Този проектозакон позволява чрез подписка да бъдат спирани и прекратявани нежелани за обществото дейности от физически и юридически лица. Подписвайте и разпространявайте! Време е прехода да завърши!
В последните години страната все по-бързо се превръща в бунището на Европа и начинът да запазим природата и да осигурим бъдещето си минава през закон за обществения интерес. През годините на прехода, кметовете, като законно избрани представители на местните общности, все по-често се сблъскват с невъзможността да защитят интересите на обществото. В резултат на това, обществото става свидетел на действия от страна на физически и юридически лица, които, въпреки че извършват законосъобразно своята дейност, накърняват с действията си интересите на обществото като цяло. Все по-често жителите на населените места събират подписки срещу фирми и организации или други физически лица, нарушаващи благоденствието им или застрашаващи по един или друг начин здравето, нормалния начин на живот или съществуването им. Примери за това са физическите лица, които събират отпадъци в жилищата си, юридическите лица, които извършват дейност, която е неприятна или неприемлива за местните общности. В римското право и в българското законодателство, дори в законодателството на САЩ липсва точна дефиниция на понятието „обществен интерес“. В конституцията обаче са добре описани правата на физическите лица – личен интерес и правата на юридическите лица – инвестиционен интерес и съответно са добре защитени от закона. На практика, когато физическо лице събира отпадъци в дома си не съществува правно основание, което да регламентира принудително почистване от страна на институциите. Дори при пожарна или здравна заплаха за живеещите наоколо, няма инстанция, която да разпореди това. Аналогично, при неприемлива дейсност от страна на юридическо лице – струпване на опасни отпадъци или неприятни миризми от дейността при потенциална опасност за населението не могат да се предпиемат никакви законови мерки, които да прекратят това. Подписките и референдумите могат да изразят обществения интерес в тези случаи. За жалост обаче, единствения ефект от тях е относително забавяне на административните процедури, като съдебните решения на споровете са в полза на неприемливите дейности, поради законовата защита на интереса им и административното съответствие на действията и дейността им с постановките на нормативните актове. При опитите за дефиниране на доктрината „обществен интерес“ се използват различни абстрактни понятия като „удобство“, „благоденствие“, „необходимост“, „благополучие“ или се правят опити да се изведе понятието от правата на частните субекти, което възпрепятства дефинирането на категорията, въпреки, че с нея се борави в правните документи, и съответно нейното извеждане в закон и нейната правна защита в съда. Всички опити за дефиниране се извеждат от понятието за гражданско общество. Исторически погледнато, следва да тръгнем от понятието за обществен договор, който е залегнал в основите на съвременната демокрация и правова държава. Просто казано, обществения договор възниква тогава, когато отделните индивиди в първобитните общества се съгласяват да действат заедно за защита на своето физическо оцеляване. Като се обединяват в първите родови съюзи, с течение на времето, те еволюират и се развиват – съвет на старейшините, полиси, градове-държави, монархии, конституционни монархи, демокрации. В тази еволюция се случва така, че отделните индивиди „делегират“ права на други да ги представляват и да защитават техните интереси – физически, финансови, териториални и др. Тоест създава се обществения договор и диверсификацията и специализация на труда и дейностите – едни са градинари, други рибари, трети грънчари и се създава и прослойката на държавните служители, която в последствие се разделя на трите власти – законодателна, изпълнителна и представителна. Наличието на отделни власти и появата на паричната система, в комбинация с особеностите на личността на отделните индивиди и типичното за човека желание за притежание, водят до изкривявания като в случая - липса на правна защита на понятието „обществен интерес“. За да обосновем нуждата от защита на „обществения интерес“ трябва да тръгнем от това, че със „сключването“ на обществения договор се създава обществото, в което различните субекти получават възможността да се развиват физически и икономически и да благоденстват в съвременната правова държава. Поради различните физически и личностни качества на субектите се стига до икономическото разслояване на обществото, където едни са по-бедни и са работници, други са по-богати и предприемчиви и са работодатели, едни са по-слабо отговорни към него и са престъпници, други са по-отговорни и са примерни, едни са психично болни според общоприетите норми на поведение, други са носители на прогреса. Тук именно идва ролята на правовата държава - да поддържа реда и да съблюдава за правото на съществуване на своите субекти и справедливостта като цяло. По-инициативните и проспериращи индивиди не биха били такива извън „обществения договор“ и следва да се съобразяват с интересите на обществото като цяло, формулирани и защитени от държавата и нейните иституции под формата на закон за обществения интерес.
Целите, които се поставят пред закона за обществения интерес са: · да се овластят избираемите органи на местната власт да се намесват в случай на нужда след доказана необходимост по определени критерии – чрез подписка или на основата на референдум или общо събрание на населението; · да се постигне степенуване на интересите така, че обществения интерес да е поставен пред интересите на отделните субекти.
