В подкрепа на Десислава Иванчева и Биляна Петрова

Скъпа госпожо Иванчева,
скъпа госпожо Петрова,              

не искаме да Ви губим времето – особено сега, когато Вашето ходене по мъките продължава – но и не искаме да стигнете до Сливенския затвор с една утешителна дума по-малко. Думата не струва много, разбира се, а фактите са всичко. Вие заминавате към място, където животът ще бъде отвратителен. Майки, откъснати от децата си. Това е несправедливо, но Вие вече сте подготвени. Куражът не бива да Ви напуска. Не само близките Ви, а и една увеличаваща се общност от граждани ще мисли за Вас. Вие няма да бъдете напълно сами. Няма да бъдете изоставени. Дали тази наша загриженост отдалеч ще Ви топли? Може би не. Но не я забравяйте. Тя съществува.             

Дали ще бъдат организирани протести, петиции и шествия във Ваша подкрепа? Възможно е, но знаете колко неефективни са такива действия у нас. Знаете и колко тежък е медийният похлупак върху каузата на невинния или по-малко виновния, докато изключителни престъпници се радват на комфортно обслужване от страна на удобни „журналисти“. Знайте и друго – част от тези, които ще твърдят, че Ви подкрепят, ще са също хора с нечисти амбиции. Не се доверявайте на всекиго. Но имайте предвид, че когато мнозина Ви забравят, някои ще продължаваме да сме на Ваша страна – от наивност, приятелско чувство, човечност или дори просто от ненавист към тези, които Ви приписаха собствената си корупция.            

Дали изобщо ще прекарате в затвора целия този невъзможен срок? Седем и пет години, „намалени“ от един „справедлив“ съд съответно от по двайсет и петнайсет! Разбира се, че това е абсурд. Престъпниците, които Ви изпращат там, си въобразяват, че по този начин прекършват свободата и истината, но се лъжат жестоко. Тяхната власт ще се срине много по-скоро. Тя вече не е, каквато беше преди три години, когато започна тормозът срещу Вас. Прокуратурата на каскетите дори не разбира каква огромна вреда си причинява с тази отвратителна жестокост, напълно несъобразена с предполагаемата Ви вина, както и с положението Ви. Очевидно е, че в България наказанията са запазени за беззащитните, слабите, невинните, по-малко виновните и най-вече - за жените. Ако Вие изобщо заслужавахте седем или пет години затвор (което не е така), то тези, които Ви пратиха там, заслужават по двеста (а това е така). 

Запазете надежда и я пазете дълго. Ще бъде трудно и ще става все по-трудно с всеки изминал ден, защото затворът у нас е предназначен да прекърши свободния, честен човек и да засили престъпността у престъпника, но въпреки това я съхранете. Тя ще Ви помогне да запазите и себе си. А ще бъдете нужни както на семействата си, така и на всички нас.            

Никой и никога не е искал да бъде изпращан в затвора. Но точно по този начин страхливите престъпници на власт винаги са създавали и калявали характерите, които на излизане се оказват още по-свободни, по-честни и непримирими. Вие няма да бъдете единствените с тази съдба. Чрез Вашето нещастие престъпниците се опитват да сплашат целия български народ. Няма да успеят. Въпреки всичко те ще се провалят, а Вие ще се върнете у дома и ще имате какво да кажете на всички ни. Пазете свежи спомените си за начина, по който бяхте доведени до затвора. И излезте оттам с достойнството на Илия Минев. Не забравяйте, че не сте първите, нито дори може би последните хора, които мръсните власти използват като назидателен пример. 

Мнозина вярваме в невинността Ви по скалъпените, нелепи обвинения. Противоречията, тормозът и фарсът в този „процес“ са очевидни за всекиго. Няма кой да накаже истинските крадци, но се намери кой да накаже Вас. Такава е цената на неучастието в криминални схеми по време на беззаконие. Или пък цената на това да не сте приятелки с когото трябва. И все пак, със самото си страдание Вие вече имате място в историята на България.            

Но да допуснем – само заради подигравчиите, които не се свенят да се гаврят с човешкото страдание – че Вие имате някаква вина. Тя ли е най-голямата вина в България? Всички детайли по съдебните Ви дела сочат, че гигантски, безподобно нагли крадци си намират във Ваше лице изкупителна жертва. Това само по себе си е възмутително. Но и Вие, и всички ние живеем в несправедлив свят и несправедливо време. Това, естествено, ще Ви издигне по-високо от съдбата, която безчовечните, овластени наглеци си въобразяват, че са Ви подготвили. Подгответе се на излизане да обезоръжите всяка клевета с такива искрени признания, каквито сметнете за необходими. Истината е най-доброто, с което разполагате. Тя и страданието.            

Не се отчайвайте и не се страхувайте. Ще преживеете всичко. Ще го преживеем всички заедно. Семействата и приятелите ви винаги ще са на Ваша страна. Свободата Ви чака. А с нея ще дойде и справедливостта.  

С искрена съпричастност, 
Манол Глишев
(и всеки, който пожелае да прибави името си тук)

София, 12 ноември 2022 г.            

Манол Глишев    Свържете се с автора на петицията