива промени в закона изисква допълнително финансиране от министерството, реформиране на съществуващите закони и оптимален интервал за интегриране от максимум две или три години. Въпреки това, част от гражданите на страната страдат от липсата на покритие в имунизационния календар, а други емигрират, за да могат да имат достъп до същите имунизации и медицински услуги както например в съседна Гърция (а не само поради финансовия мотив). Препоръчваме да направите детайлна справка относно имунизационните календари и санитарните закони в Гърция и Италия, защото те спазват всички международни препоръки за ваксинация и хигиена. Както стана очевидно по време на пандемията от COVID-19, налице е неотложна необходимост от изграждане на адекватен подход към обществото, здравния и фармацевтичния сектор, както и въвеждането на допълнителни медикаменти в страната. Молим ви да помогнете да се превърнем в пълноценна адекватна членка на ЕС и да загърбим консерватизма в миналото.

  След входирането на нашата петиция към Министерския Съвет, се ангажираме да изпратим копие от текста ѝ до избрани медийни оператори в страната, за да споделим нашите идеи и препоръки с широката общественост. Не на последно място, искаме силно да благодарим на Министерството на Здравеопазването и Националния Център по Заразни и Паразитни Болести за усилията им през последните трудни години, както и за създаването на множество национални/информационни кампании в миналото. Вярваме, че заедно можем повече!

С уважение,
Група български граждани.

Тони Каравасилев, PhD    Свържете се с автора на петицията