Очакваните резултати от прилагането:
· да се приближи обществото към стандартите на живот на европейските държави и да се гарантира опазването на средата на живот – било то икономическа или чисто природна;
· решенията на народа/местната общност/ като безспорен суверен да не подлежат на оспорване от институциите в държавата и да бъдат изпълнявани веднага от всички нейни органи, местни или национални, по разпореждане/ чрез заповед/ на съответния орган на властта – законно избрания кмет на община, район или населено място или кмет на община в случаите, когато населеното място е с кметски наместник.
Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз и Република България:
· настоящият проектозакон не противоречи на Харта на основните права на Европейския съюз, не влиза в колизия с нито един нормативен акт на общността; · настоящият проектозакон не противоречи на Конституцията на Република България и националното законодателство;
· проектозаконът е изготвен в съответствие със закона за нормативните актове и останалото законодателство на Република България;
· настоящия проектозакон е изготвен в съответствие с чл. 52, ал.1 от Хартата на основните права на Европейския съюз;
· настоящият проектозакон е изготвен в съответствие с чл.1 ал.2, чл.2 ал.1, чл.15, чл.28, чл.29, чл.32 ал.1, чл.33, чл.52 ал.3, чл.55, чл.136 ал.1, чл.139 ал.2 от Конституцията на Република България.
ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИЯ ИНТЕРЕС
Преамбюл
Гражданите на Република България, като част от голямото семейство на европейските демократични народи, все по-силно изявяват и отстояват позицията си на отговорно гражданско общество. Така мирно изразено общественото мнение взема своята морална и духовна изява в понятието обществен интерес. Общоевропейският стремеж за свобода, равенство, сигурност и правосъдие е основно човешко право на всеки един. Българската държава защитава и утвърждава основните човешки свободи и права на своите граждани. Обществото, в ролята си на суверен като цяло и местните общности, в частност, са основополагащи строителни блокове на държавността и цялата власт произтича от тях. България, като единна държава с местно самоуправление съгласно чл.2 (1) от Конституцията на Република България и съблюдавайки принципите, заложени в нея, налага като първопричина за всички произтичащи права и задължения на своите поданици именно общия интерес и благоденствие. За тази цел е необходимо да се засили ролята на местното гражданското общество и да се утвърди значението на местното самоуправление, като правилата и начините за защита на обществения интерес се разпишат в изричен закон, който да овласти пряко избраните представители на местната изпълнителна власт с правомощия по защитата му. Така извеждаме обществения интерес като понятие, което представлява изрично изразеното желание на гражданското общество в конкретната административна единица /или сдружение от единици/ за самоутвърждаване, самоуправление и общо благоденствие и перспектива.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Този закон урежда понятието “обществен интерес” и начините за изразяването, защитата и изпълнението му.
Чл. 2. Обществения интерес представлява общото волеизявление по конкретен въпрос или проблем на правоспособните и дееспособни жители на дадена административна единица или единици.
Чл. 3. За да е валидно изразен, обществения интерес трябва да бъде процедиран и документиран по определените в този закон начини.
Чл. 4 По реда на този закон, взетите решения може да бъдат само с отрицателен смисъл. Регламентира прекратяване или спиране дейност на физическо или юридическо лице; отнемане на собственост; прекратяване на договор, концесия или инвестиционно намерение; извършване дейности на територията на собствеността му въпреки неговото желание; изселване на лица или принуждаване да полагат труд в полза на обществото.
Чл. 5. Изразените и взети по реда на този закон решения са задължителни за изпълнение от местния орган на изпълнителната власт, за чиято територия се отнасят.
Чл. 6. Изразените и взети по реда на този закон решения представляват най-висша форма на местно самоуправление и не подлежат на обжалване.
Чл. 7. Изразените и взети по реда на този закон решения могат да бъдат отменени само чрез решение на редовно свикан национален/местен референдум по реда на закона за референдумите.
Чл. 8. Органът на изпълнителната власт, отговорен за изпълнение на съответното решение, следва да издаде заповед за изпълнението му в срока посочен в този закон.
Чл. 9. Всяка заповед издадена по реда на този закон съдържа посочен срок, в който да бъде изпълнена.
Чл. 10. Всяка заповед издадена по реда на този закон има посочено отговорно лице за изпълнението ѝ.
Чл. 11. Всеки отказ или неизпълнение от местния орган на изпълнителната власт на изразените и взети по реда на този закон решения се счита за умишлено престъпление против държавата.
Чл. 12. Всеки отказ или неизпълнение на заповед издадена по реда на този закон, се счита за умишлено престъпление против държавата.
