ДА БЪДЕШ НА СТРАНАТА НА АГРЕСОРА Е НЕМОРАЛНО!

ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО:

Г-н Кирил Петков

Министър-председател на Република България

КОПИЕ:

г-н Никола Минчев

Председател на Народното събрание на Република България

Г-н Божидар Божанов Министър на електронното управление

Г-н Николай Денков

Министър на образованието и науката

г-жа Бетина Жотева

Председател на Съвета за електронни медии

Г-н Иван Гешев

Главен прокурор на Република България

Уважаеми г-н Петков,

1. На 1 март 2022 г. Съветът за електронни медии реши да ограничи временно разпространението на руските телевизионни програми RT и „Спутник“ и производните й. Това решение е навременно и даже закъсняло, но агресивната пропутинска пропаганда не се осъществява само от тях. Има и много български медии и български журналисти, които от години участват в руската хибридна война срещу България и Свободния свят. Контролните органи в лицето на СЕМ и КРС не ги санкционират, „аргументирайки се“ с наличието на свободата на словото и липсата на цензура в България. Редица обществени и частни медии в България систематично лансират тези, коренно противоположни на ценностния европейски, евроатлантически и демократичен избор на българските граждани.

Разбираме, че рупорите на руската пропаганда няма да бъдат отстранени бързо от ефир. Но може да им се намери алтернатива – гледната точка на свободомислещите хора, представена от свободомислещи журналисти. Обществените медии са длъжни да правят това по силата на Закона за телевизия и радио. Според Чл. 6, ал. 3 от този закон БНР и БНТ трябва да „осигуряват чрез програмната си политика защита на националните интереси, общочовешките културни ценности, националната наука, образованието и културата на всички български граждани без оглед на етническата им принадлежност“. Чл. 6, ал.6 от същия закон ги задължава да „отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика“.

БНР и БНТ от години не изпълняват тези свои задължения – както заради политически поръчки, така и поради липсата на подготвени свободомислещи журналисти. Затова предлагаме в ефира на БНТ и БНР да намерят място авторски формати, които сега са изтикани в периферията на медийното пространство, но се водят от качествени и обективни журналисти. Формати, в които се отстоява обективната истина за войната в Украйна, а не се прави антидемократична пропаганда.

Що се отнася до частните и партийни медии, които участват в хибридната пропагандна война на Кремъл, те могат да бъдат задължени да предоставят пълна информация за финансирането си, както и да обозначават своите журналистически продукти с надпис „непроверена/едностранчива информация“.

Съгласно правомощията си регулаторният медиен орган ще бъде натоварен да изготви и периодично да обновява списък на „хибридните медии“ по предварително уточнени критерии. СЕМ или друг оторизиран държавен орган трябва да може и да блокира уебстраниците на медии, обявени за „хибридни“.

2. Обезпокоени сме и от начина на преподаване в училище – както на история, така и на много други предмети – , който обуславя високата медийна неграмотност на учениците и тяхната неспособност да различават истинските новини от хибридните.

Настояваме учителите задължително да преминат курс по медийна грамотност, преди да я преподават на учениците като отделен предмет или в часовете по обществени дисциплини. Предметът трябва да е освободен от сложни и ненужни учебни съдържания. В България се извърши „деидеологизация“, но не и декомунизация на образованието. Учениците все още не се възпитават в духа на европейските ценности. В същото време продължават да изучават една странна идеологизирана версия на историческа митология, която представя Русия – най-сериозното препятствие пред изграждането на модерна национална и демократична държава в България – като най-добър приятел и „брат“ на българите.

Настояваме също предметът „Гражданско образование“, изучаван в момента само в 11 и 12 клас, да бъде въведен и в началния и среден курс на българските училища, и да бъде преподаван от подготвени учители. Целта е българските ученици да получат базови знания за политиката, либералната демокрация и международните отношения, за да не бъдат „политически неграмотни“, и да могат да направят свободен и информиран избор на своите политически възгледи и предпочитания.

3. Обръщаме внимание на прокуратурата, че според чл.419а от НК във връзка с изпълнение на задълженията на България по международното право, е забранено да бъде оправдавано, отричано или грубо омаловажавано извършено престъпление против мира и човечеството, когато се създава опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи от хора. Нарушилите този член могат да получат до 5-годишни ефективни присъди.

В страната ни вече влизат бежанци от Украйна – българи и украинци, а речта на омразата, оправдаваща Путин, създава опасност от омраза към тях в момент, в който търсят подслон и защита. Прокуратурата следва да предприеме действия по компетентност особено спрямо политиците, които вършат посоченото престъпление, като задействат релевантния текст от Наказателния кодекс.

София, 6 март 2022 г.

С уважение:

Калин Манолов – журналист и издател

Доц. д-р Момчил Дойчев – преподавател в НБУ, съпредседател на Атлантическия съвет в България

Проф. д.п.н. Татяна Дронзина – преподавател в СУ

Юлиана Методиева – журналист и правозащитник

Проф. д.ф.н. Мартин Табаков – философ, БАН

Доц. д-р Петър Воденичаров – социолингвист, ЮЗУ

Проф. д-р Зарко Ждраков – преподавател в Художествена академия

о.з. кап. първи ранг Васил Данов – Атлантически съвет на България

Полк. Вилис Цуров – Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“

Светослав Нахум – писател

Доц. д-р Валерия Кардашевска – преподавател в НАТФИЗ

доц. д-р Светлана Божилова – преподавател в СУ

проф. д-р Тодор Тагарев – Българска академия на науките

Александър Кашъмов – адвокат, правозащитник

Мохамед Халаф – журналист

Стойко Стоянов – главен редактор на „Фактор“

Васко Кръпката – рок-музикант, композитор и певец

Даниела Горчева – издател, историк, публицист

Димитър Стоянов – журналист

доц. Велизар Шаламанов – Институт по информационни и комуникационни технологии на БАН

о.р полк. Владимир Миленски – Атлантически съвет на България

Юлиана Димитрова – учител, историк

инж. Бойко Бочев – бизнесмен

проф. дфн Георги Фотев – социолог, НБУ

Алфред Фосколо – пенсионер, правозащитник

Белчо Дончев – пенсионер, писател

Доц. Методи Андреев – преподавател в УАСГ

Виктория Пандурова – инженер, пенсионер

Доц. д-р Красен Станчев – икономист и философ

Ангел Димитров Найденов – IT специалист, „Алнусофт“ ЕООД

Д-р Иван Иванов – лекар

Проф. дфн Витан Стефанов Митев – философ

Иван Ибришимов – журналист

Ана Дадалова – машинен инженер

Огнян Ханджиев – юрист

Доц. д.с.н. Огнян Минчев – социолог и политолог, СУ

Христо Узунов – актьор

адв. Велислав Величков – Инициатива „Правосъдие за всеки“

адв.Петромир Кънчев – Инициатива „Правосъдие за всеки“

Добромир Тотев – Съюз на офицерите от резерва „Атлантик“

адв. Петър Славов – юрист

Веселин Калановски – актьор

Ружка Братанова Ганчева – медицинска сестра

Бойко Станкушев – журналист, директор на Антикорупционния фонд

проф.Александър Кьосев – преподавател в СУ

ген. м-р инж. д-р Стефан Димитров - Съюз на офицерите от резерва „Атлантик“

Григор Лилов - журналист и писател

Лили Друмева - филолог, председател на "Съюза на репресираните от комунизма - памет"

Християна Денчева -юрист

доц. д-р Лъчезар Стоянов - преподавател в НБУ

проф. д-р Васил Гарнизов - преподавател в НБУ

проф. Димитър Вацов - преподавател в НБУ

инж. Милен Радев

Христо Христов - журналист

проф.д-р Коста Костов - пулмолог

Николай Йорданов - бизнесмен

Малина Петрова - кинорежисьор

посл. Стефан Тафров - дипломат и политик

доц. дсн Мартин Иванов - перподавател в СУ

Калин Манолов    Свържете се с автора на петицията