ПРОЦЕДИРАНЕ
Чл. 13. Право на инициатива за стартиране на процедура по вземане на решение по реда на този закон имат: (1) кметовете на населените места, след писмено документирано решение на обществен или консултативен съвет към кмета; (2) инициативен комитет съставен от поне 3-ма от имащите право на глас жители на административната единица, но не повече от 12 човека.
Чл. 14. Когато решението за инициирането на процедура по реда на този закон е взето от консултативен или обществен съвет към кмета, то последния на основата на протокол от събранието издава заповед за започването на процедурата в срок 7 дни от датата на събранието.
Чл. 15. Когато решението за инициирането на процедура по реда на този закон идва от инициативен комитет, последният внася до кмета оригинал на протокол от събрание, на което е взето решение за инициирането на процедура по реда на този закон. Кметът на съответното населено място следва в срок 7 дни от датата на внасяне на протокола да издаде заповед за стартиране на процедурата.
Чл. 16. В заповедта за стартиране на процедурата по реда на този закон, изрично се изброяват лицата имащи право да събират подписи.
Чл. 17. Лицата имащи право да събират подписи се предлагат на събранието, на което е взето решение за стартиране на процедурата и се записват в протокола.
Чл. 18. Кметът на съответната административна единица при съставянето на заповедта за стартиране на процедурата има право да добавя лица, правоимащи да събират подписи, като добавените лица като брой не може да превишават броя на предложените по време на събранието.
Чл. 19. На всяко лице вписано в заповедта за инициирането на процедура по реда на този закон, кметът издава подписано и подпечатано удостоверение за участие в процедурата в срок до 3 дни от датата на подписване на заповедта.
Чл. 20. Лицата, получили удостоверения, са длъжностни лица по закона за администрацията до приключване на процедурата по реда на този закон.
Чл. 21. Предложението за решение по закона за обществения интерес се формулира от инициаторите му по време на събранието на което се взема решение за иницииране на процедурата, като следва да е ясно и кратко формулирано.
Чл. 22. Предложението за решение по закона за обществения интерес не подлежи на редакция след записването му в протокола от събранието, на което е взето решението за стартиране на процедурата.
Чл. 23. В едно с издаването на заповедта за започване на процедурата, кметът одобрява и заверява бланката и материалите (ако има такива), които ще бъдат използвани по време на кампанията за събиране на подписи.
Чл. 24. Бланката за събиране на подписи по реда на този закон следва да съдържа минимум следните атрибути (1) на първа страница за всеки комплект даден на лице оторизирано да събира подписи:
· Титул в който се изписва следния текст „Подписка по закона за обществения интерес“;
· Въпросът или проблемът, по който се събират подписи, така както е формулиран в протокола от събранието, на което е взето решение за провеждане на процедурата по този закон;
· Разяснителен текст от името на кмета на съответната административна единица в рамките на 250 думи, който разяснява достатъчно добре въпроса или проблема;
· Полета за подписи, съдържащи номер по ред, три имена, подпис на лицето;
· Заверка с мокър печат и подпис на кмета на съответната административна единица, поставен преди започването на събирането на подписите;
(2) На всяка последваща страница:
· Титул в който се изписва следния текст „Подписка по закона за обществения интерес“;
· Въпросът или проблемът, по който се събират подписи, така както е формулиран в протокола от събранието, на което е взето решение за провеждане на процедурата по този закон;
· Полета за подписи, съдържащи номер по ред, три имена, подпис на лицето;
· Заверка с мокър печат и подпис на кмета на съответната административна единица, поставен преди започването на събирането на подписите;
· Номер на страницата поставен ръчно от събиращия подписи при започване на попълването ѝ.
Чл. 25. Лицата, получили удостоверения за участие в процедурата, започват да събират подписи в деня последващ издаването на заповедта за начало на процедурата.
Чл. 26. Срокът за събиране на подписи е 90 календарни дни.
Чл. 27. Право да полагат подписи имат всички дееспособни жители на дадената административна единица, регистрирани в съответната по постоянен и/или настоящ адрес.
Чл. 28. След изтичане на срока за събиране на подписи, лицата имащи право да ги събират ги входират с срок до 3 дни в местната администрацията на съответната административна единица с приемно предавателен протокол.
Чл. 29. След внасяне на подписката, в случаите, когато подписката съдържа единен граждански номер, служба ГРАО прави проверка на валидността на получените подписи и се произнася в 30 дневен срок за окончателната бройка на валидните подписи.
Чл. 30. В 7 дневен срок от внасянето на подписката, когато тя не съдържа единен граждански номер или в 7 дневен срок от произнасянето на служба ГРАО, в случаите когато подписката съдържа единен граждански номер на подписалите се, кметът на съответната административна единица: (1) издава заповед за изпълнение на решение по закона за обществения интерес, когато подписката е валидна и изпълнява критериите на този закон ; (2) или прави писмен отказ от издаване на заповед за изпълнение на решение по реда на закона за обществения интерес, когато събраните валидни подписи не са достатъчно за изпълнението на критериите, посочени в този закон.
Чл. 30. Кметът на съответната административна единица може да прекрати процедурата по закона за обществения интерес в случай, че са на лице: · недобросъвестно изпълнение от страна на имащите право да събират подписи; · противозаконни практики или нарушения по време на събирането на подписи от страна на имащите право да го правят; · са налице форсмажорни обстоятелства.
Чл. 31. В случаите, когато заповедта за изпълнение на решение по реда на този закон не може да бъде изпълнена от съответния директно избран представител на изпълнителната власт, които я издава, то последния я предава за разпореждане и изпълнение на по висшестоящ такъв. Последния е длъжен в 7 дневен срок от датата на получаването ѝ да разпореди изпълнение, съгласно сроковете посочени в нея. (1) Заповед за изпълнение на решение по реда на този закон издадена от кмет на район, в градовете с районно делене, кмет на населено място или кметски наместник се предава на кмета на съответната община за разпореждане на изпълнение, в случаите, когато това е необходимо. (2) Кмет на община предава заповед за изпълнение на решение по реда на този закон за разпореждане и изпълнение на Министър председателя на Република България в случаите, когато това е необходимо.
Чл. 32. В случаите, когато процедурата по реда на този закон се провежда на територията на повече от една административна единица: (1) Във всяка от административните единици процедурата се провежда по отделно; (2) Заповедите за изпълнение на решение по реда на този закон, издадени от кметовете на съответните административни единици, се предават за разпореждане и изпълнение на министър председателя на Република България; (3) В случаите на писмен отказ от издаване на заповед за изпълнение на решение по реда на закона за обществения интерес, копие от него се предава за сведение на Министър председателя на Република България. КРИТЕРИИ ЗА ВАЛИДНОСТ
Чл. 33. За да се счита подписката за валидна и да бъде издадена заповед за изпълнение на решението по реда на този закон следва подписката да има валидни подписи на 50% плюс 1 от имащите право на глас по реда на този закон.
Чл. 34. (1) Когато процедурата се провежда на територията на повече от една административна единица за да се счита подписката за валидна и да бъде издадена заповед за изпълнение на решението по реда на този закон следва подписката да има общо валидни подписи на 50% плюс 1 от имащите право на глас по реда на този закон общо във всички административни единици на територията, на които се провежда процедурата, дори и в някоя от тях тя да не е валидна и валидните подписи след проверката да са по малко от 50% плюс 1. (2) В този случай въпреки отказа на съответния кмет от издаване на заповед и изпратеното уведомление за отказ до министър председателя на Република България, последния с оглед на успешно проведената в цялост процедура по реда на този закон, издава заповед за изпълнение на решение по реда на закона за обществения интерес и за тази административна единица.
Чл. 35. Процедура по реда на този закон може да бъде образувана срещу дейност на юридическо лице, само ако дейността на територията на дадената административна единица е започнала преди по-малко от 7 години от датата на събранието, на което се взема решение за започване на процедура по реда на закона за обществения интерес.
Чл. 36. В случай на дейности застрашаващи живота и здравето на живущите в конкретната административна единица, надлежно документирано, този срок не важи.
Чл. 37. Спрямо дейности, извършвани от физически лица в частни имоти, няма срок, ограничаващ започване процедура по реда на закона за обществения интерес.
Чл. 38. Спрямо дейности, касаещи струпване, събиране, складиране или съхранение на отпадъци от всякакъв вид, няма срок, ограничаващ започване процедура по реда на закона за обществения интерес.
Чл. 39. При образуване на процедура по реда на закона за обществения интерес за прекратяване на концесии, процедурата трябва да се проведе във всички административни единици на територията на общината, на която се намира обекта на концесия.
Чл. 40. Срещу обекти и дейности от национално значение по смисъла на постановление №181 от 20 юли 2009г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, не може да бъде стартирана процедура по реда на закона за обществения интерес. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 41. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Чл. 42. С този закон се приемат необходимите промени в закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Чл. 43. С този закон се приемат необходимите промени в закона за местното самоуправление и местната администрация.
Чл. 44. Събирането и обработването на лични данни по този закон се извършва при спазване на изискванията за защита на личните данни.
Чл. 45. Финансовите средства необходими за извършването на процедурите по реда на закона за обществения интерес се осигуряват от общините на чиято територия е съответната административна единица, в която се провежда процедура по реда на този закон.
Чл. 46. Финансовите средства необходими за изпълнението на решенията по реда на закона за обществения интерес се осигуряват от общините на чиято територия е съответната административна единица, в която се провежда процедура по реда на този закон.
Благовест Георгиев Свържете се с автора на петицията